Р Е Ш Е Н И Е

№ 132

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 02.05.2017 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Н. Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 120 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „АСРО- ЕМ-АСЕНОВИ И СИЕ“ СД подадена чрез адв. К.С. против Решение № 134 от 09.12.2016г. на Районен съд - Брезник, постановено по АНД № 159 по описа на съда за 2016г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) №14-0000308 от 18.07.2016г. на Директор на Д“ИТ“ - Перник, с което на „АСРО- ЕМ-АСЕНОВИ И СИЕ“ СД, ЕИК 030110827, седалище и адрес на управление: гр. Брезник, ул. „Георги Бунджулов“ № 30, с управител А. А. А., за неизпълнение в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. от Кодекса на труда (КТ) на задължението по чл. 63, ал. 2 във вр. с чл. 62, ал. 3 от КТ и на основание чл. 414, ал. 3 от КТ във вр. с чл. 83 от ЗАНН, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева).

Касаторът твърди, че съдебният акт е постановен в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Жалбата съдържа доводи срещу изводите на районния съд за процесуална и материална законосъобразност на НП. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща адв. С.. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата-Дирекция “Инспекция по труда“-Перник редовно уведомени за представител изпраща юк. М.. Оспорва жалбата и пледира решението на първата съдебна инстанция да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение, че решението на първата съдебна инстанция е правилно и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съображенията за това са следните:

С НП № 14-0000308 от 18.07.2016г. Директорът на ДИТ - Перник, на основание съставен от старши инспектор при Д“ИТ“-Перник акт за нарушение (АУАН) с № 14-0000308/17.06.2016г., е наложил на “АСРО-ЕМ-АСЕНОВИ И СИЕ“ СД, гр. Брезник, в качеството му на работодател по §1, т. 1 от ДР на КТ, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева) за това, че на 10.06.2016г., към 23:27 часа, в обект - ресторант язовир „***“, в който дружеството извършвало дейност, е допуснал до работа като „сервитьор“ лицето В. Т. Ф. преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ за сключен на 10.06.2016г. трудов договор, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП), с което не е изпълнил задължението си по чл. 63, ал. 2 от КТ.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Брезник. Спорът е разгледан в производството АНД №159 по описа на съда за 2016г., като наказателното постановление е потвърдено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел, че производството по налагане на имуществена санкция е проведено в съответствие със закона и без допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, че деянието е правилно квалифицирано предвид наличие на сключен към момента на проверката трудов договор. С оглед на това е извел доводи за съставомерност на вмененото, като извършено от страна на настоящия касатор административно нарушение и е потвърдил наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд, извън дължимата служебно проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Решението е неправилно.

На база фактите такива, каквито са установени пред първата съдебна инстанция, не се споделя преценката на решаващия състав на районния съд, за съответна на установеното по фактите правна квалификация на процесното неизпълнено задължение.

Според нормата на чл. 62, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови, посредством сключването на трудов договор в писмена форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ, в тридневен срок от сключването на трудовия договор работодателят/упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната ТД на НАП, която… при поискване в срок до три работни дни изпраща копие от съответното заверено уведомление.

Според правилото на чл. 63, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 62, ал. 3 от КТ работодателят е задължен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от трудовия договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП, като няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 1 от КТ.

От данните по делото се установява, че на 10.06.2016г., 23.27ч. не е имало сключен трудов договор между лицето Ф. и “АСРО-ЕМ-АСЕНОВИ И СИЕ“ СД, гр. Брезник и поради тази причина и няма как да му се връчи уведомление. Към този момент единственото годно писмено доказателство е подписаната от Фиданов пред проверяващите декларация. В нея същият е обективирал изявление, че няма сключен трудов договор. Всички останали писмени доказателства са ангажирани пред административно наказващия орган след тази дата. На следващо място свидетелските показания на С. и П. са кредитирани избирателно, а не са анализирани в цялост. От свидетелските показания се установява, че „на 10.06.2016г. при съвместна проверка с полицията е извършена проверка в заведението. Раздали декларации на работниците за попълване и в случая констатирахме няколко лица без трудов договор. Те самите си казаха, че нямат трудов договор“. Свидетелските показания кореспондират с попълнената на място от Ф. декларация. Въз основа на това касационният състав намира, че изводите по фактите са несъответни на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Непредставен към момента на проверката на място, без данни за подадено по повод същия уведомление до ТД на НАП, без наличие на представен и от работника по повод проверката на място екземпляр от въпросният договор, подписан и от двете страни, по разбиране на настоящия съд, не е следвало да се приеме от актосъставителя, респективно от наказващия орган, за документ, удостоверяващ съществуването на трудово правоотношение към 10.06.2016г., тъй като вероятността същия да бъде антидатиран при дадената възможност за неговото последващо представяне е изключително висока.

След като трудовият договор не е бил представен при проверката на място, и на посочената в акта дата, то се приема, че датата на този договор не може да бъде противопоставена на наказващия орган при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство, по повод която е санкциониран касатора. Представеният договор, като частен документ е без достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК и следва да се възприеме за съставен най-рано на датата, на която е регистриран. Този извод съпоставен и с отразеното в декларацията на работника, че няма сключен договор налага извод, че при така установените факти несъставомерно се явява деянието по посочените за нарушени законови разпоредби. По делото е безспорно, при превес на доказателствата, съответно липса на годни доказателства в обратна посока, че към датата и часа на проверката на място, Ф. е предоставял работна сила в обект на “АСРО-ЕМ-АСЕНОВИ И СИЕ“ СД, гр. Брезник без отношенията му с дружеството да са били уредни като трудови посредством сключването на писмен трудов договор (чл. 1, ал. 2 във вр. с чл. 61, ал. 1 от КТ). Налице е извършено нарушение, но не такова, за което е „повдигнато обвинение“. В случая административно наказващия орган неправилно е приложил материалния закон към установеното по фактите, тъй като деянието се явява несъставомерно по посочените за нарушени материалноправни разпоредби. Като не е констатирал порока на наказателното постановление районния съдия е постановил неправилно решение.

Достигнал до други изводи при същите факти, районния съдия е постановил неправилно решение. С оглед на това, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, и не се налага връщане на същото, настоящия състав се произнася по същество като отменя решението и отменя наказателното постановление.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 134 от 09.12.2016г. на Районен съд - Брезник, постановено по АНД № 159 по описа на съда за 2016г. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 14-0000308 от 18.07.2016г. на Директор на Д“ИТ“ – Перник.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2. /П/