Р Е Ш Е Н И Е

№ 169.

Гр. Перник, 23.05.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 175 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д.В.К. с ЕГН ********** ***, против съдебно решение № 144 от 06.03.2017 година,постановено по АНД № 00116 по описа за 2017 година на Районен съд – Перник, с което е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 1371658, издаден от Главна дирекция „Национална полиция“, с който на Д.В.К. с ЕГН ********** ***, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

Касаторът изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд и твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като постанови друго с което да отмени издадения ЕФ.

В проведеното съдебно заседание касаторът, Д.В.К., редовно призована не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, ГД „Национална полиция“, редовно призован не изпраща представител. Пред касационната инстанция процесуалния представител на ответника по касационната жалба главен юрисконсулт Тома Найденчовски, с молба вх. № 1133 от 16.05.2017 година, оспорва изцяло подадената от Д.В.К. касационна жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият състав на Районен съд – Перник е приел за безспорно от фактическа страна, че на 30.08.2016 година, в 18:08 часа на АМ „Люлин“, след тунел „Големо Бучино“, в посока на движението от гр. София към гр. Перник, с автоматизирано техническо средство ЗМ „Система за скорост“ № 388 е заснет автомобил марка „***“, с рег. № ***, движещ се със скорост от 105 км/ч при въведено в посочения участък от пътя ограничение за движение със скорост от 80 км/ч. За така установеното на собственика на автомобила, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е издаден електронен фиш, с който е наложена „Глоба“ в размер на 100 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

При така установените факти Районен съд – Перник при извършената цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административното наказание е приел, че не страда от съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на ЕФ на това основание.

Първоинстанционният съд е разгледал спора по същество и след преценка на доказателствата приобщени по делото е приел за безспорно установени от обективна страна факта на извършване на вмененото нарушение на ЗДвП, с посочения автомобил и при описаните в ЕФ обстоятелства, като е потвърдил ЕФ с наложеното наказание в законоустановения размер.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящия касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК настоящата касационна инстанция възприема установената от Районен съд – Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Решението е правилно.

Първоинстанционният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районния съд правни изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на настоящия касатор. Нарушението е установено със стационарна система за видеоконтрол „ЗМ система скорост“. Нормите на чл. 189, ал. 4 – ал. 11, във връзка с чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП въвеждат възможност за установяване на административни нарушения и за ангажиране на административнонаказателната отговорност на извършителите по опростена процедура, основаваща се на веществени доказателствени средства, изготвени от автоматизирани технически средства и системи. Оспореният електронен фиш, който съгласно легалната дефиниция съставлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно – информационна система, въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи /арг. §6, т. 63 от ДР на ЗДвП; §1 от ДР на ЗАНН/ е издаден по реда на визираната в ЗДвП процедура.

Неоснователно е възражението на касатора за нарушаване правото му на защита, поради пропуск в ЕФ да бъде посочен пътният знак, въвеждащ ограничението на скоростта в процесния участък. В ЕФ без съмнение е посочено ограничението на скоростта на движение на автомобилите в контролирания от системата за скорост пътен участък на АМ „Люлин“ и това е 80 км/ч. Това на свой ред кореспондира с правилото на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, регламентиращо реда за ограничаване на скоростта на движение със стойности, различни от посочените в ал. 1 на посочената правна норма. По делото е безспорно установено, че на посоченото място - АМ „Люлин“, в посочения участък – тунел „Големо Бучино“ в посока гр. София – гр. Перник, е въведено ограничение на скоростта от 80 км/ч посредством монтиран пътен знак В 26. Приетите в касационното производство писмени доказателства, а именно схема за организация на движението в посочения в ЕФ участък, релевантно сочат наличие на пътен знак В 26 преди мястото на нарушението, въвеждащ ограничение на скоростта до 80 км/ч. Предвид това посочването в ЕФ на конкретното ограничение на скоростта, независимо от липсата на позоваване в пътен знак, ни най – малко не затруднява разбирането на обстоятелствената част на ЕФ.

Неоснователно е възражението на касатора за липсата на доказателства по преписката за въведено именно посочено ограничение на скоростта на мястото на извършване на процесното нарушение и за обозначаване на контролирания пътен участък. Приобщените писмени доказателства безспорно установяват и доказват, както наличие на ограничение на скоростта на движение от 80 км/ч, въведена със съответен пътен знак преди началото на участъка, обхванат от системата за измерване на скорост, с монтирани без съмнение камери преди и след тунел „Големо Бучино“, част от АМ „Люлин“, в посока гр. София – гр. Перник, така и неговото съответно обозначаване относно факта на осъществявания контрол, съгласно правилото на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП.

Въз основа на изложеното настоящият касационен състав приема, че оспореният електронен фиш е издаден за нарушение на ЗДвП, установено с техническо средство от одобрен тип и технически годно за експлоатация, като е с нормативно предвиденото съдържание, което възпроизвежда данните от извършеното заснемане и изчисление, създадени автоматично от използваната система за скорост. Снимките и разпечатката от техническото средство представляват веществени доказателствени средства от категорията на визираните в чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установяват извършването на съставомерно деяние по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, наказано с относимата за него глоба. Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 144 от 06.03.2017 година, постановено по АНД № 00116 по описа на Районен съд – Перник за 2017 година.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/