Р Е Ш
Е Н И Е
№145
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
гр. Перник, 19.05.2017 г.
Административен съд - Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести април през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник,
прокурор Г. А., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 126 по
описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на С.М. ***, чрез адвокат Г.Т. против решение № 15 от 14.02.2017г.,
постановено по НАХД № 3/2017г. по описа на РС гр. Трън, с което е потвърдено НП
№ 16-0361-000216/08.12.2016г. на началника на РУ-Трън, с което са наложени на П.
административни наказания "глоба" в размер на 10 лв. на основание чл.
183, ал. 1, т . 1 от ЗДвП, "глоба" в размер на 10 лв. на
основание чл.
183, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и "глоба" в размер на 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца, на осн. чл.
174, ал. 1 от ЗДвП.
В
касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е постановено в
нарушение на закона - касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от Наказателно процесуалния кодекс (НПК), като се излагат
правни и фактически доводи в подкрепа на оплакването за допуснатите нарушения.
Моли касационната инстанция да отмени оспорваното решение и да отмени изцяло
издаденото наказателно постановление.
В съдебно
заседание касаторът чрез процесуалния си представител моли обжалваното решение
да бъде отменено като излага съображения в тази насока.
Ответникът
по касационната жалба редовно призован, не се явява и не взема становище по
касационната жалба.
Окръжна
прокуратура Перник чрез прокурор Антова предлага решението да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Административен
съд-Перник при извършена служебна проверка за допустимост на касационната
жалба, намира същата за допустима като подадена в срок, от активно процесуално
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност
пред настоящия съд.
Разгледана
по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения.
За
да постанови обжалваното решение, районен съд Трън е приел, че при издаване на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения, както и нарушения на материалния закон.
Съдът
е счел, че нарушението, за което е било съставено обжалваното НП е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се
потвърждавала изцяло от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Съдът е кредитирал показанията на свидетелите, като обективни и логически
последователни, съответстващи изцяло на събраните по делото писмени
доказателства.
Районен
съд Трън е изяснил фактическата обстановка и е направил своите правни изводи,
след като е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност ангажираните по делото и
допустими по смисъла на НПК и ЗАНН писмени и гласни доказателства.
Настоящия
състав споделя възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
направените въз основа на нея правни изводи.
Административно-наказателното
производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на
административно нарушение № 217, бл. № 811861 от 13.11.2016г., с който е
установено, че С.М.П. на 12.11.2016г. около 23:55 часа в гр. Трън, на ул. „Г.
Димитров“ срещу аптеката в посока на движение към кв. Баринци, като водач на
лек автомобил „***“ с рег. № *** извършва следните нарушения: 1. Управлява МПС под въздействие на алкохол, с
концентрация на алкохол в кръвта 0.68 промила установено посредством техническо
средство „Дрегер алкотест 7410“; 2. Не носи СУМПС и контролен талон към него;
3. Не носи СРМПС. В акта П. изрично е отбелязал, че няма възражения. Такива и
не са подадени в законоустановения срок.
Посочените
констатации в АУАН изцяло са възприети от наказващия орган в потвърденото НП. В
него наказващия орган е приел, че нарушителя при описаната фактическа
обстановка е осъществил нарушение на чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП и на основание чл.
174, ал. 1 от ЗДвП и чл.
183, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, му е наложил административни наказания
съответно: "глоба" в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 9 месеца, "глоба" в размер на 10 лв. и
"глоба " в размер на 10 лв.
Правилно
районния съд е счел, че съставения от контролните органи акт и наказателното
постановление са издадени съгласно изискванията на ЗАНН и отговарят на
фактическата обстановка и доказателствата възприети от
административнонаказващия орган.
Настоящата
касационна инстанция приема, че районния съд е установил фактическа обстановка,
която съответства на събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд
е изпълнил задължението си да събере относими, допустими и необходими
доказателства за установяване на правнорелевантните факти по делото.
Първоинстанционният
съд е мотивирал в решението си защо кредитира събраните по делото доказателства
и защо не приема за доказана версията на жалбоподателя. Според районния съдия
нарушението се установява от показанията на свидетелите Григоров и Атанасов,
които съдът е кредитирал като обстоятелствени и подкрепящи се от писмените
доказателства по делото, заедно с останалите приети по делото писмени доказателства.
Предвид
установената фактическа обстановка законосъобразно е прието, че е доказано
нарушение на правилата за движение по пътищата по ЗДвП от жалбоподателя по чл. 5,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
Законосъобразно
административнонаказателната отговорност на нарушителя е ангажирана по чл. 174, ал. 1 от ЗДвП, която се свежда до
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, от 6 до 12 месеца и
глоба от 500 до 1000 лв., за който управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до
1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишвания въздух. В случая по делото е безспорно, че на
12.11.2016г. с годно техническо средство е било установено съдържание на
алкохол в кръвта на г-н П. над 0,5 на хиляда, а именно 0.68 промила. С оглед на
това, както правилно приел и първоинстанционния съд е осъществен фактическият
състав на чл.
174, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда
за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите
на моторни превозни средства (Наредба № 30), когато водачът оспори
показанията на техническото средство, употребата на алкохол се установява с
лабораторно изследване. П., обаче не е оспорил показанията на техническото
средство - в акта за установяване на административно нарушение не е вписано
негово възражение. И тъй като показанията на техническото средство са били над
0,5 на хиляда и с оглед на чл.
