Р Е Ш Е Н И Е

№ 155

Гр. Перник, 04.05.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 162 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кюстендил срещу съдебно решение № 49 от 23.02.2017 година, постановено по АНД № 2350 по описа за 2016 година на Районен съд Перник.

С обжалваното съдебно решение е отменено наказателно постановление (НП) № 34 от 13.07.2016 година на директора на РДГ – Кюстендил, с което на А.С.Б. с ЕГН ********** от гр. Брезник, в качеството му на лице, регистрирано да упражнява лесовъдска практика е наложена „Глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева, за извършено административно нарушение по чл. 108, ал. 3 от Закона за горите (ЗГ), във връзка с чл. 62 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 50, ал. 4, във връзка с ал. 6 от Наредбата за сечите в горите, във връзка с чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е постановено по просрочена жалба, поради депозиране на същата след влизане в сила на процесното наказателно постановление, в подкрепа на което представя като писмени доказателства: актове за установяване на административни нарушения, съставени на А.Б. с вписан в същите адрес на нарушителя – гр. Брезник, ул. „Октомври“ № 17 и писма от Община Брезник за невръчени на така вписания адрес в НП. По същество в жалбата се излагат доводи за процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство и правилно приложен материален закон. Твърди, че е безспорно установено и доказано извършено нарушение от настоящия ответник. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да реши делото по същество, като потвърди наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт С. А., която поддържа касационната жалба и моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да реши делото по същество, като потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба А.С.Б., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Р. Т. от АК Перник, който възразява срещу касационната жалба. Моли съда да остави в сила решението на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което и следва да бъде разгледана по същество.

Административен съд – Перник, като прецени наведените касационни основания и доводите на ответната страна, след като съобразни и представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира касационната жалба основателна, като съображенията за това са следните:

С НП № 34 от 13.07.2016 година директорът на РДГ – Кюстендил е наложил на А.С.Б., в качеството му на лице регистрирано да упражнява лесовъдска практика „Глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева, за това, че в периода от 25.01.2016 година до 03.02. 2016 година в отдел 35, подотдел „н“ по действащия лесоустройствен проект (ЛУП) в землището на с. Големо Бучино, община Перник, не е упражнил контрол по извършена с позволително № 0286612 сеч, като е допуснал отсичане на 7 броя немаркирани дървета – бял бор, с диаметри измерени на 130 см (гръдна височина): 6 бр. с диаметър 18 см, 1 бр. с диаметър 20 см, представляващо нарушение по чл. 108, ал. 3 от ЗГ, във връзка с чл. 62 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за КОГТ, във връзка с чл. 50, ал. 4, във връзка с ал. 6 от НСГ, във връзка с чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ.

С решение № 49 от 23.02.2017 година, постановено по АНД № 2350 по описа за 2016 година на Районен съд Перник е отменено издаденото наказателно постановление с мотиви за процесуална незаконосъобразност на проведеното административнонаказателно производство.

Съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК настоящия касационен състав дължи произнасяне само относно наведените с жалбата касационни оплаквания, като валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон проверява служебно.

При извършената служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК настоящия касационен състав констатира, че решението на районния съд е недопустимо и на това основание следва да бъде обезсилено. Районният съд е приел за разглеждане жалба, подадена след изтичане на преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за обжалване на НП № 34 на директора на РДГ – Кюстендил, влязло в сила на 12.08.2016 година.

Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1, предл. 4 от ЗАНН, при промяна на вписания в съставения акт за установяване административно нарушение адрес, нарушителят се задължава да уведоми наказващия орган. От съдържанието на нормата и липсата на изрично уточнение в същата следва, че нарушителят е свободен да посочи в акта за установено нарушение адрес, който нито е постоянен, нито е настоящ. Целта на законодателя е осигуряването на възможност за „комуникация“ с нарушителя в рамките на производството, във връзка с което е въведено и съответното задължение за нарушителя. Разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН регламентира, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването, като именно от този момент започва да тече и 7-дневния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН за обжалване на издадения от наказващия орган акт.

