Р Е Ш
Е Н И Е
№ 147
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
гр. Перник, 25.05. 2017 г.
Административен съд - Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ:
Емилия Иванова
Слава
Георгиева
при секретаря Е.В.
и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Г. А.,
като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.н.д. № 132 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 31 от 02.02.2017
г., постановено по а.н.д. № 01523/2016 г., Районен съд гр. Перник е отменил наказателно постановление № 15-1158-002495
от 06.01.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – Перник в
частта, с която на Юлиян А.Т. на основание чл. 185 от ЗДвП за осъществен състав
на административно нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. за това, че на 10.12.2015
г. в гр. Перник, ул. „Струма“ към пътен възел „Марина бара“ на кръстовището на
ул. „Кракра“ носел АУАН с изтекъл срок. Наказателното постановление е
потвърдено по отношение на наложените на Ю. А.Т. административни наказания: на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП вр. чл. 103 ЗДвП
–глоба в размер на 100 лв.; на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - глоба в
размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и за
нарушение по чл. 177, ал. 1 и ал. 2, пр. първо вр. с
чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв.
Недоволен от така постановеното решение
е останал Юлиян А.Т., който чрез адв. Н.С., е подал
касационна жалба с твърдения за нарушения на материалния закон. В касационната
жалба не се излагат конкретни касационни основания по чл. 348 от НПК, но се
сочи, че решението е неправилно и се иска неговата отмяна, както и отмяната на
НП. Основен аргумент на касатора е, че не е
установено авторството на извършване на нарушенията.
Ответникът
по касационната жалба
не се представлява и не изразява становище по оспорването.
Окръжна
прокуратура гр.Перник,
счита, че касационната жалба е неоснователна, като дава заключение, съдебният
акт да бъде оставен в сила.
Административен
съд - Перник,
касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна. Според петитума на същата се
оспорва цялото съдебно решение. При проверка относно допустимостта на
касационната жалба настоящият състав констатира, че оспорения акт е благоприятен
за касатора, в частта с която е отменено наказателно
постановление № 15-1158-002495 от 06.01.2016 г. на Началник сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР – Перник по отношение на наложената на Ю. А.Т. на основание чл. 185 от ЗДвП за
осъществен състав на административно нарушение по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. В тази част касационната
жалба се явява процесуално недопустима и производството следва да бъде
прекратено. С постановеният съдебен акт е уважена въззивната
жалба по отношение на извършеното нарушение по чл.157, ал.6 от ЗДвП.
В останалата част касационната жалба е
насочена срещу съдебен акт, който засяга неблагоприятно правната сфера на касатора и е процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК
касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. В
лаконичната касационна жалба ,по повод на която е образувано настоящето производство
не се сочат конкретни касационни основания. Възразява се единствено относно изводите
на районния съдия свързани с авторството на извършените нарушения, като се
твърди че Ю.Т. не е управлявал автомобила при установяване на нарушенията от
контролните органи.
Районен съд гр.Перник потвърдил
наложените на Ю.А.Т. административни
наказания, както следва:
на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП вр. чл. 103 ЗДвП – глоба в размер на 100 лв.;
на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП -
глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца
и за нарушение по чл. 177, ал. 1 и ал.
2, пр. първо вр. с чл. 150А, ал. 1 от ЗДвП – глоба в
размер на 100 лв.
От фактическа страна по делото е
установено, че на 10.12.2015 г. около 04:05 ч., в гр. Перник, на ул. „Струма“ в
посока към пътен възел „Марина бара“ на кръстовището със ул. „Кракра“, Ю. А.Т.,
като водач на л.а. "***с", с рег. №***, го управлява
без да притежава валидно свидетелство за правоуправление, не спира правилно на
посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден
сигнал за спиране от контролните органи и отказва да бъде изпробван за алкохол с
техническо средство „Дрегер“, модел 7510, с №0156.
