Р Е Ш Е Н И Е

№ 149

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 16.05.2017 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 138 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Л.А.Д. ***, посредством процесуалното представителство на адв. К.Г. - Софийска АК, против Решение № 3 от 06.02.2017г. на Районен съд - Радомир, постановено по АНД № 565 по описа на съда за 2016г..

С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 16-5314-000583 от 07.09.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ (ПП) към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Перник, с което на Л.А.Д.,***, за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева).

Касаторът твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен. Без да се сочат конкретни касационни основания за отмяна на решението на първата съдебна инстанция, се пледира недоказаност на извършването на процесното нарушение поради неустановеност в производството на причината за настъпване на ПТП, а и конкретно неустановена скорост на движение на МПС. От касационния съд се иска да бъде отменено решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като бъде отменено процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от адв. Г.. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С НП №16-5314-000583 от 07.09.2016 г. Началник на сектор ПП към ОДМВР - Перник е наложил на Л.А.Д.,***, в качеството му на водач на лек автомобил, марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева) за това, че на 16.07.2016г. в 07:40 часа на територията на община Радомир, път първи клас Е-79, скоростен път, при лот 0 на АМ-Струма в посока София - Дупница, км 35+500, поради движение с несъобразена с атмосферните условия - валеж от дъжд и при мокра пътната настилка, скорост, такава, че да може да спре пред предвидимо препятствие или при създадена опасност за движението, е реализирал ПТП в еластична ограда, с което е извършил административно нарушение по чл. 20, ал. 2 във вр. с чл. 179, ал. 2 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Радомир. В производството по АНД № 565 по описа на съда за 2016г., наказателното постановление е потвърдено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел производството по налагане на административно наказание за протекло съобразно с процесуалните правила и при правилно приложен материален закон към безспорно установено управление на МПС от страна на касатора на посочените дата, час и място със скорост, несъобразена с атмосферните условия и състоянието на пътната настилка, довело го до невъзможност да спре пред предвидимо препятствие, вследствие което е реализирал ПТП, с наложено наказание в справедлив и законов размер.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационният съд, извън дължимата служебно проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Съдът намира доводите на касатора, преценени като такива за неправилно приложен от страна на районния съд, а преди това и от административния наказващ орган, към установеното по фактите материален закон поради недоказаност на деянието за неоснователни по следните съображения:

Административнонаказателната отговорност на касатора е реализирана за нарушение по чл. 20, ал. 2 във вр. с чл.179, ал. 2 от ЗДвП. Нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП вменява в задължение на водачите на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като освен това и указва, че водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2 на ЗДвП, предвижда налагане на административно наказание глоба, към датата на извършване на нарушението в размер на 100 лева, на водач, който поради движение с несъобразена скорост причини ПТП. С оглед предвидената санкция движението с несъобразена скорост при управление на ППС е квалифицирано като деяние, нарушаващо установения със ЗДвП ред, съставляващо административно нарушение.

Районният съд е изследвал в цялост фактите, относими към процесния случай, като за целта е събрал необходимите му за изясняване на обективната истина доказателства. Изводите по фактите в обжалваното решение касационният съд намира правилни, като съответни на доказателствената съвкупност по делото. В тази връзка доводите на касатора за осъществили се към момента на случване на ПТП факти, неустановени, като неизследвани в производството по налагане на административно наказание и от районния съд, а именно - причина за ПТП в спукана във време на управление на МПС гума, като въведени по повод спора едва във фазата по съдебно обжалване на НП, не се приемат за относими от настоящия съдебен състав. По преписката са събрани достатъчно и безпротиворечиви доказателства относно мястото на реализиране на ПТП, атмосферните условия и състоянието на пътната настилка (вкл. данни за образувани на пътя завирявания - локви, предпоставка за т. нар. аквапланинг) към този момент, както и приблизителната скорост от 90 - 95 км/ч на управление на МПС. Това на свой ред е достатъчно да обоснове извод за несъобразяване на скоростта на движение с атмосферните условия и състоянието на пътната настилка, такова, че водачът да не може да спре в максимална степен безопасно при предвидимо препятствие (каквото без съмнение са локви, образувани от дъждовалеж и мокра пътна настилка). По разбиране и на настоящия съд всички данни по преписката, включително и липсата на последователност в обясненията на водача, водят на извод за несъобразено поведение що се отнася до избиране скоростта на движение при сочените условия. Предвид това твърденията за спукана гума - причина за ПТП, като факт, неустановен от контролните органи към момента на проверката, въведен от страна на касатора едва във фазата по съдебно обжалване на НП, се възприемат единствено като защитна теза. Касационният съд също ще отбележи, че движението със скорост от 95 км/ч, при наличието на данни за вид на пътя - скоростен (макар водачът да твърди, че се е движел по АМ при ограничение на скоростта от 140 км/ч) и липса на доказателства за въведено ограничение на скоростта на движение различно от общото от 120 км/ч по ЗДвП, макар да се явява съобразено с рамките на разрешената скорост, не прави същото автоматично съобразено и с атмосферните условия - дъжд, и състоянието на пътната настилка - мокра, със състоянието на автомобила, вкл. гуми и пр., за което именно е и наказан Л. Д.. Скорост на движение дори и 90км./ч при сочените, неоспорвани и от водача атмосферни условия, категорично не може да бъде възприета като съобразена.

При тези факти деянието се явява съставомерно именно по посочените за нарушени законови разпоредби, каквито са изводите и на районния съд. Материалният закон е приложен съответно на установеното по фактите както в производството по налагане на административно наказание, така и от районния съд, с оглед което не са налице основания за касиране на атакувания съдебен акт. Решението като правилно ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3 от 06.02.2017г. на Районен съд - Радомир, постановено по АНД № 565 по описа на съда за 2016г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/