Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 163
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
гр. Перник, 07.06.2017 г.
Административен съд - Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ
ИВАНОВА
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Е.В. и в присъствието на
представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като
разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД
№153 по описа на съда за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Г.А.М.
*** против Решение № 26 от 24.02.2017г. на Районен съд-Радомир,
постановено по АНД №372 по описа на съда за 2016г.
С обжалвания съдебен акт е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 16-0328-000332 от 17.06.2016г. на Началника на
Районно управление (РУ)-Радомир към Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи (ОДМВР) - Перник, с което на Г.А.М. ***:
1. за нарушение по чл. 6, т. 1 във вр. с
чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 лв. (тридесет лева);
2. за нарушение по чл. 137а, ал. 1 във
вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева);
3. за нарушение по чл. 103 във вр. с чл.
175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер
на 100 лв. (сто лева) и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 3 (три)
месеца.
Касаторът твърди, че решението на
районния съд е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи за неправилна
преценка на доказателствата, липса на изследване по същество на обективната и
субективна страна на нарушенията, липса на проверка относно компетентност на
актосъставителя и издателя на НП, несъответствие на посочените за нарушени
законови разпоредби в акта и НП, несъответствие между „констатациите“ в акта и
в НП, неправилна преценка за наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Алтернативно се пледира маловажност по чл. 28 от ЗАНН. От касационния съд
касаторът иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да се
произнесе по съществото на спора, като отмени процесното наказателно
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява. В писмена молба от адв. С. К. - САК се излагат
съображения по съществото на спора и се прави искане решението да се отмени,
както и да се отмени процесното наказателно постановление.
Ответникът по жалбата, РУ - Радомир към
ОДМВР - Перник, редовно призован, пред съда не изпраща представител. Не взима и
становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна
прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата
съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила
Касационната жалба е процесуално
допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред
първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
В пределите на касационната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК касационният състав намира, че решението на районния съд
е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е частично
основателна.
С НП № 16-0328-000332 от 17.06.2016г.
Началникът на РУ-Радомир към ОДМВР - Перник, е наложил на Г.А.М. ***, в
качеството му водач на ППС - специален автомобил - бронирано превозно средство
марка „***“ модел „****“ с рег. №***:
-
административно
наказание „глоба“ в размер на 30 лв. (тридесет лева) за това, че на 02.06.2016
г. в гр. Радомир като е навлязъл на площад „Свобода“ при наличие на ясно видим
пътен знак В-1, не е съобразил поведението си с пътните знаци, с което е
извършил административно нарушението по чл. 6, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 3,
т. 5, предл. 1 от ЗДвП;
-
административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева) за това, че на 02.06.2016г.
в гр. Радомир не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано,
когато МПС е в движение, с което е извършил административно нарушение по чл.
137а, ал. 1 във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП.
-
административни
наказания „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева) и „лишаване от право“ да
управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за това, че на 02.06.2016г. в гр.
Радомир, като отказва да изпълнява указанията на контролен орган, а именно:
пред сградата на РУ - Радомир да слезе от МПС, да представи личните си
документи и тези на МПС за извършване на проверка, е осъществил състав на
административно нарушение по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано
пред Районен съд-Радомир, като в производството по АНД № 372 по описа на съда
за 2016г., НП е потвърдено като постановено в процесуално законосъобразно
производство и при правилно приложен материален закон касателно и трите
процесни нарушения.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1
от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само
посочените в жалбата пороци на решението, като за правилното приложение на материалния
закон следи и служебно (чл. 218, ал. 2 от АПК).
По доводите в жалбата:
Оплакванията на касатора не сочат
конкретни касационни основания за отмяна по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Бланкетно са посочени като основания за отмяна на
решението нарушения на процесуалния и материален закон. Доводите в жалбата по същество се отнасят единствено
до нарушението по т. 3.
По доводите за съществени процесуални
нарушения, допуснати в хода на първоинстанционното производство касателно трите
процесни нарушения:
Производството пред районния съд е
проведено при спазване на процесуалните правила и без допуснати каквито и да
било процесуални нарушения, а още по-малко съществени такива в смисъла на чл.
348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3 от НПК, вкл. такива, довели до ограничаване на
процесуалните права на жалбоподателя. В съответствие с правомощията си
районният съд, въз основа на приложените по преписката и събрани в хода на
съдебното следствие доказателства, изцяло е проверил правилността на
обжалваното НП във всичките негови части, по отношение на трите процесни
нарушения, като мотивирано е отказал да възприеме различни от направените от
наказващия орган фактически и правни изводи.
