Р Е Ш Е Н И Е

№146

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 19.05.2017 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Г. А., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД №128 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на К.Г.К. *** против Решение № 2 от 06.02.2017г. на Районен съд - Радомир, постановено по АНД № 562 по описа на съда за 2016г.

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 4268 от 14.10.2016г. на Началник отдел „Мониторинг“ (ОМ) в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ (ДАРОК) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на К.Г.К. ***, водач на състав от пътни превозни средства (ППС) - МПС с две оси, марка Рено, модел Премиум 340.18, рег. № ***и ремарке с две оси, рег. №***, за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата (ЗП) във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредба №11/03.07.2001 г.) във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева).

Касаторът твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен. Жалбата съдържа доводи срещу съдържанието на процесното наказателно постановление, като се твърди, че същото не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и конкретно т. 5, поради непълно описание на нарушението и обстоятелствата по извършването му, включително непосочени дата и място. Касаторът сочи още пороци на доказателствената дейност поради липса на доказателства относно техническа годност на използвания в процесното производство измервателен „уред“ и неправилно приложение на материалния закон. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като отмени процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява адв. Б.. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата, Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, се представлява от ю.к. М.. Възразява срещу жалбата. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С НП № 4268 от 14.10.2016г. Началникът на ОМ в ДАРОК към АПИ, е наложил на К.Г.К. *** административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) за това, че на 17.09.2016г. в 15:30 часа на път І-6, км 71+300, на отбивка „Арбанас“ в посока Перник-Радомир, като е управлявал състав от ППС с четри оси, състоящо се от МПС с две оси, марка Рено, модел Премиум 340.18, рег. № *** и ремарке с две оси, рег. №***, с височина на ППС 4.20 м, при допустима максимална 4.00 м (чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба №11/03.07.2011 г.) и дължина на ППС 20.40 м, при допустима максимална от 18.75 м (чл. 5, ал. 1, т. 3, буква „д“ от Наредбата), т. е. извънгабаритно ППС по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Наредбата, без валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси), но и с параметри, надвишаващи описаните в представено разрешително, издадено по реда на раздел ІV от Наредба №11/03.07.2001г., е осъществил състав на административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба №11/03.07.2011 г. във вр. с чл. 53, ал. 1 от ЗП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Радомир. В производството по АНД № 562 по описа на съда за 2016г., наказателното постановление е потвърдено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел производството по налагане на административно наказание за протекло съобразно с процесуалните правила и при правилно приложено материален закон към безспорно установено неспазване от страна на водач на извънгабаритно ППС на забраната по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, отнасяща се до дейности от специалното ползване на пътищата, в случая забрана за движение на извънгабаритни ППС без разрешение, с наложена санкция в справедлив и законов размер.

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационният съд, извън дължимата служебно проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Съдът намира доводите на касатора за допуснати, както в производството по налагане на административно наказание, така и от районния съд съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на наказаното лице, а и довели до неправилно приложение на материалния закон за основателни по следните съображения:

Основателно е оплакването на касатора за липса на яснота, с оглед разширяване на административнонаказателното обвинение с НП, в обстоятелствените части на акта и издаденото въз основа на него НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. първо от ЗП за дейности от специалното ползване на пътищата се забранява движението на извънгабаритни ППС.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗП специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляващ пътя, след заплащане на такси (ал. 2).

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба №11/03.07.2001 г. движението на извънгабаритни ППС (такива по чл. 2 във вр. с чл. 5 от Наредбата или в със стойности в случая по-големи от широчина-2,55м, височина-4,00м, дължина-18,75м) се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и след разрешение, издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР (ал. 2 и сл.), което се издава след заплатени пътни такси при условията и по реда чл. 18, ал. 3 от ЗП. Съгласно чл. 8, ал. 5 от Наредбата на извънгабаритни ППС в случаите по чл. 14, ал. 3 (такива с широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м) от Наредбата се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел ІІ.

Според чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №11/03.07.2001г. съответните служби за контрол при АПИ съставят акт на водач на извънгабаритно ППС, когато при проверка се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.

Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба №11/03.07.2001г. съответните служби за контрол при АПИ съставят акт на водач на извънгабаритно ППС, когато при проверка се установи, че габаритните размери на ППС са по-големи от описаните в разрешителното по чл. 14, ал. 1 или посочени в документа за платена такса за случаите по чл. 14, ал. 3.

От съдържанието на цитираните разпоредби на Наредба №11/03.07.2001г., следва, че движение на извънгабаритни ППС по републиканските и местни пътища се осъществява или след издаване на разрешение по чл. 14, ал. 1 от Наредбата и заплащане на такса или след заплащане САМО на такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, като критерий за приложимост на втората хипотеза са конкретно закрепени стойности за широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м на ППС. Движението на ППС с такива габаритни параметри се разрешава след заплащане само на дължимата такса, т. е. без издаване и на разрешително.

Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗП наказват се с глоба от 1 000 до 5 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на, в случая, чл. 26, ал. 2 от ЗП.

Със съставения акт на К.Г.К. *** е предявено, че на 17.09.2016 г. към момента и мястото на проверката, е управлявал състав от ППС, индивидуализиран детайлно като вид, марка и модел на състава, с измерена на същия височина от 20.40 м при посочена в акта допустима максимална от 18,75 м (по чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „д“) и максимална височина от 4.20 м при допустима максимална от 4. 00 м (по чл. 5, ал. 1, т. 2), което е обосновало извод, че ППС е извънгабаритно. Така установеното е възприето и преценено от актосъставителя обстоятелствено като движение на извънгабаритно ППС без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя. Нарушението обаче е квалифицирано като такова по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба №11/03.07.2001 г.

Без съмнение чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП е разпоредба, забраняваща движението на извънгабаритни (в случая) ППС в обхвата на пътя без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата (т. е. без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредба №11/03.07.2001г.).

Част от правната квалификация, изведена в акта е чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба №11/03.07.2001г., съгласно който текст съответните служби за контрол при АПИ съставят акт на водач на извънгабаритно ППС, когато при проверка се установи, че габаритните размери на ППС са по-големи от описаните в разрешителното или посочени в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. т. е. движение на ППС с габаритни размери по-големи от описаните в разрешителното или посочени в документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. Във връзка с тази вписана разпоредба липсва предявено, както и не е установявано административно нарушение.

В АУАН, обстоятелствено е предявено на К. К. управление на извънгабаритно ППС без разрешение, което деяние обаче е правно квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2 от ЗП във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредбата, съставляващо движение на ППС с габаритни размери, надвишаващи описаните в разрешителното или документа за платена такса, а като част от доказателствата е посочена квитанция 17.09.2016г./12:54 часа, Митници. Налице е несъответствие между фактите и правото в съставения акт, което без съмнение води до неяснота в какво конкретно се състои вмененото процесно нарушение, както що се отнася до превишението на разрешените нормативно габаритни размери (дали тези по чл. 5 или същите, но във връзка с чл. 14, ал. 3), така и относно това кое е съответно необходимото разрешение (разрешително или квитанция), факт ли е същото, ако е факт - в коя хипотеза попада и разминават ли се данните в него по отношение на габаритните размери на ППС, установени при проверката на органите на АПИ, срещу които именно факти наказаното лице организира защитата си.

Наказващият орган на свой ред, в издаденото въз основа на така съставения неясен и непълен по фактите акт наказателно постановление е изменил предявеното по фактите, като е въвел за първи път с НП нови елементи от обективната страна на административнонаказателното обвинение, чрез допълване на обстоятелствата по извършване на нарушението, като наред с посочването, че водачът „не представя валидно разрешение за движение на извънгабаритно ППС по смисъла на чл. 2 от Наредбата“ е допълнено още и че „към момента на проверката лицето К. Г. К. е осъществило движение на извънгабаритно ППС с параметри, надвишаващи описаните в представено разрешение („квитанция“ от 17.09.2016 г. на Агенция „Митници), а нарушението отново е квалифицирано като такова по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП във вр. единствено с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба №11/03.07.2001г. Нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН „позволява“ на наказващия орган да издаде НП и в случаите, когато съставеният акт е нередовен, но тази нередовност не следва да се възприема като „каквато и да е“. В случая освен, че е въвел за първи път нови елементи от обективна страна на нарушението, неустановени с акта, което е недопустимо с оглед правото на защита на нарушителя, незащитавал се срещу тези факти в производството до издаване на НП, наказващият орган е повторил и непълнотата и високата степен на неяснота на предявеното с акта за установяване на нарушението административнонаказателното обвинение в останалата негова част. Това без съмнение се явява съществен процесуален порок на производството, съществено рефлектиращ върху правото на защита на нарушителя и винаги е основание за отмяна на издадения от наказващия орган акт.

Въз основа на това е ограничено правото на защита на санкционираното лице, като същевременно се препятства и преценката относно правилното приложение към установеното по фактите на материалния закон. От обстоятелствените части на акта и НП не може да бъде направен извод коя е нарушената материалноправна разпоредба, за да се осъществи контрол за материална законосъобразност.

Гореизложеното обосновава извод за неправилно приложен към установеното по фактите във връзка с доказателствата материален закон както в производството по налагане на имуществена санкция, така и в решението на районния съд, поради което е налице основание за отмяна на постановения съдебен акт, както и по същество-отмяна на наказателното постановление.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 2 от 06.02.2017г. на районен съд-Радомир постановено по АНД 562/2016г. и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 4268 от 14.10.2016г. на Началник на отдел „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“, с което е наложил на К.Г.К. *** на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. (хиляда лева) за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/