3, ал. 2 от Наредба № 30 на г-н П. е издаден и талон за медицинско
изследване и му е взета кръвна проба. Резултата е 0.72 промила. Видно е от
съдържанието на приложената по делото експертна справка, независимо от това, че
не е обективирана в Протокол по образец регламентиран в наредбата, т. нар.
експертна справка има същото съдържание, каквото се изисква към Протокола,
съгласно образец №3, а именно: номер,
дата, химик, специализирана лаборатория, извършено химическо изследване, лице,
от което е иззета кръвната пробата с неговите данни, лице, изпратило пробата за
изследване, състояние на пробата, метод на изследване, заключение, извършил
изследването. Предвид това в случая не е налице основание за съмнение в
спазването на специалните разпоредби на наредбата относно начина на
обективиране на резултатите от извършваните изследвания. В случая няма
основание приложената експертна справка да бъде изключена от кръга на доказателствата,
установяващи концентрацията на алкохол в кръвта на водача. Това е достатъчно
основание наред и с отчетената концентрация на алкохол в кръвта посредством
използваното техническо средство дрегер, отчело 0.68‰ промила да се приеме, че водача е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.
В тази връзка остава напълно неясно
какво е имал предвид касатора с твърдението, че не е доказано по надлежния ред
наличие на алкохол над 0.72 промила, след като в акта сложил началото на административно
наказателното производство е установена конкретна стойност. Въз основа на
изложено настоящия състав приема, че
правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на касатора за
осъщестевно от него административно нарушение изразяващо се в управление на МПС
с концентрация на алкохол в кръвта, установена с техническо средство, определящо съдържанието
на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда, с което е осъществила
състав на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174,
ал. 1 от ЗДвП.
Въпреки изводите за правилност и
законосъобразност на проверявания съдебен акт, настоящия състав при дължимата
се служебна проверка за съответствие на решението с материалния закон приема,
че е приложима в случая разпоредбата на
чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, предвид последвало издаването на наказателното
постановление изменение в приложимия към процесното деяние материален закон,
което изменение се явява по-благоприятно за нарушителя. Със Закон за изменение
и допълнение на ЗДвП (ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.)
относимата към процесното деяние разпоредба на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП е
изменена в частта относно предвидените за налагане в кумулация две
административни наказания, като същите първо са абсолютно дефинирани като
размер, съответно срок, и второ, са разделени в две „групи“ „глоба“ ведно с
„лишаване от право“, диференцирани в зависимост от тежестта на нарушението,
определена посредством долна и горна граница на концентрацията на алкохол в
кръвта на водача на МПС. С оглед фактите установени безспорно от първата
съдебна инстанция, конкретно по отношение концентрацията на алкохол в кръвта на
касатора, установена като стойност от 0.68‰, приложима е разпоредбата на чл.
174, ал. 1, т. 1, т. 1 от ЗДвП (ред. ДВ бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г.) съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 месеца и глоба 500 лв., който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до
0,8 на хиляда включително. На П. е
наложена „глоба“ в размер на 1000 лв., както и е лишен от право да управлява
МПС за срок от 9 месеца. Така изменението се явява по-благоприятен за
управлявалия МПС под въздействието на алкохол П. закон в частта му, както за
размера на глобата, определена от наказващия орган в размер на 1000лв., така и
относно лишаването му от право да управлява МПС за срок от 9 месеца, поради
което и на основание чл. 3, ал. 2 от ЗАНН размера наказанието „глоба“ следва да
бъде намалено от 1000лв. на 500 лв., а
срока на лишаването от право да управлява МПС да се намали от 9 месеца на 6
месеца, с оглед установената концентрация на алкохол.
С оглед изложеното решението на районен
съд Трън в тази му част ще следва да се
отмени и вместо него да се постанови друго такова, с което да се измени
наказателно постановление № 16-0361-000216/08.12.2016г. на началник на РУ-гр.
Трън като същото се приведе в съответствие на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
По отношение на нарушенията по чл. 100,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП, както в акта за установяване на административно
нарушение, така и в наказателното постановление изрично е вписано, че водача не
носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към същото, както не
носи и свидетелството за регистрация на МПС, което управлява. При това
положение не намира правна опора изложения
в касационната жалба довод, че липсва идентичност между установеното
едно нарушение и наказанието. В тази си част решение № 15/14.02.2017г.
постановено по НАХД № 3/2017г. като валидно, допустимо и постановено в
съответствие на закона ще бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, касационен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 15 от 14.02.2017г. на
Районен съд-Трън, постановено по АНД № 3 по описа на съда за 2017 г., В ЧАСТТА,
с която е потвърдено наказателно постановление №16-0361-000216/08.12.2016г. на
началник на РУ-гр. Трън, издадено срещу С.М.П., с ЕГН ********** за извършено
административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лв. (хиляда лева) и е лишен от право да управлява МПС
за срок от 9 месеца, като вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №16-0361-000216/08.12.2016г. на началник на
РУ-гр. Трън, издадено срещу С.М.П., с ЕГН ********** като за извършено
административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 във вр. с чл. 174, ал. 1, т. 1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) налага административно наказание „глоба“ в размер на 500
лв. (петстотин лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15 от 14.02.2017г.
на Районен съд-Трън, постановено по АНД № 3 по описа на съда за 2017г. в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/