По доводите относно приложението на
материалния закон и справедливостта на наложените административни наказания:
Оплакванията на касатора по същество се
свеждат единствено до нарушението по т. 3 на НП. С оглед дължимата и служебно
проверка относно правилно приложение от първата съдебна инстанция на
материалния закон, касационния съд намира следното:
Относно нарушенията по т. 1 и 2 от НП и
наложените съответно административни наказания решението е правилно. По делото
е безспорно установено, като съответно доказано, че на 02.06.2016г. в гр.
Радомир Г.А.М., в качеството му „водач“ на ППС в смисъла на §6, т. 25 от ЗДвП,
е навлязъл на площад „Свобода“ гр. Радомир при наличие на ясно видим пътен знак
В-1, като във време на управление, когато МПС е в движение, не е използвал
обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано. Споделя се преценката на
районния съд за правилна квалификация на двете деяния съответно като нарушение
по чл. 6, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. 1 от ЗДвП и нарушение по
чл. 137а, ал. 1 във
вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП. По отношение и на двете
административни нарушения ЗДвП, съответно в санкционните норми на чл. 183, ал.
3, т. 5, предл. 1 и чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1, предвижда налагане на
административно наказание „глоба“ в абсолютен размер, а именно 30 лв. и 50 лв. Решението в тази му
част следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно.
Относно нарушението по т. 3 на НП:
Решението е неправилно.
Основателно е оплакването на касатора за
неправилно приложен в процесния случай материален закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП
„при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания“. Според санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
„наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да предаде
документите си на органите за контрол
или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите
за контрол.
По делото е безспорно, че касаторът
освен качество водач на МПС към момента на извършване на проверката е
притежавал и друго „специално“ качество, а именно охранител, „шофьор“ на
специализиран автомобил за охрана и транспортиране на ценни пратки и товари,
част от въоръжен екип, състоящ се от двама служители на охранителна фирма „Вип
Секюрити“ ЕООД. Предвид това качество на водача на автомобила и с оглед вида на
процесното административно нарушение следва да се вземат предвид и разпоредбите
на Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) и Наредба №I-121 от 24.06.2004
г. за реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари
(Наредбата). Съгласно чл. 9, ал. 1 на ЗЧОД охраната на ценни пратки
и товари е дейност по защита на пари, ценни книжа, благородни метали,
произведения на изкуството и други ценности, чието транспортиране задължително
се осъществява с въоръжена охрана, специално оборудван транспорт, надеждна
връзка и други технически и помощни средства за защита, като съгласно ал. 2 на
с. чл. министърът на вътрешните работи определя с наредба реда за организиране
на охраната при транспортирането на ценните пратки и товари по ал. 1. В чл. 6,
ал. 1 на Наредбата е регламентирано, че за всеки конкретен случай на
транспортиране на ценни пратки и товари ръководителят на звеното предварително
утвърждава план в съответствие с инструкциите по чл. 5.
Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от
Наредбата при извършване на превоза на ценни пратки и товари охранителите
от екипите не допускат: т. 7.
промяна на определените им с плана за транспортиране задължения в екипа без
изрично разрешение от ръководителя на звеното. Съгласно план за охрана и
транспортиране на ценни пратки и товари на „Вип Секюрити“ ЕООД (л. 30 - 36 от
АНД №372/2016 г.) докато в автомобила има ценни пратки шофьорът няма право да
напуска автомобила. Според разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Наредбата при
извършване на проверка от полицейски органи отговорникът на екипа изисква от
полицейските служители да удостоверят легитимността си със служебна карта или с
личен знак и докладва в дежурната част или на ръководителя на звеното, че е
спрян за проверка от полицейски орган, а съгласно ал. 2 на с. чл., в случаите,
в които транспортирането се осъществява с автомобил, екипът влиза във връзка с
проверяващите по разговорна уредба или друго свързочно средство, без да отваря
вратите на автомобила, а необходимите документи се показват през стъклото, без
да се напуска автомобила.
От прочита на текста на цитираните
законови разпоредби следва, че съгласно разпоредбите на ЗДвП административно
наказуемо се явява поведение от страна на
водач на МПС, състоящо се в 1. отказ да предаде документите си на
органите за контрол (което с оглед съдържанието на разпоредбата се явява един
от начините за осуетяване на проверката) или 2. представляващо друго действие,
осуетяващо проверката. Разпоредбите на Наредбата обаче и съдържанието на плана
за транспортиране на ценни пратки забраняват на водача на специализирания
автомобил по време на работа и докато в автомобила има ценни пратки да напуска
автомобила, както и му указват да покаже документите през стъклото на
автомобила.
По делото е безспорно, като така е
установено и в решението на районния съд, че Г.М. е отказал да предаде
документите си и е осуетил извършването на проверка от органите за контрол, тъй като е отказал да изпълнява указанията на контролния
орган „да слезе от МПС и да представи личните си документи и тези
на МПС за извършване на проверка от органите за контрол“. От свидетелските
показания и от двете страни е безспорно също, че М. не е напуснал
специализирания автомобил, както и че е показал документите през стъклото на автомобила.
