Р Е Ш Е Н И Е

№ 131

гр. Перник, 11.05.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

Слава Георгиева

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.н.д. №119 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С решение №153/01.11.2016 г. постановено по а.н.д.№879/2015 г. на Районен съд гр.Перник е отменено наказателно постановление №14-03 от 05.06.2015 г., на Началник отдел "Рибарство и контрол – Западна България" гр.София при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на С. Г.П., ЕГН**********, с адрес: *** за нарушение по чл. 32, ал. 1, т.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, на основание чл. 70, ал. 1 от ЗРА е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 500,00 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл.32, ал.1,т.1 от ЗРА и административно наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл.64 от ЗРА, за извършено нарушение по чл.22, ал.1 от ЗРА. Освен това със същото НП, на основание чл.90, ал.1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на 1 бр. въдица и 1 бр. макара.

Недоволен от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, която чрез представител по пълномощие го обжалва с твърдения и подробно изложени доводи за материална и процесуална незаконосъобразност. Касационният жалбоподател твърди, че заповедта на министъра е общ административен акт и е съобщена надлежно, като въведената в същата забрана е достатъчна, без да е необходимо извършване на допълнителни действия, в т.ч. и с поставяне на указателни или предупредителни табели. Установяването на уловена риба при осъществен риболов по време на въведена забрана не било съставомерен признак на изпълнителното деяние, понеже административното нарушение по чл. 32, ал. 1 от ЗРА било формално. Атакуваното съдебно решение било в противоречие със събраните доказателства и материалния закон и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Необосновано било прието от съда, че при съставяне на акта са допуснати съществени процесуални нарушения досежно идентификацията на свидетеля. Неправилен бил и изводът на Районния съд за липсата на вредоносни последици, както и крайният му извод за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение и потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не се явява и не изразява становище по оспорването.

Окръжна прокуратура – Перник, чрез своя представител застъпва теза за основателност на касационната жалба и незаконосъобразност на атакуваното решение, като били налице условия за отмяна на обжалвания съдебен акт и потвърждаване на наказателното постановление.

Административен съд Перник, след проверка на обжалваното решение за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, и допустимостта на съдебния акт, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима. А разгледана по същество е неоснователна.

В жалбата са наведени оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото доказателства, от които е видно, че:

На 04.05.2015 г. служители в сектор „Рибарство и контрол” гр.Перник извършили проверка по повод получен сигнал в района на бензиностанция „***”- кв.М. гр.П.. На място установили, че С. Г.П. стоял на брега на река Струма с потопена въдица във водата, а недалеч от него имало живарник с три броя уловен рибки-кротушки. Съставен бил акт за установяване на административно нарушение № А 0003068/04.05.2015 г. срещу нарушителя. Уловените рибки били върнати във водата. Пред въззивният съд заявил, че не знае за забраната за риболов.

Въз основа на съставения акт на 04.05.2015 г. Началник отдел "Рибарство и контрол-Западна България" - София издал Наказателно постановление № 14-03 от 05.06.2015 г.

За да отмени Наказателното постановление, Районният съд е формирал извод за маловажност на извършеното нарушение, с оглед липсата на вредни последици. При тези мотиви Районен съд Перник е отменил процесното наказателно постановление.

Решението е правилно, а настоящата инстанция споделя изводите на Районния съд за приложимост на чл. 28 от ЗАНН при следните съображения:

От доказателствата по делото се установява, че на посочената в АУАН дата С. П. е бил заварен да извършва любителски риболов на река С. в района на бензиностанция "**" в кв.М., на гр.П.. Установено е също, че уловът-три рибки под 10 гр.всяка бил върнат в реката, което обстоятелство е вписано и в самия акт. Нормата на чл. 32, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите забранява улова на риба и други водни организми във водните обекти през периода на тяхното размножаване. И доколкото в случая уловът е бил на рибки, които са върнати във водоема, а и липсват данни нарушението да е извършено повторно, касационният състав напълно споделя възприетите от Районния съд мотиви за малозначителност на нарушението по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, приложим субсудиарно съобразно нормата на чл. 11 от ЗАНН.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от НК, не е престъпно деянието, което, макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. При тези доводи съдът не споделя и изразените в касационната жалба твърдения, че в полза на нарушителя няма смекчаващи вината обстоятелства.

