Р Е Ш Е Н И Е
№129
гр.
Перник, 04.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Н. Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 114 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите (КЗП) посредством процесуалното представителство на адв. А.К. против Решение № 349 от 01.11.2016г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 612 по описа на съда за 2016г.
С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 036122 от 05.02.2016г. на Главен Директор на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от С. Н. Н. и Д. Х., управители, за неспазване на забраната по чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) във вр. с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 210а от ЗПП, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева).
Касаторът твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен, като без да сочи конкретни касационни основания по чл. 348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН възразява срещу изводите на районния съд за процесуална незаконосъобразност на производството по налагане на имуществена санкция, твърди неправилно приложение от районния съд на материалния закон и допуснати от първата съдебна инстанция съществени процесуални нарушения. Излага доводи за процесуална и материална законосъобразност на проведеното санкционно производство, като пледира спазени срокове по чл. 34 от ЗАНН, компетентност на органите, водили производството, правилно приложен материален закон и справедливост на наложената имуществена санкция. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по
жалбата, „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
гр. София, редовно призован, не изпраща представител. В отговор по
касационната жалба се излагат съображения за оставяне в сила на
първоинстанционното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за основателност на касационната жалба и предлага решението на първата съдебна инстанция да се отмени.
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
С НП № 036122 от 05.02.2016г. Главен Директор на Главна дирекция „КП“ при КЗП, е наложил на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София имуществена санкция в размер на 3 000 лв. (три хиляди лева) за това, че на 17.02.2015г. при упражняване на дейността си дружеството, поради поднасяне на преддоговорна информация относно сключване на договори за кредитен продукт-в случая договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ СТАНДАРТ С ПАКЕТ ОТ ДОПЪЛНИТЕЛНИ УСЛУГИ БОНУС +“ по неясен и двусмислен начин, изготвяне на документи (искане, споразумение, договор) със сложно поднесена важна информация за „цената“ на кредитния продукт и сключвайки договори за потребителски кредити, комбинирани с допълнителни услуги, с цел обвързване на потребителя, в нарушение на Закона за потребителския кредит (ЗПК), е нарушил изискването за добросъвестност (с умисъл за сделка с уязвима страна в ущърб на уязвимия) и професионална компетентност (нарушение на ЗПК) с цел да промени или с възможност да промени, съществено икономическото поведение на средния потребител поради некомпетентност на последния и неточна и заблуждаваща предварителна информация, с което да се стигне до решение, което потребителят не би взел при коректна информираност, с което на свой ред на потребителя е отнето правото да получи цялата информация за условията и таксите на кредитния продукт предварително, по ясен и разбираем начин, с което в нарушение на разпоредбите на ЗЗП се действа в ущърб на потребителя, с което на свой ред са увредени икономическите интереси на потребителите и е осъществен общ състав на нелоялна търговска практика по чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП.
Наказателното
постановление е обжалвано пред Районен съд-Перник. В производството АНД № 612
по описа на съда за 2016г. наказателното постановление е отменено. За да постанови
обжалвания съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след събиране и
анализ на относимите към спора доказателства, в хода на извършваната проверка
за законосъобразност на производството по налагане на административно
наказание, е достигнал до извод за допуснато в производството по налагане на
имуществена санкция съществено процесуално нарушение, състоящо се в съставяне
на акта за процесното нарушение при несъобразяване с изискването на чл. 40, ал.
1 от ЗАНН, поради съставяне на акта в отсъствие на лице, представляващо
нарушителя без наличие на предпоставки за приложението чл. 40, ал. 2 от ЗАНН
независимо от отправена до дружеството покана за явяване на негов представител
за съставяне на акт за нарушение (АУАН) поради ненадлежно връчване на същата.
Районният съд е установил още нередовно връчване на така съставения акт, връчен
на „неизвестно“ лице. Прието по делото е oще, че административнонаказателното производство е образувано
след изтичане на тримесечния срок от установяване на нарушението, в нарушение
на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. По отношение правната квалификация на
процесното нарушение решаващият първоинстанционен състав е достигнал до извод
за нарушено право на защита на нарушителя поради „привличане към
административнонаказателна отговорност с акта за нарушение по чл. 233, ал. 1 от
ЗЗП, но наложено наказание с НП за нарушение по чл. 233, ал. 2 от ЗЗП.
Решението е правилно, макар касационния съд да не споделя в цялост мотивите на решаващия първоинстанционен състав за отмяна на НП.
Неоснователно е оплакването на касатора, макар и бланкетно, като нескрепено с конкретни доводи, за допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения. При извършената касационна проверка не се установи нарушаване на съдопроизводствените правила от стана на първата съдебна инстанция.