За да постанови обжалваното решение
районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност
на административно наказателното производство е приел същото за проведено
съобразно процесуалните правила и без допуснати съществени нарушения, които да
са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и
оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, решаващият състав
е приел за установено по делото, като безспорно доказано, че на посочените в акта
дата и място и към посочения час, санкционираното лице е извършило вменените му
нарушения. Същите са правилно квалифицирани към относимите
правни норми и са наложени предвидените административни наказания. Изводите на
РС Перник се споделят от настоящата инстанция.
По отношение на нарушението
по чл. 103 ЗДвП, касационният
състав намира, че деянието е извършено от Ю.
Т., така както е прието в мотивите на решението. От събраните по делото гласни доказателства-разпитът св. В. П. Д.
безспорно се установява, че на
въпросната дата към момента на извършване на нарушението на водача е бил подаден сигнал
със стоп-палка по образец, която е възприета от него, след което
същият е понамалил скоростта, но продължил движението си по ул.Кракра.
С оглед събраните
доказателства следва да се приеме, че е осъществен състава на нарушението по чл. 103 ЗДвП, поради което с НП е
ангажирана и отговорността му по чл.
175, ал.1, т.4 ЗДвП. Наказанието е правилно определено в предвидения от закона
размер за съответния вид нарушение.
В разпоредбата чл. 5, ал.3
от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да управляват пътни превозни средства
под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Отговорността при неизпълнение е регламентирана в чл. 174, ал.3 от ЗДвП - водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията
на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба
2000 лв.
В процесното НП
изрично е посочено, че водачът е отказал да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство, след което /в съответствие с чл. 2,
ал.2 от Наредба № 30/ 2001г./ му е издаден
талон за медицинско изследване. Следователно според административнонаказващия
орган Ю.Т. е отказал да бъде проверен дали управлява МПС след
употреба на алкохол по всички възможни начини, т.е. осъществени са и двете
форми на изпълнителното деяние, предвидени в
чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Така направената формулировка на административното
обвинение обективно не води до нарушаване правото на защита на привлеченото към
отговорност лице, не ограничава възможността му да разбере обвинението, нито
предприемането на съответните процесуални действия за изясняване на обективната
истина по спора.
Правилно от РС Перник е прието, че е
осъществен състав и на нарушение по чл.177, ал.1,т.2 във връзка с чл. 150а от ЗДвП /посочена като нарушена в АУАН и НП/. Всяко МПС,
участващо в движението трябва да се управлява от правоспособен водач, а за да
управлява МПС водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за съответната категория. Предвид гореизложеното и доколкото от събраните по
делото доказателства се установява, че касатора е управлявал процесното
МПС, то
е осъществен състава на разпоредбата
на чл. 150А от ЗДвП. Ето защо правилно с т. 4 от издаденото наказателно постановление АНО на
основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДвП е ангажирал административно-наказателната
отговорност на касационния жалбоподател.
Районният съд правилно е
приел, че нарушението е квалифицирано правилно, както и, че наложеното
административно наказание "глоба" в размер на 100 лв. за това
нарушение е минимално предвиденото в санкционната разпоредба на чл. 177, ал.1,
т.2, предл. първо от ЗДвП.
По тези съображения, с оглед нормата на чл. 218, ал. 1 от АПК и липсата
конкретно релевирани пороци на съдебното решение,
които да са основание за отмяната му, касационната жалба е неоснователна, а
решението на РС законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
На основание гореизложеното и чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК, касационен състав на Административен съд - Перник,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната
жалба на Ю.А.Т., ЕГН**********, с адрес:с***, махала ***, срещу решение № 31 от
02.02.2016 г., постановено по а.н.д.№ 01523/2016 г.
на Районен съд гр. Перник, в частта с която е отменена т.3 от НП №15-1158-002495 от 06.01.2016 г. издадено
то Началник сектор ПП към ОД на МВР Перник, като прекратява производството по
к.а.н.д. №132 по описа на АС Перник за 2017 г. в тази част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 31 от
02.02.2016 г., постановено по а.н.д.№ 01523/2016 г.
на Районен съд гр. Перник в останалата му част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/