При горните изводи касационната инстанция приема, че първоинстанционното решение не страда от съществени пороци, които да обосноват неговата неправилност, респ. незаконосъобразност. Решението е постановено при правилно установяване на фактите, при правилно издирване и прилагането на нормите, регулиращи спорното правоотношение и в този смисъл то съответства на действителното правно положение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Перник намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

В атакуваното Решение Районен съд гр.Перник е преценил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства и е направил обоснован извод за незаконосъобразност на процесното наказателно постановление.

По изложените съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, съставляващи посочените в жалбата касационни основания и като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Административен съд Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 153/01.11.2016 г. на Районен съд Перник, постановено по а.н.д. №879/2015 г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/

Особено мнение на член-съдия Слава Георгиева по к.а.н.д. № 119/2017г. по описа на Административен съд-Перник:

Намирам доводите изложени в касационната жалба за основателни, като съображенията за това са следните:

Проведено е процесуално законосъобразно административнонаказателно производство, с актове съставени съобразно с разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, издадени от компетентни органи в рамките на делегираните им правомощия и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Относно нарушението по чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗРА в АУАН коректно и точно е описано нарушението и нарушената законова разпоредба. Поради тази причина не възприемам доводите в решението, че са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН. С наказателното постановление не са включени за първи път никакви нови разпоредби, нито откривам да са въведени нови фактически обстоятелства. Поради изложеното не споделям доводите за осъществени/допуснати съществени процесуални нарушения, които са послужили за отмяна на наказателното постановление в тази му част без да се разгледа спора по същество.

Считам, че и с АУАН и НП е вменено, за осъществено от фактическа страна на състав на административно нарушение изразяващ се в извършване на риболов с едни брой въдица и макара през периода на забрана на улов на пролетно-лятно размножаващи се риби, съгласно заповед № РД-09-243/15.04.2015г. на Министъра на земеделието и храните. Уловът е осъществен в река С., в района на бензиностанция „***“, кв. М., гр. П.. Поради тази причина е следвало да се разгледа делото по същество и да се отговори на въпроса правилно и в съответствие на материално правните разпоредби ли е бил санкциониран П. за извършеното административно нарушение. При това положение решението му в тази част следваше да се отмени в условията на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и да се върне за ново разглеждане.

По отношение на нарушението по чл. 22, ал. 1 от ЗРА считам, че решението е неправилно.

Не са налице предпоставки за оценка на деянието като маловажно в смисъла на чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 11 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс (НК). По делото няма данни за проявили се при извършване на деянието смекчаващи (изключителни или многобройни) отговорността обстоятелства (тук предвид формалния характер на нарушението преценка за липса на общественоопасни последици не се дължи), които да правят нарушението такова - с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид и да обусловят извод за неналагане на административно наказание със съответното предупреждение към нарушителя. Факта, че трите рибки поставени в живарник са пуснати след появата на проверяващите не предполага смекчаващо вината обстоятелство. Като такова не може да се отчете и изложеното в мотивите обстоятелство, че П. не е знаел за „въведенета забрана“, защото тази забрана касае първото нарушение, а не това по чл. 22, ал. 1 от ЗРА. Нарушението по чл. 22, ал. 1 от ЗРА е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а административнонаказващият орган е наложил на нарушителя санкция в минимален размер по чл. 64 от ЗРА, която е съобразена и с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. При това считам, че не са налице основанията случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, така като е приел районния съдия.

По изложените доводи са налице релевираните касационни основания. Решението, с което е отменено изцяло наказателното постановление се явява неправилно и незаконосъобразно. Същото следваше да се отмени в частта, с която наказателно постановление № 14-03/05.06.2015г. е отменено по отношение на нарушението по чл. 30, ал. 1, т. 1 от ЗРА и да се върне за произнасяне по същество от друг състав на районен съд Перник, а по отношение на нарушението по чл. 22, ал. 1 от ЗРА да се отмени и потвърди наказателното постановление.

Съдия:/п/