Р Е Ш Е Н И Е

№192

гр. Перник, 23.06.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на седми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

Слава Георгиева

при съдебния секретар Емилия Владимирова и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.д. № 202 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във връзка с чл. 37в, ал. 5, изр. последно от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).

Образувано е по касационна жалба на А. Стайков А.; ЕТ „Агроинвест-Евгени А.“; Е.Б.Д.; В.Г.И.; С.А.С.; Б.С.А. и „КИД АГРО“ ООД, всички със съдебен адрес:***, стая 28 срещу решение № 205 от 09.01.2017 г., постановено по гр.дело № 1 по описа на Районен съд Радомир за 2015 г.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба и от Областна дирекция „Земеделие“ (ОСЗ) Перник, чрез юрисконсулт Людмила Любомирова С атакувания съдебен акт е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-358/06.11.2015 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ Перник, с която на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗ, въз основа на доклад на Комисията по чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ и във връзка с чл. 37в, ал.2 от ЗСПЗЗ е извършено разпределение на масивите за ползване на земеделска земя в землището на с. Бобораци, община Радомир, област Перник, въз основа на споразумение с вх.№2/22.10.2015 г., за стопанската 2015/2016 г.

При оспорването се твърди, че решението на РС е постановено по недопустима жалба, тъй като за Е.М.С. не е налице правен интерес от оспорването. Иска се първоинстанционното решение да бъде обезсилено или алтернативно да бъде отменено като незаконосъобразно. В подадената касационна жалба от административния орган се излагат подробни аргументи защо решението на първоинстанционния съд е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано. Възразява се срещу изводите на районния съд за приключило производство по издаване на процесната заповед след сроковете по чл. 37в от ЗСПЗЗ, като се застъпва теза за инструктивен характер на същите. Касаторът изразява несъгласие и с останалите изводи на първата съдебна инстанция за незаконосъобразност на административното производство и неправилно приложен в същото материален закон. Поддържа твърдение, че при издаване на оспорената заповед е спазен реда, регламентиран в ЗСПЗЗ и Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ (ППЗСПЗЗ), както и относимите материалноправни разпоредби. Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка.

Ответникът по касационната жалба Е.М.С. възразява срещу жалбата, моли решението на Районен съд Радомир да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Намира, че не са налице основания за обезсилване на същото или за неговата отмяна, тъй като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и правилно е приложен материалния закон.

В проведеното съдебно заседание заинтересованите страни по касационната жалба – В.К.С. и Р.М.П., редовно призовани не се явяват и не изпращат представител. Не изразяват становище по оспорването.

Окръжна прокуратура Перник, дава заключение за основателност на касационната жалба. Предлага решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, като не обосновава своето искане с конкретни мотиви.

Административен съд Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационните жалби се явяват процесуално допустими. Подадени са в срок и от надлежна страна. Разгледани по същество са неоснователни.

Производството пред районния съд е образувано по жалба от Е.М.С. ***, срещу Заповед № РД-358 от 06.11.2015 г. на директора на ОДЗ Перник, с която е одобрено разпределението на масивите за ползване в землището на село Бобораци, общ.Радомир.

Решаващият съд е приел оспорения административен акт за издаден от компетентен орган, но извън сроковете установени в чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ (ред. ДВ бр. 25 от 2012 г.) до първи октомври на съответната стопанска година и след започването на същата. Решаващият първоинстанционен съдебен състав е приел още, че заповедта е издадена и при следващи съществени процесуални нарушения, които са засегнали неблагоприятно правната сфера на жалбоподателката и това е дало основание атакуваният административен акт да бъде отменен. Районният съд е установил неправилно приложен в производството и материален закон, като е възприел, че при разпределението неправилно имотите ползвани от Е.М. са разпределени като „бели петна“. Въз основа на констатираните пороци заповедта е отменена изцяло като незаконосъобразна.

Решението е правилно.

Районният съд правилно, като съответно на доказателствата е установил фактическата страна на спора и въз основа на нея е формирал правни изводи, които не се споделят от настоящият състав в пълнота, но това не променя крайния извод за незаконосъобразност на заповед № РД-358 от 06.11.2015 г. издадена от директора на ОДЗ Перник.

