Р Е Ш Е Н И Е

№ 165

гр.Перник, 02 юни 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в открито заседание проведено на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

Членове: Е. Иванова

Слава Георгиева

при секретаря Е.В. и с участието на представител на Окръжна прокуратура – Перник-прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Иванова КАНД №156 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП гр. София, срещу решение № 64/10.02.2017 г. по АНД №02440/2016 г. на Районен съд - Перник, с което е отменено Наказателно постановление № F271633 от 21.11.2016 г. на Заместник директора на ТД на НАП - София, с което на „АНТИЧКОВИ – БРБ ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ул. Максим Горки, бл. 4, вх. Б, ап. 9, на основание чл. 74, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ за нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч е наложена "имуществена санкция" в размер на 200 /двеста/ лева.

С жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, като касационните основания се свеждат до неправилната преценка на районния съд за маловажност на санкционираното неизпълнение на административно задължение. Счита се, че фактът на извършване на същото и неговият автор са установени по безсъмнен начин, като деянието не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, поради което, като е наложил имуществена санкция в минималния предвиден размер в санкционната разпоредба, наказващият орган е спазил изискванията на чл. 27 от ЗАНН и е постановил законосъобразно наказателно постановление. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на ново решение по съществото на спора, потвърждаващо отмененото от районния съд наказателно постановление.

Ответникът " АНТИЧКОВИ – БРБ ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ " ЕООД, редовно и своевременно призован, се представлява от Б. Б.-управител, който моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

Окръжна прокуратура гр. Перник изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Перник, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, като съображенията в тази насока са следните:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено Наказателно постановление № F271633 от 21.11.2016 г. на Заместник директора на ТД на НАП - София, с което на „АНТИЧКОВИ – БРБ ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ“ ЕООД гр. Перник, на основание чл. 74, ал.1 от ЗСч за нарушение по чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч е наложена "имуществена санкция" в размер на 200 /двеста/ лева. С цитираното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F271633/30.09.2016 г., посоченото дружество е било санкционирано за това, че в качеството си на търговец не е изпълнило задължението си да публикува годишния финансов отчет на предприятието за 2015 г. чрез подаване на заявление за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър на Агенцията по вписванията в законоустановения срок - до 30.06.2016 г. Установено е, че търговецът е подал ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2015 г. вх. №144351600183992 на 14.03.2016 г. по описа на ТД на НАП София, Офис – Перник, съгласно която за 2015 г.нетните приходи от продажби възлизат на 0, 00 лв., за което е следвало да бъде подаден годишен финансов отчет в Търговския регистър на Агенцията по вписванията за 2015 г. което не е сторено. С оглед на това е прието, че като не е подало годишен финансов отчет за 2015 г. в нормативно установения срок (до 30.06.2016 г.) дружеството е осъществило административно-наказателния състав, визиран в чл. 74, ал.1 от ЗСч, във вр.с чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч.

Районният съд е установил описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че НП е издадено от компетентен орган и в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е приел че по отношение на търговеца не е съществувало задължение да публикува годишния финансов отчет, съгласно нормата на чл.38, ал.4 от ЗСч.

Прието е освен това, че дори да се приеме извършено нарушение то същото е "маловажен случай" по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предвид обстоятелството, че се касае за първо нарушение, имащо инцидентен характер, което впоследствие е отстранено от нарушителя, както и, че през 2015 г. дружеството не е отчело приходи или разходи и отчетът е бил нулев. Приел е, че като не е приложил цитираната норма, административно-наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон, водещо до незаконосъобразност на наказателното постановление.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият съдебен състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – Перник е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени с наказателното постановление и ангажирани в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

По делото няма спор, че касационният жалбоподател, в качеството си на търговец по смисъла на Търговския закон - ЕООД, има задължение да публикува годишния финансов отчет, чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър. Срокът за това е регламентиран в чл. 38, ал.1, т.1 от ЗСч, а именно - до 30 юни на следващата година. Няма спор, а и се установява от доказателствата по делото, че годишния финансов отчет за 2015 г. на дружеството не е бил заявен за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър в законово установения срок. С бездействието си санкционираният нарушител е осъществил приложения от наказващия орган административно-наказателен състав по чл. 74, ал.1 от ЗСч, предвиждащ административно-наказателна отговорност за лицата, които са задължени и не публикуват финансовите си отчети в сроковете по чл. 38 от ЗСч.

Същевременно обаче, в унисон със застъпената от районния съд теза, настоящият съдебен състав приема, че нарушението представлява маловажен случай на неизпълнение на задължение към държавата по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН. Фактът на нарушението е безспорно установен, доколкото с непубликуването в срок на годишния финансов отчет за 2015 г. е нарушена разпоредбата на 38, ал.1, т.1 на ЗСч. Тъй като не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде общите правила, от които са допустими е възможна проявата на изключения. Именно затова, като коректив е предвидената в процесуалния закон норма на чл. 28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. Преценката относно наличие на основанията на чл. 28 от ЗАНН следва да се извърши от административно-наказващия орган, като се вземе предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. От събраните по делото доказателства се установява, че дружеството не е извършвало никаква дейност и не е отчело нито приходи, нито разходи за дейността си през 2015 г., което се установява и от подадената от него Годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО. С оглед на това от нарушението не са настъпили никакви вредни последици, нито са засегнати финансовите интереси на държавата. Тези обстоятелства, както и факта, че нарушението е извършено за пръв път, дават основание същото да се третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения на ЗСч. Поради това санкционираната деятелност съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН, респективно, административно-наказващият орган е следвало, вместо да санкционира " АНТИЧКОВИ – БРБ ИНТЕРНЕЙШЪНЪЛ“ ЕООД с предвидената в чл. 74, ал.1 от ЗСч имуществена санкция, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще бъде наложено визираното в санкционната разпоредба наказание.

Горното мотивира настоящия състав да приеме, че касационната жалба се явява неоснователна. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, съдебният състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, касационната жалба се явява неоснователна, а решението на Районен съд - Перник, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 64/10.02.2017 г., постановено по АНД № 02440/2016 г. по описа на Районен съд - Перник.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/