Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 159

 

Гр. Перник, 04.05.2017 година.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

                                                                                        СЛАВА ГЕОРГИЕВА

 

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 178 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) София, офис Перник, посредством процесуалното представителство на главен юрисконсулт Милена Кирилова, срещу съдебно решение № 65 от 22.03.2017 година, постановено по АНД № 02241 по описа за 2016 година на Районен съд Перник.

С обжалваното решение е отменено наказателно постановление                 F225986 от 24.10.2016 година на Директора на ТД на НАП – София, офис Перник, с което на ЕТ *** със седалище и адрес на управление гр. П., представлявано от С. Х. П. – управител, е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 8, ал. 3 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 година на Министерство на Финансите /ДВ бр.1/03.01.2006 година/, във връзка с чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) /обн. ДВ бр.110/1999 година/.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно без да сочи конкретни основания за касиране на решението по чл. 348, ал. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Касационната жалба съдържа доводи за неправилност на изводите на първата съдебна инстанция относно неустановеност на датата, от която 7-дневния срок за корекции на Декларация Образец № 1, подадена по електронен път, е започнал да тече за задълженото лице, респективно датата на която този срок е изтекъл. Доводите в жалбата се преценяват като касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с който да потвърди процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът се представлява юрисконсулт М. К., която поддържа жалбата. моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като по същество постанови друг, с който да потвърди процесното наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание ответник по касационната жалба ЕТ *** редовно призован не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Перник прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Споделя становището за недоказаност на нарушението. Предлага решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като законосъобразно.

Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови атакувания съдебен акт първоинстанционният съдебен състав, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства правилно е установил фактическата страна на спора, поради което доводите в жалбата за оценка на доказателствата, довела до изводи за недоказаност на нарушението, се явяват неоснователни.

В производството по делото, кореспондиращо в пълна степен с доказателствата, приобщени по повод спора, е безспорно установено, че ЕТ *** притежава качество работодател и осигурител и в това си качество не е подал Декларация Образец № 1 в срока установен с разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2, б.“а“ от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 година на МФ с данни за осигурено лице.

На 27.07.2015 година в срока по чл. 3, ал. 1, т. 2, б.“а“ от Наредбата, от името на ЕТ*** по електронен път, посредством квалифициран електронен подпис (КЕП) е подадена декларация Образец № 1 за месец юни 2015 година. С протокол   № 14000153040615/27.07.2015 година на НАП е отказано приемането на така подадената декларация. По делото доказателства относно получаването/връчването на това електронно съобщение, съдържащо информация за постановения отказ, от неговия адресат не са представени, въпреки че такива са изискани от решаващия първоинстанционен състав по повод направено искане от защитата на жалбоподателя.

На база доказателствата, приобщени по повод спора и след техния съвкупен анализ, районният съд е направил извод, че по делото не е доказано кога и по какъв начин на наказаното дружество е съобщено, че протокол за отказ да се приеме процесната Декларация Образец № 1 е генериран в информационния портал на НАП, така че да е доведено до знанието на адресата и от който момент започва да тече 7-днвения срок за коригиране на декларацията, съгласно по чл. 8, ал. 3 от Наредбата. Това на свой ред е обосновало извод, че по делото не е доказано ЕТ *** да е извършил вмененото му административно нарушение при сочените в НП обстоятелства, конкретно по отношение на посочения срок – 03.08.2015 година, до който подадената декларация е следвало да бъде коригирана и подадена отново.

Решението е правилно.

Без основание касаторът твърди, че приложеният протокол изх. №14000153040615/27.07.2015 година на НАП от 11:05:30 часа се е генерирал автоматично в системата на НАП, следователно дружеството е било уведомено за отказа, тьй като е избрало да подаде необходимите данни по електронен път и като следствие от това е имало пълен достъп до програмния продукт, от което и следвало, че е безспорен моментът, от който 7-дневния срок е започнал да тече.

Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредбата гласи, че в 7-дневен срок от датата, на която е отказано приемане на декларация, след попълване на необходимите данни, задълженото лице отново ги изпраща в компетентната териториална дирекция на НАП. Нито Наредбата, нито КСО регламентират начина, по който този отказ, следва да бъде доведен до знанието на неговия адресат – да му бъде съобщен. Липсата на регламент в КСО и Наредбата относно начина на съобщаване на отказ насочва към общата разпоредба на               чл. 98 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), съгласно която при подаване на декларации, документи или данни пред органите по приходите се прилагат разпоредбите на тази глава (Глава тринадесета от ДОПК), освен ако в закона е предвидено друго. Така съгласно чл. 102, ал. 3 и ал. 4 от ДОПК на подателя на некоректната декларация следва да бъде изпратено съобщение за отказ в тридневен срок от получаването й, като подателят на сгрешената декларация е задължен в 7-дневен срок, но от получаването на отказа, да подаде съответна на изискванията декларация. Тук следва да се отчете освен посочената липса на регламент в специалните разпоредби, така и несъответствието на текста на чл. 8, ал. 3 от Наредбата с чл. 102, ал. 4 от ДОПК относно началото на 7-дневния срок, като в Наредбата този момент е „от постановяване“ на отказа, докато в ДОПК е „от получаване“ на отказа. Безспорното противоречие на текста на Наредбата с текста на ДОПК, който е нормативен акт от по – висока степен (чл. 15, ал. 3 от ЗНА), обосновава възприемане за приложима норма на чл. 102, ал. 4 от ДОПК, т. е. 7-дневния срок тече от получаване на отказа. Така при липса на специален ред ще се приложи общия по чл. 29, ал. 3 от ДОПК, съгласно който: съобщенията могат да се връчват с електронни съобщения (ЕС) при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите. Удостоверяването на това връчване, следва да стане посредством трите разписани в чл. 30, ал. 6 от ДОПК начина: 1. когато адресатът изпрати потвърждение за получаването му чрез обратно електронно съобщение; 2. чрез активиране на електронна препратка или 3. чрез изтеглянето на съобщението от информационната система на компетентната администрация. Съдържанието на ЕС се удостоверява чрез заверена от органа по приходите разпечатка на записа в информационната система. В този ред на мисли е и Указание с № 91-00-321/08.11.2007 година на Изпълнителния директор на НАП относно уеднаквяване на практиката на органите по приходите при извършване на действия, по връчване на документи в хода на административното производство, достъпни на интернет страницата на НАП – стара версия, на адрес www.old.nap.bg.

По делото не са представени доказателства относно електронното съобщаване на постановения отказ по някой от указаните по – горе и разписани в закона начини. Приложените към настоящата касационна жалба документи също не установяват този факт, от което следва, че 7-дневния срок за коригиране на процесната Декларация образец № 1 не е доказано да изтекъл за ЕТ*** на 03.08.2015 година, с оглед на което не е доказано административното нарушение, съответно съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – Перник,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 65 от 22.03.2017 година, постановено по АНД № 02241 по описа за 2016 година на Районен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

 

 

ЧЛЕНОВЕ: /П/   / П/