Не се споделят мотивите на първоинстанционното решение в частта, с която съдът е възприел допуснато в производството по издаване на процесната заповед съществено процесуално нарушение до степен на нищожност, състоящо се в приключване на производството извън рамките на срока по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ (ред. ДВ бр. 25 от 2012 г.) Така установеният от законодателя срок е инструктивен по своя характер и като такъв не преклудира възможността за административния орган да се произнесе. С оглед конкретиката на казуса следва да се посочи, че освен срокът за издаване на заповедта не е спазен и този установен в чл.37в, ал.от ЗСПЗЗ, тъй като акта следва да се обяви до 10.10. на съответната година в случая 2015. Пренебрегването на установените в закона срокове е не само показател за „лоша администрация“, но и дава основание да се направи извод за допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство, както е приел РС. Пренебрегването на законовите срокове е рефлектирало негативно на целите на производството свързани с окрупняване на земеделските земи и създаване на благоприятни условия за обработването им.

Останалите мотиви на съда свързани с процесуалната допустимост на оспорването и неправилно приложение на материалния закон се споделят от настоящата инстанция, като следва да се изложи и следното:

Производството по чл. 37в и сл. от ЗСПЗЗ, респ. по чл. 70 и сл. от ППЗСПЗЗ регулира обществените отношения в областта на ползването на обработваемите земеделски земи в страната, като създава облекчения и подходящи условия за тяхното окрупняване. За постигане на посочената цел законодателят е предвидил сложен фактически състав, съдържащ няколко етапа. До 31 юли всеки собственик, лично или чрез пълномощник, подава в общинската служба по земеделие по местонахождение на имота декларация по образец, в която се посочват формата на стопанисване и начинът на трайно ползване на земите /чл. 37б, ал. 1 и 2 от ЗСПЗЗ/. В същия срок ползвателите могат да подадат в общинската служба по земеделие заявление за участие в споразумение по чл. 37в от ЗСПЗЗ, с приложен към заявлението опис на имоти за участие в масиви за ползване, съгласно регистрираните в общинската служба по земеделие договори и/или документи за собственост /чл. 37б, ал.3 от ЗСПЗЗ/. Посоченият етап е подготвителен и цели да бъде набавена необходимата информация и документи, относно волята и правата на собствениците и ползвателите на земеделските земи, предмет на окрупняването.

Следващият етап е насочен към постигане на споразумение между собствениците и/или ползвателите за определяне на масиви за ползване на земеделски земи. Сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко землище на територията на общината, определена със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие" в срок до 5 август на съответната година. Императивно е заложена забрана в споразумението да се включват имоти, декларирани за обработване в реалните им граници /чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ/. От доказателствата по делото е видно, че е постигнато споразумение по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ, но не е изпълнена функцията на административния орган да ръководи сключването на споразумението, така че да не се засягат права на трети лица. Допуснато е при сключване на споразумението да се засегнат права на Е.М., чиито имоти са разпределени като бели петна. От това засягане произтича и правото на жалба за лицето, тъй като то не разполага с друг ред в тази процедура да защити правата си. В този смисъл не се споделя от настоящата инстанция твърдението на касторите, че първоинстанционният съд се е произнесъл по една недопустима жалба.

Последният етап от процедурата изисква комисията да изготви доклад до директора на областната дирекция "Земеделие", който да съдържа сключеното споразумение, разпределението на масивите за ползване, данни за земите по чл. 37б, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, за техните собственици и дължимото рентно плащане. Въз основа на този доклад директорът на областна дирекция "Земеделие" издава заповед за разпределение на масивите в землището в срок до 1 октомври на съответната година. За издаването на заповедта освен разпоредбите на специалния закон следва да се съобразяват и правилата на АПК. В чл.35 от АПК е посочено, че административния орган се произнася след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. Аналогично е изискването на ЗСПЗЗ при изготвянето на доклада на комисията назначена по чл.37в, ал.1 от ЗСПЗЗ, което не е спазено.

