Р Е Ш
Е Н И Е
№ 128
гр. Перник, 11.05..2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.н.д.№ 112 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите (КЗП) гр.София, срещу решение № 115 от 01.12.2016 г. на Районен съд - Перник, постановено по а.н.д.№ 1886 по описа на съда за 2016 г.
С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № К-036127 от 14.08.2015 г. на Главен Директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул.“България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от С. Н. Н. и П. В., управители, за извършени от дружеството три административни нарушения на разпоредби на Закона за потребителския кредит (ЗПК). Наложени с три имуществена санкции всяка от които в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева).
Касаторът възразява срещу изводите на районния съд за процесуална незаконосъобразност на производството по налагане на имуществена санкция, твърди неправилно приложение от районния съд на материалния закон и допуснати от първата съдебна инстанция съществени процесуални нарушения. Излага доводи за процесуална и материална законосъобразност на проведеното санкционно производство. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди процесното наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София,
редовно призован, не изпраща представител. В отговор по касационната жалба се
излагат съображения за оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Окръжна прокуратура–Перник, дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага решението на първата съдебна инстанция да се отмени.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
С НП № К-036127 от 14.08.2015 г. Главен Директор на Главна дирекция „КП“ при КЗП, е наложил на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София три имуществени санкции всяка в размер на 3 000 лв. за следното: че информацията за потребителските кредити се предлага във формуляр , който не е идентичен на стандартния европейски формуляр, тъй като в него бил създаден допълнителен раздел. ; че дружеството е сключило със С. Б. Г. договор по неясен и неразбираем начин и че договорът предвижда заплащане за действия свързани с усвояване и управление на кредита т.е. пакет допълнителни услуги. Деянията са квалифицирани като нарушения на чл.5, ал.2 от ЗПК ; на чл.10, ал.1 от ЗПК и на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
За да
постанови обжалвания съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след
събиране и анализ на относимите към спора доказателства, в хода на извършваната
проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно
наказание, е достигнал до извод за допуснато в производството по налагане на
имуществена санкция съществено процесуално нарушение, състоящо се в съставяне
на акта за процесното нарушение при несъобразяване с изискването на чл. 40, ал.
1 от ЗАНН, поради съставяне на акта в отсъствие на лице, представляващо
нарушителя без наличие на предпоставки за приложението чл. 40, ал. 2 от ЗАНН
независимо от отправена до дружеството покана за явяване на негов представител
за съставяне на акт за нарушение (АУАН) поради ненадлежно връчване на същата.
Районният съд е установил още нередовно връчване на така съставения акт, връчен
на „неизвестно“ лице.
Решението е правилно.
Производството пред настоящата инстанция е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на закона. Извършвайки проверка в този смисъл на съдебния акт настоящият касационен състав намира, че районният съд правилно е приел, че в хода на административно наказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание за отмяна на наказателното постановление. В този смисъл не се споделя изложените мотиви в касационната жалба за законосъобразност на административно наказателната процедура и не са налице основания за отмяна на постановения съдебен акт.
В АУАН е вписано, че е съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, т.е. без участие на представител на нарушителя. Поканата е връчена на адреса на дружеството на лице, което не е ясно в какво качество е приело същата. Но дори да приемем, че това нарушение не е съществено, тъй като не се е отразило на правото на защита на дружеството жалбподател, така както твърди касатора и се позовава на разпоредбита на чл.178, ал. от НПК във вр. С чл.84 от ЗАНН, то при оформяне на акта е допуснато друго нарушение, което настоящият състав приема като съществено и достатъчно основание наложената санкция да бъде отменена на процесуално основание.
АУАН е връчен, чрез общинската администрация и разписката към него е оформена, като е посочена дата на връчването 22.06.2015 г. и фигурира подпис. Кое е лицето получило акта не е отбелязано, както и дали същото е надлежно упълномощено да получава АУАН и НП от името и за сметка на дружеството.. Едва в придружителното писмо на Кмета на район Триадица, с който се връща вече връчения акт е посочено, че връчването е осъществено на лицето – Ц. Г. С. – пълномощник.
В чл. 43 от ЗАНН подробно е уредена процедурата по връчване на АУАН, която задължава АНО да връчи процесния акт на лице, което има право да управлява и представлява дружеството или на упълномощено такова. Такава представителна власт на лицето Ц. Г. С. не се доказва от събраните в производството доказателства, включително и приложеното пълномощно. Същата макар да е служител на дружеството не е упълномощена да го представлява в производство по ангажиране на административно наказателната му отговорност. Нещо повече никъде при връчването,нито в разписката, нито върху оригинала на АУАН не е вписано,че лицето което го получава е надлежно упълномощено и представило пълномощно.
Горното налага извод, че актът за установяване на административно нарушение не е връчен в съответствие със законовите изисквания, което е довело до недопустимо ограничаване правото на защита на санкционираното дружество. Нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН гарантира правото на нарушителя да се запознае със съдържанието на акта за установяване на административно нарушение. Съгласно тази разпоредба, след съставянето му актът следва да бъде предявен на нарушителя за подпис или да му бъде изпратен за връчване по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН - чрез съответната служба или чрез съответната общинска администрация по местоживеенето на лице, представляващо дружеството.
Следвало преди да бъде връчен АУАН на юридическо лице следва да е установен неговия законен представител, а ако се връчва чрез пълномощник следва да се установи доколко същият има представителна власт във връзка с ангажиране на административно наказателната отговорност на санкционираното дружество. От друга страна, разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН предвижда, когато административнонаказващият орган констатира, че актът не е бил предявен на нарушителя, е длъжен да го върне на актосъставителя, а не да издава наказателно постановление въпреки неспазена процедура. Нарушаването на тези изисквания води до незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като е ограничено правото на нарушителя да се защити още в хода на самата административнонаказателната процедура.
Нарушената процедура по връчването на акта не е от нарушенията,
които могат да бъдат санирани по реда на чл. 53 от ЗАНН, понеже води до
ограничаване на правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна
отговорност се ангажира, а подобно нарушаване на правото на защита на свой ред
води до опорочаване на цялата административно наказателна процедура и съответно
до отмяна на издаденото наказателно постановление.
С оглед гореизложеното съдът намира касационната жалба неоснователна. Изводите на въззивния съд, са правилни, поради което решението му като постановено в процесуално законосъобразно производство и в съответствие с приложимия процесуален закон ще бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 115 от 01.12.2016 г. на Районен съд-Перник, постановено по а.н.д. № 1886 по описа на съда за 2015г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: /П/
/П/