Р Е Ш Е Н И Е

№ 184

гр. Перник, 01.06.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 150 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 121, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Делото е образувано по искова молба К.Т.М.,*** срещу Агенция “Пътна инфраструктура” със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Македония” № 3. С исковата молба се претендира присъждане на обезщетение по чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 204 и чл. 205 от АПК за сумата от 8 862 лв. (осем хиляди осемстотин шестедесет и два лева), представляваща главница по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, представляващи обезщетение за срок от 6 (шест) месеца, за периода от 12.12.2014г. до 12.06.2015г., в който ищецът не е бил на държавна или друга служба поради незаконното му уволнение, Претендира се и присъждане на изтекла законна лихва в размер на 60.00лв. /шестдесет лева/ за периода от 08.02.2017г. до датата на предявяване на иска, както и се иска присъждане на законната лихва върху сумата от 8862лв., считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Заявява претенция за заплащане на направените по делото съдебни разноски.

В съдебно заседание ищецът, представляван от адв. А.А., поддържа исковата си претенция. Прави изменение на иска касателно размера на изтеклата законна лихва и го предявява до размера установен от вещото лице. Излага аргументи, че исковите претенции са доказани по основание и размер, поради което пледира същите да бъдат уважени и ответника да бъде осъден да ги заплати. Пледира и за присъждане на разноски, съгласно депозиран списък на разноски по чл. 80 от ГПК.

Ответната страна, Агенция “Пътна инфраструктура”, в писмен отговор оспорва предявения иск за присъждане на обезщетение като неоснователен и недоказан. В съдебно заседание процесуалния представител на ответника, ю.к. М. оспорва иска и пледира същият да се отхвърли.

Административен съд-Перник в настоящия съдебен състав, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК, намира за установено следното:

По фактите:

Със заповед № ЧР-СП-484 от 12.12.2014г. председателя на УС на АПИ е прекратил служебното правоотношение с ищеца К.Т.М., заемал до този момент длъжност началник отдел в Отдел “Пътни такси, в Дирекция “Пътни такси и разрешителни” при Агенция “Пътна инфраструктура”.

С решение № 222 от 08.07.2015г. постановено по АД № 121/2015г., състав при Административен съд-Перник е отменил по жалба на К.Т.М. заповед № ЧР-СП-484 от 12.12.2014г. на председателя на УС на АПИ, с която е прекратено служебното му правоотношение. Решението е оспорено от А”ПИ” пред Върховен административен съд на Република България. С решение № 1040 от 26.01.2017г. по административно дело № 10373/2015г. състав при Върховен административен съд на Република България оставя в сила решение № 222 от 08.07.2015г. постановено по АД № 121/2015г.. Решението на ВАС е влязло в сила на 26.01.2017г..

Със заявление вх. № 94-00-147 от 31.01.2017г. К.М. е поискал да бъде възстановен на работа.

Със заявление с вх. № 94-00-185 от 08.02.2017г. е поискал да му се изплати обезщетение за незаконно прекратеното му служебно правоотношение.

На основание влязлото в сила съдебно решение, със заповед № ЧР-СП-21 от 14.02.2017г., след явяване в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, К.Т.М. е възстановен на длъжност началник отдел в Отдел “Специално ползване на пътищата” в Дирекция “Пътни такси и разрешителни” при Агенция “Пътна инфраструктура”, с основна месечна заплата от 1477 (хиляда четиристотин седемдесет и седем) лева.

От представените и приобщени по делото писмени доказателства, а именно: Копие на служебна книжка № 108/12.02.2013г., серия А, справка от ТД на НАП-София за актуално състояние на действащи трудови договори за периода от 01.01.2014г. до 31.03.2017г., както и удостоверение от орган по приходите при ТД на НАП-София се установява, че в периода от 2014г. до 31.03.2017г. ищеца не е работил по трудово правоотношение (не е получавал възнаграждение за труд/работа) и не е заемал друга държавна служба.

От прието и неоспорено от страните, експертно заключение на вещото лице В.П. по назначената съдебно счетоводна експертиза се установява, че размерът на основната заплата към момента на прекратяване на служебното му правоотношение и към датата на признаване на уволнението за незаконно-26.01.2017г., е 1477 лв., като общият размер на обезщетението за периода от 12.12.2014г. до 12.06.2015г. е в размер на 8862 лв. (осем хиляди осемстотин шестдесет и два лева). Изтеклата лихва върху обезщетението за оставане на ищеца без работа за периода от 08.02.2017г. до 28.03.2017г. е в размер на 118.40лв., за 48 дни просрочие.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Искът с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е предявен от надлежна страна, против юридическото лице, представлявано от органа, издал незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебното правоотношение и след нейната отмяна по съдебен ред, поради което и на основание чл. 204, ал. 1 и чл. 205 от АПК е процесуално допустим.

Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена, в случая от съда, държавният служител има право да претендира обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно, за цялото време, през което не заема държавна служба, но за не повече от 6 (шест) месеца. Съгласно същия законов текст, когато служителят е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл трябва кумулативно да са налице следните материалноправни предпоставки, елементи от правопораждащия фактически състав, предвиден с нормата на чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, а това са: Признаване на уволнението за незаконно, посредством отмяна на заповедта за прекратяване на служебно правоотношение и оставане на служителя без работа по служебно или трудово правоотношение, но за не повече от шест месеца. Отговорността на работодателя по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл произтича от незаконното прекратяване на служебното правоотношение с едностранно волеизявление на работодателя и вредата, подлежаща на обезщетяване от страна на органа по назначаването, се определя по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, като в случая определящо е месечното възнаграждение към датата на признаване на уволнението за незаконно.

Така формулирани и изисквани от ЗДСл кумулативни предпоставки за възникване правото на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в случая са налице. Искът по чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е доказан по основание, тъй като от приетите по делото доказателства се установява, че уволнението на ищеца е признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение, като в максималния предвиден законов срок от шест месеца, служителят не е работил по служебно или трудово правоотношение. Доказателствата, по делото не сочат на извършено плащане на обезщетение от ответната страна. От приетата по делото експертиза, която съдът кредитира като обективна, безпристрастна и съответна на събраните по делото доказателства, се установява, че размерът на основната месечна заплата за длъжност началник отдел в Отдел “Пътни такси, в Дирекция “Пътни такси и разрешителни” при Агенция “Пътна инфраструктура” и на длъжност началник отдел в Отдел “Специално ползване на пътищата” в Дирекция “Пътни такси и разрешителни” при Агенция “Пътна инфраструктура” е в размер на 1477 лв.. Това е основната му месечна заплата при прекратяване на служебното му правоотношение. Също от експертизата и от представените доказателства, в т.ч. служебна книжка и справки от ТД на НАП се приема, че за периода от 12.12.2014г. до 31.03.2017г. ищеца не е работил по служебно или трудово правоотношение, т.е. същия не е полагал труд в изискуемия се шест месечен период. Въз основа на изложеното се приема, че предявената искова претенция по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е доказана изцяло. Дължимото обезщетение за времето, в което служителят е останал без работа, но за не повече от шест месеца е в размер на 8862 лв. (осем хиляди осемстотин шестдесет и два лева).

Искът по чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е доказан както по основание, така и по размер и следва да се уважи изцяло. Ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 8862лева.

С оглед изхода на главния иск ще следва да се уважи и иска за присъждане на законната лихва върху сумата от 8862лв., съставляваща обезщетение, за времето от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

С исковата молба е предявен и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Същият е с посочен размер. В хода на съдебното дирене и на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК се допусна изменение на иска до размера установен в съдебно счетоводната експертиза. Искът за мораторна лихва за забава с правно основание чл. 86 от ЗЗД трябва да бъде с посочен размер в исковата молба и да бъде включен в цената на предявените искове и тава е направено. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. Следователно изтекла лихва за забава се дължи от 26.01.2017г.- датата на влизане на решението в сила до 28.03.2017г.-датата на предявяване на иска. Искът е предявен за периода от 08.02.2017г. до 28.03.2017г. и ще се уважи за този период. Съгласно заключението на съдебно счетоводната експертиза изтеклата лихва върху обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за оставане на ищеца без работа за 48 дни просрочие за периода от 08.02.2017г. до 28.03.2017г. е в размер на 118.40лв.. С оглед допуснато изменение на иска в тази част и въз основа на изложеното, искът е доказан по основание и размер поради, което и ще бъде уважен изцяло. Изтеклата законна лихва за забава е в размер на 118.40лв., за периода от 08.02.2017г. до 28.03.2017г. и ответника ще бъде осъден да я заплати на ищеца.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора ищецът има право на разноски. Същите са своевременно поискани. Придружени са със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В тежест на ответника ще се възложат направените от ищеца разноски в размер на 150лв. /сто и петдесет лева/, представляващи депозит за изготвена съдебно счетоводна експертиза и 780 /седемстотин и осемдесет/ лева, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор № 04377 от 06.04.2017г. за правна помощ и съдействие.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, чл. 121, ал.1, т. 3 от ЗДСл във вр. с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и чл. 86 от ЗЗД, съдия при Административен съд - Перник

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура” със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Македония” № 3 да заплати на К.Т.М., с ЕГН **********, с адрес *** обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 8 862 лв. /осем хиляди осемстотин шестдесет и два лева/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба-28.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати сума в размер на 118.40лв. /сто и осемнадесет лева и четирдесет стотинки/, представляваща законната лихва върху главницата от 8 862 лева за периода от 08.02.2017г. до 28.03.2017г..

ОСЪЖДА Агенция “Пътна инфраструктура” със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Македония” № 3 да заплати на К.Т.М., с ЕГН **********, с адрес *** съдебни разноски в размер на 930 лв. /деветстотин и тридесет лева/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от неговото съобщаване на страните.

СЪДИЯ: /п/