Р Е Ш Е Н И Е

№150

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 25.05.2017 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Галина Антова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД №140 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – София против Решение № 45 от 06.02.2017г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 2279 по описа на съда за 2016г.

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № F239335 от 16.09.2016г. на Заместник-директора на ТД на НАП-София, с което на „ДРИЙМ ХАУС“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. П., с управители С. Н. С., Е. Д. Н., Р. М. Т., за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч), е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв. (двеста лева).

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. Излага доводи срещу изводите на първоинстанционния състав за несъставомерност на процесното неподаване на годишен финансов отчет (ГФО) от страна на наказаното дружество по чл. 38, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 74, ал. 1 от ЗСч, поради факта на неосъществяване на дейност от ответника през финансовата 2015г. Изразява се и несъгласие с мотивите на районния съд за маловажност на нарушението по чл. 28 от ЗАНН. От касационния съд касаторът иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се произнесе по съществото на спора, като потвърди процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща гл. ю.к. Кирилова. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата, „ДРИЙМ ХАУС“ ООД, гр. Перник, пред съда се представлява от адв. Р. Т., от АК-Перник. Възразява срещу жалбата, излага доводи срещу наведените касационни основания и моли решението на районния съд да се остави в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за незаконосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Застъпва становище за липса на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Предлага съдебният акт да бъде отменен, а наказателното постановление потвърдено.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С НП № F239335 от 16.09.2016г. Заместник-директорът на ТД на НАП-София, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 74, ал. 1 от ЗСч, е наложил на „ДРИЙМ ХАУС“ ООД, гр. Перник имуществена санкция в размер на 200 лв. (двеста лева) за това, че към 31.08.2016 г., не е публикувало ГФО за 2015г., чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията-Търговски регистър, в срок до 30 юни 2016 г., с което не е изпълнил задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Перник, като в производството по АНД № 2279 по описа на съда за 2016г., наказателното постановление е отменено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел производството по налагане на имуществена санкция за проведено съобразно процесуалните правила и без допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на наказаното дружество. Районният съд е формирал обаче извод за неправилно приложен материален закон поради несъставомерност на процесното бездействие предвид липса по отношение на настоящия ответник на два от показателите по чл. 37, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗСч, както и факт, че наказаното дружество е в ликвидация, но също и поради маловажност по чл. 28 от ЗАНН на неизпълненото задължение.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи и служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК).

Касационният съд не споделя възприетото от решаващия първоинстанционен състав тълкуване на разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от ЗСч във вр. с чл. 37, ал. 1 и 2 на ЗСч.

Според чл. 27 от ЗСч предприятията съставят ГФО към 31 декември на отчетния период.

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от ЗС ГФО за всички предприятия се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите и приложение, като съгласно ал. 6 на с. чл. ГФО на малките предприятия може да се състои от 1. съкратен баланс, 2. съкратен отчет за приходите и разходите по раздели и групи и 3. приложение.

Според чл. 37, ал. 1 от ЗС малките предприятия, които не надвишават най-малко два от показателите по т. 1 на с. чл., както и акционерните дружества (АД) и командитните дружества с акции (КДА), които не са осъществявали дейност през отчетния период, не подлежат на независим задължителен финансов одит.

Съгласно чл. 38, ал. 1 във вр. с ал. 4 от ЗСч предприятията публикуват ГФО до 30 юни на следващата година, като малките предприятия, които не подлежат на независим финансов одит, могат да не публикуват, като част от ГФО, своите отчети за приходите и разходите.

С оглед съдържанието на така цитираните законови разпоредби, без съмнение малките предприятия, които не надвишават най-малко два от показателите по чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗС, както и АД и КДА, които не са осъществявали дейност през отчетния период, не подлежат на задължителен независим финансов одит, следователно попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от ЗСч. Но последно цитираният текст не изключва публикуването на ГФО, а единствено създава облекчена форма на тази отчетност, като предвижда възможност малките предприятия, които не подлежат на независим финансов одит, да не публикуват като част от ГФО отчетите си/съкратените си отчети (чл. 29, ал. 6 от ЗСч), за приходите и разходите. Т. е., в каквато посока са и доводите на касатора, малките предприятия, неподлежащи на независим задължителен финансов одит, могат да публикуват ГФО, който съдържа само счетоводен/съкратен счетоводен баланс и приложение, но остават задължени да публикуват ГФО с това именно съдържание - счетоводен баланс/съкратен баланс и приложение, в срок до 30 юни на следващата година. С оглед на това разпоредбата на чл. 38, ал. 4 от ЗСч по никакъв начин не освобождава малките предприятия от задължението да публикуват ГФО, въпреки предвидената възможност за „облекчаване“ на неговото съдържание.

Касационният съд обаче споделя преценката на районния съд, че процесното неизпълнение покрива изискванията на ЗАНН във вр. с НК за маловажен случай. Въззивната инстанция е отчела факти и обстоятелства, които определят нарушението като маловажно. Годишният финансов отчет за 2015 г., макар и със закъснение е бил заявен за публикуване в Търговския регистър и видно от извадка от търговския регистър е обявен на 16.12.2016г.. Дружеството не е осъществявало дейност през периода, не е отчело приходи или разходи и отчета е нулев. Въззивният съд е имал всички основания да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и доколкото процедурата по чл. 28 от ЗАНН не представлява оневиняване или заличаване на противоправния характер на деянието, приложението и в пълна степен би изпълнило целите на закона и би въздействало дисциплиниращо спрямо дееца.

Касационната инстанция намира, че разглежданото административно нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайната. Да, действително касае се за нарушение от категорията на "простото извършване", но не може да се приеме, че при определяне степента на обществена опасност на конкретното деяние се изключват обстоятелствата от кръга на засегнатите интереси, допълнителни факти настъпили след извършване на нарушението, целите на наказанието и др.

Изложеното обосновава извод за правилно прилагане на материалния закон от страна на въззивния съд, поради което решението на районния съд ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

Оставя в сила Решение № 45 от 06.02.2017г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 2279 по описа на съда за 2016г..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/