Р Е Ш Е Н И Е

№ 164

гр. Перник, 12.06.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Е. Иванова к.а.н.д № 154 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 ал.1 от ЗАНН.

С решение №16 от 17.02.2017 г., постановено по а.н.д. №561/2016 г., Районен съд гр.Радомир, е отменил наказателно постановление №4266/14.10.2016 г. на Началник отдел "Мониторинг" в Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/ гр. София, с което на И.Н.Г. с ЕГН**********, за извършено нарушение по чл. 26, ал.2, т.1 б."а" от Закон за пътищата /ЗП/ във връзка с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба №11 от 30.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е наложено административно наказание на основание чл. 53, ал.1 от ЗП – глоба в размер на 2500 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Агенция пътна инфраструктура /АПИ/ гр.София с твърдения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. На първо място е посочено, че с отмененото НП на нарушителя е наложена санкиця от 2500 лв., а РС в диспозитива си е посочил, че се касае за НП, с което е наложена санкция в размер а 1500 лв. Освен това доводите за незаконосъобразност на съдебния акт според касатора са, че наказаното лице е субект на наказателната отговорност за нарушаване на чл. 26, ал.2, т.1 б."а" от ЗП, нарушението е индивидуализирано, правилно квалифицирано и безспорно доказано. Съставомерно е по цитираната разпоредба, а изводите на районния съд противоречат на приложимите материалноправни норми.

Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение и потвърждаване на НП.

Ответникът по касационната жалба И.Н.Г., редовно уведомен за оспорването не се явява и не изразява становище.

Окръжна прокуратура - Перник дава заключение за основателност на касационната жалба и пледира да бъде отменено решението на РС Радомир, като неправилно и незаконосъобразно.

Административен съд - Перник, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и като извърши, служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, във вр. с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен, съгласно чл. 210, ал.1 от АПК. Обжалването е насочено срещу акт на съда, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустимо.

Разгледана по същество касационната жалба, се явява основателна по следните съображения:

Предмет на разглеждане пред РС – Радомир е било издаденото от касатора въз основа на АУАН № 0004956/16.09.2016 г., наказателно постановление /НП/ №4266/14.10.2016 г., с което на ответника в настоящото производство е наложено на основание чл. 53, ал.1 от Закон за пътищата /ЗП/ административно наказание глоба в размер на 2500 лв. за извършено нарушение по чл. 26, ал.2, т.1 б."а" от ЗП.

Административнонаказателната отговорност е била ангажирана за това, че на посочената дата и място ответникът е управлявал съчленено ППС със седем оси – МПС с три оси – марка "***", модел ***, с рег.№*** и полуремарке с четири оси с регистрационен №РА8383РЕ, което при извършеното от контролните органи замерване било установено, че е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка. При осъществения контрол за законосъобразност РС е констатирал, че процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, че АУАН и НП съдържат изискуемите реквизити, но квалификацията на нарушението е непрецизна, тъй като не е ясно коя от предвидените в чл.53, ал.1 от ЗП е нарушена от водача на ППС. Тази неяснота според въззивния съд довела до ограничаване правото на защита на наказаното лице и е съществено нарушение на установените със ЗАНН правила за налагане на наказания, което води до отмяна а процесното НП.

Решението е неправилно. Изводите на въззивният състав не се споделят от касационната инстанция.

При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени процесуалните правила и норми.Тези актове са издадени от оправомощени органи, в кръга на тяхната териториална и материална компетентност, при спазване на предвидените за това срокове.По своето съдържание и форма те отговарят на изискванията на ЗАНН.

Описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно, точно, пълно, конкретно и съдържа всички необходими белези, които го индивидуализират. Въз основа на него наказаното лице е можело да разбере какво е нарушението за което е обвинено и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване.Фактическата обстановка и правната квалификация на деянието еднозначно сочат, че водачът е обвинен в това, че управлява по път за обществено ползване извънгабаритно ППС без да има разрешение за това или квитанция за заплатена такса. Не се основават на събраните по делото доказателства, изводите на РС Радомир за неяснота на повдигнатото административно наказателно обвинение. Наложеното наказание е определено по чл.53, ал.1 от ЗП, чиято разпоредба изрично посочва, че нарушенията за които се прилага са и тези по чл.26, ал.2 от ЗП. В конкретния случай е установено нарушение на тази разпоредба, като е конкретизирана и точката и буквата относими към установените факти от АНО. Не е необходимо да бъде конкретизирана правната квалификация по точки от 1-6 на чл.53 от ЗП, тъй като те не се отнасят за процесното нарушение, а само за хипотези извън посочените в ал.1 на същият член.

Анализът на събраните доказателства според настоящата инстанция води до категоричен и безспорен извод, че И.Г. от обективна и субективна страна е осъществил състава на вмененото му нарушение. Правилно е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 26, ал.2, т.1 б"а" ЗП. Съгласно посочения законов текст "за дейности от специално ползване на пътищата без разрешение се забраняват: т.1 в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства...".

В постановеното решение наложеният размер на санкцията, с отмененото НП е посочен като 1500 лв. настоящият състав намира, че неправилното изписване на размера на глобата в мотивите и диспозитива на решението не е достатъчно основание същото да бъде отменено. Техническата грешка при изписване размерът на санкцията не е довел до неяснота относно това кое НП е предмет на въззивна проверка, същото е индивидуализирано с номер и дата на издаване, конкретно посочен издател и нарушител. Неправилно е цитиран само размерът на глобата вместо 2500 лв., в решението е записано 1 500 лв. касае се за техническа грешка, която не се е отразила на обсъждането на доказателствата и формиране волята на съда при произнасянето му.

Настоящата инстанция счита, че административно наказващия орган обаче неправилно е индивидуализирал наказанието с оглед разпоредбата на чл. 27 ЗАНН и целите по чл. 12 ЗАНН. Разпоредбата на чл. 53, ал.1 ЗП предвижда административно наказание"глоба" в размер от 1000 до 5000 лв. Водачът на МПС е санкциониран с глоба в размер на 2500 лв. т.е. малко под средния размер. Така определеното наказание се явява неадекватна мярка, несъобразена с обществената опасност на деянието и утежняващите и смекчаващи вината обстоятелства,така както са изложени от административно-наказващия орган.

Административен съд – Перник намира, че при индивидуализацията на санкцията АНО не е взел предвид в необходимата степен критериите за определяне на наказанието, предвидени в чл. 27 от ЗАНН. Независимо, че размерът на глобата се равнява на средния размер, съдът го намира за прекомерен, несъответен на извършеното нарушение и на личната обществена опасност на дееца, поради което същият се явява несправедлив. С оглед обстоятелството, че се касае за първо по ред нарушение от този вид, оказаното съдействие на проверяващите органи, а освен това допуснатотото нарушение е извършено поради непредвидена нужда за превоз на тежки товари, така като е посочено в свидетелските показания на Й. М., съдът намира, че размерът на наказанието е следвало да бъде определен в установения от закона минимум - 1 000 лева, в какъвто смисъл следва да се измени атакуваното наказателно постановление. Така редуцираният размер на наказанието съответства на критериите по чл. 27 от ЗАНН и съдържа потенциал за постигане целите на административното наказание, посочени в чл. 12 от ЗАНН.

С оглед на изложеното, касационният състав счита, че въззивното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови решение, с което процесното НП бъде изменено, като се определи нов размер на наложената санкция съобразно минимума определен в чл.53, ал.1 от ЗП.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ решение № 16/17.02.2017 г., постановено по а.н.д. №561/2016 г. по описа на РС гр.Радомир, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №4266/14.10.2016 г., издадено от Началник отдел "Мониторинг", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура"-гр.София, с което на И.Н.Г., ЕГ**********, с адрес: *** е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лв., като определя нов размер на наложеното наказание – „глоба” в размер на 1000 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/