По останалите доводи в жалбата:
Касационният съд споделя извода на решаващия първоинстанционен състав за нередовно връчена покана за съставяне на акт за нарушение на наказаното дружество- настоящ ответник, но не споделя извода за същественост на този процесуален порок в настоящия случай. Поканата за явяване за съставяне на АУАН, видно от обратна разписка с ИД R PS 1040 039Q5G 9, не се установява да е връчена на адреса на управление на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София, който адрес, съгласно разпоредбата на чл. 180, ал. 5 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН е мястото за връчване на призовки, съобщения и книжа в административнонаказателното производство, както и не е установено лицето, подписало се в разписката. Но, това процесуално нарушение, подлежи на преценка във всеки отделен случай доколко е препятствало правото на защита на наказаното лице. Дори да се приеме в настоящия казус, че връчването на поканата е било нередовно, което е процесуално нарушение, същото не следва да се възприема като съществено. Правото на нарушителя/представляващия го, да организира защитата срещу вмененото нарушение не се установява да е ограничено в каквато и да било степен. Това убеждение на съда, независимо от пространните доводи в жалбата, почива на безспорния факт на надлежно предявяване и връчване на процесния акт на пълномощник на наказаното дружество, независимо, че в същия не е отбелязано лицето, приело връчването, тъй като по преписката е налице документ - писмо изх. 3700-35-/1//10.11.2015г. на и.д. Кмет на Район Триадица към Столична община, в който се съдържа официално удостоверяване на факта на предявяване и връчване на акта на адреса на управление на наказаното дружество и на надлежен негов представител (по силата на изрично пълномощно с рег. №2420/23.02.2015г.), а именно Е. К.. Освен това от страна на дружеството е упражнено правото му на възражение в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, както и упражнено и по същество право на съдебно обжалване. При това положение допуснатото нарушение не е може да доведе на самостостоятелно основание до отмяна на наказателното постановление.
Мотивите на районния съд за проведено производство по налагане на имуществена санкция с начало, дадено извън рамките на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН се споделят изцяло, поради което това се явява самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно постановление. Константна е съдебната практика, както еднозначна е и административнонаказателноправната теория, че тримесечният срок за съставяне на акт за установяване на административно нарушение по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, започва да тече от датата на узнаване, установяване, от страна на компетентния да състави акт орган, на факта на извършване на нарушението и на неговият автор. Нарушението се счита за установено, а неговият автор се смята за открит тогава, когато в писмен документ, в показания на свидетели или в личното волеизявление на дееца, се съдържат достатъчно данни за осъществен от обективна и субективна страна състав на административно нарушение, както и безпротиворечиви и достатъчно данни по отношение на неговото авторство, като тези данни следва да са станали достояние на компетентен да състави акт, а не на друг орган. С оглед данните от административнонаказателната преписка съдът приема, че процесното нарушение и неговото авторство са станали известни на актосъставителя (компетентна на основание Заповед №334 ЛС/22.04.2015г., л. 202 от делото) Е. Г. Г., ст. инспектор в РД - София към КЗП на 17.02.2015г., датата на извършената проверка на място в обект, в който касаторът осъществява дейност. Съдът приема това на основание съдържанието на Констативен протокол №К-0187324 от 17.02.2015г., съставен от Е. Г. Г., ст. инспектор в РД - София към КЗП, в чиито заключения, отнесени към обстоятелствено предявеното административнонаказателно обвинение, се съдържат всички елементи от обективна страна на процесното нарушение, както и е установен неговият автор. В тази връзка доводите в касационната жалба, че нарушението и неговият автор са открити на 29.07.2015г., категорично следва да бъдат отхвърлени. С оглед съдържанието на протокола, съставен към деня на проверката на 17.02.2015г. всички релевантни към състава на процесното нарушение елементи от обективна страна вече са установени в пълнота към този момент, както е известен и авторът на деянието. Т. е. с цитирания документ не биха се установили факти, съставляващи процесния административнонаказателен състав или реализиралото ги лице, които да не са били известни на актосъставителя към датата на проверката. Възприет от контролиращия орган подход, състоящ се в своего рода вътрешноведомствен контрол по отношение на административнонаказателните производства, включително относно даване начало на такива производства след проверка и „преудостоверяване“ на заключенията на компетентните (оправомощени по надлежния ред) да съставят актове органи, чрез последващи установяването на нарушенията и тяхното авторство обсъждания, становища и решения на комисии, каквото твърдение съдържа жалбата, е недопустимо да се противопоставя на императива на закона. Това единствено съставлява незаконосъобразен опит за удължаване на давностните срокове, в които законодателят е дал възможност за активно поведение на контролиращите органи. Възможност за удължаване/намаляване на тези срокове по силата дори на специални нормативни разпоредби ЗАНН не предвижда, а на още по-малко основание това може да се мотивира с вътрешни правила. Установеното при контролиращия административен орган „производство в производството“, може да бъде част от установяването на нарушението или от проверката по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, но не може да обоснове „удължаване“ на сроковете по чл. 34 от ЗАНН и следва да бъде проведено в посочените времеви интервали. Тук категорично следва да се отхвърли и твърдението в жалбата, че КЗП установява наличието или не на нарушение. Доводите на касатора се отнасят до производството по налагане на принудителни административни мерки, свързани с нелоялна търговска практика, което производство се развива независимо от това по налагане на административно наказание, като не е пречка констатирано административно нарушение е да обоснове налагане на ПАМ (така Р№3789/04.04.2016г. на ВАС по адм. д. № 6690/2015г.) Но, ЗЗП в чл. 233, ал. 3 безусловно, т. е. без да предпоставя това от действия по реда на ЗЗП или други нормативни или устройствени актове, препраща по отношение установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления към реда на ЗАНН.
По отношение на мотивите на районния съд за неправилна правна квалификация на процесното деяние, същите не намират опора в приложимия закон. Нормите на чл. 233, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП регламентират кои са компетентните да съставят актовете за установяване на нарушения на ЗЗП, респективно да издават наказателните постановления за налагане на административни наказания, органи, съответно посочени в акта и НП се отнасят до компетентност на актосъставителя, респективно на издателя на НП.
С оглед гореизложеното съдът намира касационната жалба неоснователна. Изводите на въззивния съд, касателно срокове по чл. 34 от ЗАНН са правилни, поради което решението му като постановено в процесуално законосъобразно производство и в съответствие с приложимия процесуален закон ще бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 349 от 01.11.2016г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 612 по описа на съда за 2016г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/