Р Е Ш Е Н И Е

№ 151

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 16.05.2017 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Г. А., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 145 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кюстендил против Решение № 5 от 25.01.2017г. на Районен съд - Трън, постановено по АНД № 129 по описа на съда за 2016г..

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 358 от 11.10.2016г. на Директора на РДГ - Кюстендил, с което на Н.Б.С. ***, за извършено административно нарушение по чл. 83ж, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) във вр. с чл. 59, ал. 3, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 86, ал. 4 от Правилника за прилагане на ЗЛОД (ППЗЛОД), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева).

Касаторът твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен. Счита, че е доказано, неизпълнено от страна на наказаното лице задължение „да съблюдава „спазването на закона“, което му било вменено по силата на разпоредбата на чл. 59, ал. 3, т. 1 от ППЗЛОД и във вр. с чл. 84, ал. 4 от ППЗЛОД. От касационния съд касаторът иска решението на първата съдебна инстанция да се отмени и да се произнесе по съществото на спора, като се потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, Н.Б.С., за представител изпраща адв. А.Д. - Софийска АК. По делото е постъпило възражение срещу касационната жалба, в което се излагат аргументи за неоснователност на касационната жалба. Адв. Д. поддържа възражението по касационната жалба, моли съда да остави в сила решението на районен съд-Трън като правилно и законосъобразно.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С НП № 358 от 11.10.2016г. Директорът на РДГ-Кюстендил е наложил на Н.Б.С. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) за това, че в качество „ръководител на лов“, на 03.01.2016 г. в ЛСР „Забел“, ловище №1 „Руй“, местност „Стане“, землище на с. Забел. община Трън, като е вписал в разрешително за групов лов на дива свиня №0001282/28.12.2015г. ловците Г. Д. В. и М. П. Г. без заверени билети за лов за 2016г., е извършил административно нарушение по чл. 83ж, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД във вр. с чл. 59, ал. 3, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 86, ал. 4 от ППЗЛОД.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Трън. В производството по АНД № 129 по описа на съда за 2016г., наказателното постановление е отменено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след извършена цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и приобщени в хода на делото, е приел производството по налагане на административно наказание за проведено в нарушение на материалния закон поради несъставомерност на вмененото на Н. С. деяние с оглед липса на въведено законово изискване към ръководителя на лова да следи конкретно за редовността на вписваните в разрешителното за лов ловни билети.

Решението е правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационният съд, извън дължимата служебно проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.

Съдът намира доводите на касатора, преценени като такива за неправилно приложен от страна на районния съд към установеното по фактите материален закон, неоснователни по следните съображения:

Районният съд е изследвал в цялост фактите, относими към процесния случай, като за целта е събрал необходимите му за изясняване на обективната истина доказателства. Изводите по фактите в обжалваното решение касационният съд намира правилни, като съответни на доказателствената съвкупност по делото, което е довело решаващия състав и до верни изводи по правото. По разбиране и на настоящия съд предявеното с акта административнонаказателно обвинение се явява несъставомерно, както по посочените за нарушени законови разпоредби, така и не реализира състав на административно нарушение с автор - ръководителя на лова, с оглед което незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателна отговорност на настоящия ответник с оспореното НП. В тази връзка основателно е и възражението, направено срещу касационната жалба от страна на ответника в настоящото производство Н. С. за това, че в качеството си на ръководител на лов, не е нарушил изискванията за издаване на разрешително за групов лов, поради вписване в същото на "ловци без заверени билети за лов за 2016 година".

Застъпената от касатора теза съдържа твърдение за доказаност на процесното вменено нарушение поради безспорен факт на липса на надлежна заверка на ловните билети, издадени на лицата Г. Д. В. и М. П. Г, незаверени за съответната 2016г., но неправомерно вписани в разрешителното за лов в нарушение на реда и изискванията за издаване на разрешително за лов.

Нарушаването на реда и изискванията за издаване на разрешително за лов по чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД е въздигнато от законодателя в административно нарушение посредством санкционната разпоредба на чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД. В процесния случай за нарушени са посочени разпоредбите на чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД, както и тези на чл. 59, ал. 3, т. 1 и чл. 86, ал. 4 от ППЗЛОД. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД, в разрешителното за лов се вписват "номерата на ловните билети". Съгласно чл. 59, ал. 3, т. 1 от ППЗЛОД ръководителят на лова преди да започне ловният излет "попълва разрешителното за лов", съгласно изискванията на чл. 86, ал. 4 от ППЗЛОД - разпоредба, която в частта й относно изискването за попълване в разрешителното на номерата на ловните билети се припокрива с текста на чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД. От това следва извода, че ръководителят на лова, комуто е вменено в задължение включително да попълва издаденото разрешително за лов, носи административнонаказателна отговорност по чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД в случай, че в това си качество наруши изискванията към съдържанието на разрешителното за лов, в частта им, вменяващи му задължение да вписва в същото определени данни. Относимо към настоящия случай такова вписване е единствено номерът на ловния билет на всеки участник в лова (чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД), каквото вписване е извършено. Посочени в акта и НП като нарушени норми на ЗЛОД, във връзка с ППЗЛОД, не вменяват в задължение на ръководителя на лова да извършва проверки относно редовност на представяните от съответните участници ловни билети. Такова задължение, съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 6, във връзка с ал. 5, т. 3, във връзка с ал. 1 от ЗЛОД, е вменено на органа, издал ловния билет (съответното държавно горско или държавно ловно стопанство - чл. 23, ал. 3, изр. 2 от ЗЛОД и чл. 22, ал. 1 от ППЗЛОД). Последният, по силата на цитираните разпоредби и във връзка с изискването въведено с чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД за наличие на съответна заверка на билета за съответната година, следва да обяви за невалиден така незаверения ловен билет. Освен това директорът на ДГС/ДЛС, съгласно чл. 23а, ал. 3 от ЗЛОД следва и да отнеме билета за лов на лицето по ал. 1, което не е заверило ловния си билет за съответната година (т. 1).

С оглед на гореизложеното следва да се обобщи, че компетентните да осъществяват контрол по спазване разпоредбите на ЗЛОД и нормативните актове по прилагането му органи неправилно са ангажирали административнонаказателната отговорност на лице, безспорен субект на ЗЛОД в посоченото му качество, но за неизпълнение на задължение, каквото законът не му е вменил. Ако в настоящия случай са извършени едно или няколко административни нарушения, състоящи се в използване на нередовни ловни билети, необявени за невалидни по съответния ред и иззети, както и ненадлежно осъществено право на лов, то техен автор не е наказаното лице.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5 от 25.01.2017г. на Районен съд - Трън, постановено по АНД № 129 по описа на съда за 2016г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/