С оглед съдържанието на цитираните нормативни разпоредби задължение за нарушителя е да посочи актуален адрес за кореспонденция в производството, респективно да уведоми компетентния орган за неговата промяна. В процесния случай безспорен е фактът, че А.С.Б. е посочил като адрес в производството своя постоянен адрес. Безспорен е и фактът, макар това да не подлежи на проверка в настоящото производство, че последния не е намерен на посочения в акта адрес, при промяна на който се е задължил да уведоми органа. На посочения адрес лицето е търсено неколкократно, а новия му адрес за наказващия орган е неизвестен. За наказващия орган не съществува задължение да издирва друг адрес на нарушителя при посочения в производство, а особено постоянен такъв (чл. 93, ал. 5 от Закона за гражданската регистрация, който гласи, че именно постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление), като за нарушителя е безспорно задължението да извести при промяна на така посочения адрес.

Неизпълнението на задължението за уведомяване при промяна на адреса в обичайния случай, е обвързано с правните последици на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, а именно „връчване на НП“, приложена в настоящото производство от наказващия орган посредством съответно отбелязване върху НП на 12.08.2016 година, че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен. Създадената от законодателя позитивноправна фикция посредством приемане наличието на несъществуващ юридически факт (връчване на НП), със съответните последици от това, включително влизането на НП в сила след изтичане на 7-дневния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН има за цел ефективност на административнонаказателното производство и стабилност на административния акт, което от своя страна е и „санкция“ за недобросъвестното отношение на нарушителя, който не е изпълнил задължението си да уведоми наказващия орган при промяна на адреса си. След като юридическия факт „неприсъствено“ връчване на НП е съществуваща в правната ни система норма, то този факт не подлежи на установяване и доказване в рамките на производството по обжалване на НП. Редът за оспорване редовността на процедурата по връчване на влезли в сила НП е по чл. 70 и следващите от ЗАНН, каквото настоящото производство не е. Законът дава и възможност за депозиране на молба за възстановяване на срока за обжалване по реда на чл. 186 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, каквато също не е депозирана в настоящия случай. Извън възможността за възобновяване на административнонаказателното производство или възстановяване на срока за обжалване на НП недопустимо е друго съдебно произнасяне свързано с процесуалната и материалноправна законосъобразност на влязлото в сила НП, като в посочения смисъл са Решение № 124/27.05.2016 година на ВКС по н. д. № 468/2016 година и ТР № 1 от 7.06.2016 година на ВКС по ТД № 1/2016 година.

Гореизложеното обосновава извод, че при наличие на отбелязване от страна на наказващия орган върху НП № 34 от 13.07.2016 година, извършено на 12.08.2016 година, че А. С. Б. не е намерен на посочения в акта адрес и новия адрес на нарушителя е неизвестен, означава че НП е връчено по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, съответно е подлежало на обжалване в срок до 19.08.2016 година. В рамките на този срок НП не е обжалвано, следователно е влязло в законна сила на 20.08.2016 година. Ето защо образуваното производството пред Районен съд Перник по подадената жалба на А.С.Б. срещу НП № 34/13.07.2016 година на директора на РДГ – Кюстендил е извън рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е била процесуално недопустима за разглеждане. С оглед на горното образуването на производство и произнасянето по жалбата на А.С.Б. срещу влязло в сила НП № 34/13.07.2016 година с решение № 49 от 23.02.2017 година представлява недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен, като подадената жалба бъде оставена без разглеждане, а производството по оспорване на НП прекратено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА съдебно решение № 49 от 23.02.2017 година, постановено по АНД № 2350 по описа за 2016 година на Районен съд Перник, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.С.Б. от гр. Б. срещу наказателно постановление № 34 от 13.07.2016 година на директора на РДГ – Кюстендил, с което в качеството му на лице, регистрирано да упражнява лесовъдска практика е наложена „Глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за извършено административно нарушение по чл. 108, ал. 3 от Закона за горите (ЗГ), във връзка с чл. 62 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии, във връзка с чл. 50, ал. 4, във връзка с ал. 6 от Наредбата за сечите в горите, във връзка с чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/