Без съмнение разпоредбите на Наредбата и
съдържанието на плана за охрана противостоят на задълженията на водача на МПС
във време на извършване на проверка от контролни органи да изпълнява
разпорежданията и указанията на проверяващите. На свой ред ЗЧОД не съдържа
разпоредби разрешаващи случаите на колизия на негови разпоредби или издадени по
прилагането му нормативни актове с други специални закони, в случая ЗДвП, както
и ЗДвП не съдържа изключения от процесните задължения на водач на МПС. Неоснователно
възразява касаторът, че във време на превоз на цени пратки и товари, същият
дължи подчинение единствено на разпоредбите на Наредбата, респ. плана за
охрана, тъй като същите, непритежаващи силата на нормативни актове не могат да
изключат приложението на ЗДвП при липса на изрично законодателно разрешение в
тази посока. Несъмнено Наредбата,
като нормативен акт от по-ниска степен, не може да изключи приоритета (чл. 15,
ал. 3 от ЗНА), като това в още по-голяма степен важи за плана, на разпоредбите
на ЗДвП, относими към процесния случай. При този безспорен факт на поредна
непрецизност и непълнота на нормативни разпоредби, вменяващи освен това
взаимноизключващи се задължения с оглед притежаването на специално законово
качество, както и факт на изготвен план
за превоз на ценни товари и пратки, водачът на МПС, явяващ се и
охранител-шофьор на специализиран автомобил за превоз на ценни пратки и товари,
е бил изправен пред невъзможност да прецени коя е нормативната основа за
правомерно поведение. За същия не е било безспорно кое е задължението с
приоритет, въпреки че от правна гледна точка без съмнение в случая
административно нарушение се явява само неизпълнението от М. на задължението по
ЗДвП в качеството му на водач на МПС. Поради това изложеното не обосновава
извод за несъставомерност на отказа на М. да предостави документите си и да
изпълни указанията на контролния орган. Основание е обаче за квалификация на
деянието като маловажно административно нарушение в смисъла на чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 93 т. 9 от НК
във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Това безспорно административно нарушение на ЗДвП и
именно по посочените разпоредби, формално по своя характер, е реализирано в
условие на смекчаващи отговорността обстоятелства. Такива без съмнение се
явяват установената по-горе съществена непрецизност и неяснота на вменяващи
задължения в различно качество нормативни и ненормативни разпоредби и документи
(независимо обвързани с административно наказание или не), фактът, че
нарушителят не е отказал да покаже документите си, макар и през стъклото на
автомобила, както и изпълнението на указанието на контролния орган в момент, в
който за М. дилемата чие именно разпореждане и коя нормативна разпоредба дължи
да изпълни, е преодоляна. Това дава основание деянието да се определи като
такова, с по-малка степен на обществена опасност, сравнено с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. И доколкото преквалификацията по чл. 28 от
ЗАНН не съставлява оневиняване или заличаване на противоправния характер на поведението на Миланов приложението й в пълна
степен би изпълнило целите на закона, в случая да се предупреди нарушителят, че
дължи спазване на установения правен ред и че при повторно извършване на
нарушение на ЗДвП в тази му част ще му бъде наложено административно наказание.
Изложеното обосновава извод, че
решението на районния съд в частта му, потвърждаваща НП отнасяща се до
нарушението по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, следва да бъде
отменено, както ще бъде отменено и НП в частта му по т. 3. В останалата част
решението на районния съд е правилно и като такова ще бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал.
1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 28 от ЗАНН,
касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 26 от
24.02.2017г. на Районен съд-Радомир, постановено по АНД № 372 по описа на съда
за 2016г. В ЧАСТТА, с която е потвърдено наказателно постановление НП № 16-0328-000332
от 17.06.2016г. на Началника на РУ - Радомир към ОДМВР - Перник, В ЧАСТТА, с която
на Г.А.М. ***: 1. за нарушение по чл. 6, т. 1 във вр. с чл. 183, ал. 3, т. 5,
предл. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 30 лв. (тридесет лева); 2. за нарушение по чл.
137а, ал. 1 във вр. с чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. (петдесет лева).
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 26 от 24.02.2017г. на
Районен съд - Радомир, постановено по АНД № 372 по описа на съда за 2016г. В
ЧАСТТА, с която е потвърдено наказателно постановление № 16-0328-000332 от
17.06.2016г. на Началника на РУ - Радомир към ОДМВР - Перник, В ЧАСТТА, с която
на Г.А.М. ***, за нарушение по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лв. (сто лева) и
„лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-0328-000332
от 17.06.2016г. на Началника на РУ-Радомир към ОДМВР - Перник, В ЧАСТТА, с
която на Г.А.М. ***, за нарушение по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лв. (сто
лева) и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1./П/
2./П/