От обсъдената нормативна уредба е видно, че целта на закона е да бъде постигнато пропорционално разпределение на обработваемата земеделска земя между всички земеделски производители (собственици и ползватели), при съобразяване на доказаните им права. Без съмнение, административна, процедурата преди всичко е основана на взаимен консенсус и равнопоставеност. Подходът на законодателя е в съответствие с чл. 17, ал.1 от Конституцията и представлява гаранция за защита на правото на частна собственост, която е обявена за неприкосновена. Тази неприкосновеност включва забраната други лица да владеят, да ползват или да се разпореждат с нея без съгласието или въпреки несъгласието на собственика /така Решение № 6 от 15.07.2013 г. на КС на РБ по к. д. № 5/2013 г./. В конкретния случай имотите, които са ползвани от жалбоподателката са разпределени на трети лица като „бели петна“. От представените по делото договори за аренда е видно, че имотите се обработват и не представляват територии, които подлежат на преразпределение.

Конституционният принцип за неприкосновеност на частната собственост не изключва обаче правната възможност за ограничаването й, но рестрикция е допустима само ако тя се налага с цел задоволяване на по-значими обществени интереси или когато чрез превратно упражняване и злоупотреба с право се накърняват чужди права или законни интереси /така Решение № 15 от 31.05.2001 г. на КС на РБ по к.д. № 3/2001 г./. Във всички случай, по аргумент от чл. 17, ал.5 от КРБ, такова ограничение може да бъде наложено само изрично и по силата на закон. В този контекст, пропускането на срока по чл. 37б, ал. 2 от ЗСПЗЗ не може да има за мълчалива последица ограничаване правата на собствениците и наследниците на земеделски земи. Действително, ако тези лица са напълно незаинтересовани, за ползвателите се създава правна възможност, посредством служебното разпределение, за съответната стопанска година да добият право да ползват, включените в масивите за окрупняване земеделски земи, но за да възникне посоченото право е необходимо, към датата на издаване на заповедта по чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ да са налице предвидените в закона предпоставки. По тази причина, наличието на споразумение, само по себе си не е основание за доброволно разпределяне на ползването, ако същото не е постигнато при условията на закона, а именно - в него да не се включват имоти, декларирани за обработване в реалните им граници. Друг механизъм за защита представлява и правилото, служебното разпределяне да не се прилага за земеделските земи, за които са подадени декларации от собствениците им по чл. 37б от ЗСПЗЗ.

В ЗСПЗЗ и в ППЗСПЗЗ липсва текст, който да задължава собственик/ползвател на земеделски земи да ги предоставя окрупняване или за включване в масиви за съвместно ползване. Нещо повече съществува възможност, ако е заявил участие да подаде уведомление по чл. 72, ал.5 от ППЗСПЗЗ в рамките на предвидения там срок, като заяви, че желае да премине от индивидуално към обработване в масиви или обратното.

Процедурата за определяне на масиви е законоустановена, т.е. както заявилите желание за участие в нея, така и администрацията е длъжна да спазва установените за целта правила и последователност и не разполага с възможност да променя по свое виждане и разбиране нормативно установените правила. Но когато земеделският производител не е участвал в процедурата имотите които се ползват от него не могат да се преразпределят за ползване от друг, без да бъдат отчетени собственическите права или сключените арендни договори, както е посочено и от районния съдия.

Действително доброволното споразумение между правоимащите за определяне и разпределение на масивите в землището на населеното място е най-благоприятното за тях разрешение, но при липса на такова в ЗСПЗЗ и в Правилника за приложението му е уредена процедура, чрез прилагането на която да се постигне в максимална степен целта на закона. Тези правила се прилагат по отношение на всички заявители, които не са успели да постигнат споразумение за ползване и в закона липсва възможност за заявилия участие в доброволната фаза на определяне на масиви (било изрично предвидена, или изводима от анализ на процесуалните правила) да се оттегли при липса на постигнато споразумение от служебната фаза на процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ.

Във връзка с гореизложеното, макар и да не споделя част от изводите на районния съд, касационната инстанция счита, че постановеният от него съдебен акт, с който е отменена заповед №№ РД-358 от 06.11.2015 г. на директора на ОДЗ Перник, е правилен и законосъобразен като краен правен резултат и следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят направените разноски в производството изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., като в останалата част по отношение на пътни разноски общо в размер на 25 лв. по делото липсват доказателства същите да са направени, а са включени само в списъка по чл.80 от ГПК приложен пред настоящата инстанция.

Мотивиран от гореизложеното Административен съд Перник, касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №205 от 09.01.2017 г., постановено по адм.д.№1 по описа на Районен съд Радомир за 2015 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ гр.Перник, да заплати на Е.М.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 500 лв., представляваща разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/