Р Е Ш Е Н И Е

№ 173

Гр. Перник, 26.05.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 111 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Г.С.П. от с. С.***, община С., област К., срещу съдебно решение № 15 от 09.01.2017 година, постановено по АНД № 1670 по описа за 2016 година на Районен съд Дупница, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № ПО-02-5 от 16.02.2015 година на директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район (БДЗБР) Благоевград, с което на Г.С.П. ***, е наложена „Глоба“ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за извършено административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 23, във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 4 от Закона за водите (ЗВ).

Касаторът твърди, че решението на районния съд е постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63, ал. 2, изр. 2 от ЗАНН. Твърди, че вмененото административно нарушение не е доказано от обективна и субективна страна. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да реши делото по същество, като отмени наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат В.С., който поддържа касационната жалба и представя писмени доказателства за установяване на касационните основания, а именно заверени копия на удостоверение изх. № ПО-01-1564 от 16.05.2017 година, издадено от директора на Областна дирекция „Земеделие“ Кюстендил и удостоверение рег. № 171139000830 от 07.04.2017 година от ОД на МВР Кюстендил, сектор „Пътна полиция“, приети и приложени по настоящото дело.

Ответникът по касационната жалба, БДЗБР Благоевград, редовно уведомен не изпраща представител. В депозираното възражение срещу касационната жалба излага доводи за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

Административен съд – Перник, като прецени наведените касационни основания и доводите на ответната страна, след като съобразни и представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира касационната жалба неоснователна, като съображенията за това са следните:

От фактическа страна се установява, че с НП № ПО-02-5 от 16.02.2015 година директорът на БДЗБР Благоевград на основание съставен от старши инспектор в Дирекция „Контрол“ към БДЗБР Благоевград акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № КД-04-3 от 19.01.2015 година е наложил на Г.С.П. „Глоба“ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева, за това, че на 30.11.2014 година, като е извършвал нерегламентиран (без необходимото разрешение) добив на наносни отложения (инертен материал) от речното легло на река Джерман, в участъка от 300 м. преди баража на ВиК – Дупница за водоснабдяване на с. Крайнинци, осъществяван чрез механизация посредством използването на фадрома „***“ и автосамосвал „***“ с рег. № ***, като добитите наносни отложения, в количество около 150 куб. см. от изкоп във водния обект с дълбочина около 1 м. са извозвани извън леглото на река Джерман, в посока към гр. Сапарева баня, е осъществил състав на административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 23, във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗВ.

Законосъобразността на процесното НП е разгледана от Районен съд Дупница в производството по АНД № 1670 по описа за 2016 година, като с решение № 15 от 09.01.2017 година наказателното постановление е потвърдено като законосъобразно. Районният съд е приел, че в производството не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е приложен към фактите материалния закон, като наложено административно наказание е в справедлив и законов размер.

Решението е правилно.

Без основание твърди касаторът за допуснати в производството пред районния съд съществени процесуални нарушения. Въпреки бланкетността на жалбата в тази й част настоящия касационен състав прави извод, че производството по делото пред Районен съд Дупница е проведено съобразно процесуалните правила.

Неоснователно е и оплакването на касаторът за неправилно приложение на закона от страна на решаващия първоинстанционен състав поради неустановени, но допуснати според касатора, съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство. Както АУАН, така и НП съдържат описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, каквото е изискването на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Доколко това описание съдържа в себе си елементи на приложения административнонаказателен състав, за осъществяването на които са налице съответните доказателства, е въпрос на преценка относно правилното приложение към установеното по фактите на материалния закон.

Във връзка с горното, без основание е твърдението на касатора, че в производството по налагане на административно наказание, респективно в производството по делото пред районния съд са останали недоказани фактите на нарушението и неговият автор. Установеното нарушение от Г.С.П. е за това, че на 30.11.2014 година е извършвал нерегламентиран (т. е. без съответно разрешение) добив на наносни отложения (инертен материал) от речното легло на река Д., в участъка от 300 м. преди баража на ВиК – Д. за водоснабдяване на с. К. посредством механизация, а именно описаната в достатъчност по марка и вид механизирана техника. Обстоятелствените части на АУАН и НП съдържат всички елементи от обективна страна на административното нарушение по чл. 200, т. 23, във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗВ, а именно – изземване на наносни отложения от водни обекти с механизация и без разрешително за ползване на воден обект, издадено за изземване на наносни отложения от повърхностен воден обект. В тази връзка и с оглед доводите в жалбата следва да се отбележи, че за реализирането на административнонаказателна отговорност за нарушение от този вид законът не държи сметка относно количеството на добития материал, като това единствено следва да рефлектира при определяне размера на наказанието, наложено обаче в случая в минималния предвиден законов размер. Ще се отбележи още, че липсата на констатация в протокола, съставен по повод проверката, извършена на мястото на нарушението, на факта на липса на разрешително, не рефлектира върху законосъобразността на производството вкл. що се отнася до защитата на наказаното лице. КП е само част от доказателствата в производството и не формулира „обвинението“ и фактите, срещу които ще организира защитата си нарушителят. Такава функция има единствено съставеният акт за установяване на административно нарушение, в който ясно е предявено, че лицето не притежава съответното разрешение. Изводът на актосъставителя за липса на разрешение е отрицателен факт, неопроверган със съответни доказателствени способи, но и неопровержим при липса на данни в регистрите на съответните компетентни органи. Следователно правната квалификация на процесното нарушение напълно съответства на установените факти, срещу които Г.С.П. е организирал своята защита. В тази връзка оплакванията на касатора, свързани с неустановената собственост на механизацията, за което пред настоящата инстанция са представени доказателства са неотносими към извършеното нарушение и датата на неговото извършване. На следващо място собствеността върху „механизацията“ не е елемент от фактическия състав на процесното нарушение що се отнася до извършителя и необходимото качество, което същият следва да притежава, а именно – собственик на техниката, за да се явява субект на изискването на ЗВ да действа само с разрешение. За извършване и установяване на нарушение от процесния вид в ЗВ липсва регламентация относно значението на собствеността върху „механизацията“, използвана за извършване на нарушението. Такова значение имат фактът на изземване на наносни отложения от речното легло без съответно разрешение, безспорно установен в производството и неговото авторство.

С оглед изложеното, първоинстанционния съд е приел при извършената цялостна проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство, че на база доказателствата приложени по преписката и събрани служебно, безспорно е установено, съответно доказано, че на 30.11.2014 година, като е извършвал нерегламентиран (без необходимото разрешение) добив на наносни отложения (инертен материал) от речното легло на река Джерман, в участъка от 300 м. преди баража на ВиК – Д. за водоснабдяване на с. К., осъществяван чрез механизация посредством използването на фадрома „***“ и автосамосвал „***“ с рег. № ***, като добитите наносни отложения в количество около 150 куб. см. от изкоп във водния обект с дълбочина около 1 м. са извозвани извън леглото на река Д., в посока към гр. С., Г.С.П. е осъществил състав на административно нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 23, във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗВ.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 15 от 09.01.2017 година, постановено по АНД № 1670 по описа за 2016 година на Районен съд Дупница.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/