Р Е Ш Е Н И Е

№ 153

Гр. Перник, 04.05.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Г. А. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 155 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – София, посредством процесуалното представителство на главен юрисконсулт М. К., срещу съдебно решение № 48 от 07.03.2017 година, постановено по АНД № 510 по описа за 2016 година на Районен съд Радомир.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № F209177/12.05.2016 година на Заместник – директора на ТД на НАП – София, с което на ЕТ***, представляван от управителя А. Н. Н., на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева за неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година).

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно без да сочи конкретни основания за обжалване по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Излага доводи, с които заявява, че нарушението е установено и доказано, както и възразява срещу изводите на районния съд за неправилно приложен в производството материален закон. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да реши делото по същество, като потвърди наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт М. К., която поддържа касационната жалба и моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да реши делото по същество, като потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба, ЕТ***, редовно призован, се представлява от адвокат Л. Р. от АК Перник, който възразява срещу касационната жалбата и моли съда да остави в сила решението на Районен съд Радомир като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С НП №F209177/12.05.2016 година Заместник – директорът на ТД на НАП – София е наложил на ЕТ*** на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 185, ал. 2 от ЗДДС имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди)лева, за това, че на 11.04.2016 годна, в 11.29 часа, в търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – магазин, находящ се гр. Р., оборудван с монтиран електронен касов апарат с фискална памет (фискално устройство (ФУ), модел DATECS DP 35 KL, в който обект търговецът извършвал дейност, не е отбелязал промяна на касова наличност във ФУ в размер на 40.81 лева при служебно въведени в касата 20.00 лева, при дневен оборот от 50.37 лева и налични пари в касата на обекта в размер на 111.18 лева, с което не е изпълнил задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 година.

С решение № 48 от 07.03.2017 година, постановено по АНД № 510 по описа за 2016 година на Районен съд Радомир е отменено наказателното постановление с мотиви за материална незаконосъобразност, поради приложена към процесното нарушение неотносима санкционна разпоредба на ЗДДС, предвид липса на установяване и съответно предявяване на същностни елементи на неизпълнението, за което е предвидена съответната санкция. Непосочването в обстоятелствената част на НП, че установената парична разлика е формирана от неотчетени продажби, както и посочването, че нарушението не води до неотразяване на приходи, съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС в нейното последно изречение е мотивирало районния съд да постанови оспореното съдебно решение.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени писмени доказателства. Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от Районен съд Радомир фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Решението е правилно, тъй като изводите на районния съд са съответни на приложимия към установените по фактите материален закон. В производството по налагане на имуществена санкция, както и в хода на съдебното следствие пред районния съд, липсва доказано неизпълнение, което да е довело до неотразяване на приходи, което да го прави наказуемо на основание разпоредбата на чл. 185, ал. 2, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН. Без съмнение разликата в касовата наличност, неотразена чрез съответната операция на ФУ, се явява неизпълнение на задължението по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 година, в каквато посока са доводите в касационната жалба. Но предвид съдържанието на разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, която въвежда привилегирован, като по – леко наказуем състав на нарушение/неизпълнение в случаите, в които последното не води до неотразяване на приходи следва да е приложима разпоредбата на чл. 185, ал. 2 изр. 2 на ЗДДС, тьй като не се установи неотразяване на приходи. Ето защо така вмененото административнонаказателно обвинение, като непълно от обективна страна не кореспондира с посочената правна квалификация за установеното нарушение, поради което се явява недоказано. В настоящия случай не съществува възможност за съда да преквалифицира нарушението като наказуемо по чл. 185, ал. 2, изр. 2, във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, тъй като липсват доказателства в тази насока, съответно не е налице подобно фактическо обвинение.

Изложените касационни основания са напълно неоснователни, тьй като след преценка на събраните по делото доказателства вмененото административно нарушение е недоказано, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 48 от 07.03.2017 година, постановено по АНД № 510 по описа за 2016 година на Районен съд Радомир.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/