Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 167
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
гр. Перник,
07.06.2017 г.
Административен
съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова
Слава Георгиева
при секретаря Е.В.
и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор
Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 167 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от
ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
Образувано е по жалба на Г.Б.Г. ***
против Решение № 25 от 24.02.2017г. на Районен съд - Радомир, постановено по
АНД № 424 по описа на съда за 2016г.
С атакувания съдебен акт наказателно
постановление (НП) № 16-0328-000436 от 15.07.2016г. на Началник на Районно
управление (РУ)-Радомир към ОД на МВР - Перник, издадено срещу Г.Б.Г. ***, е:
- изменено в частта, с която за осъществен
състав на административно нарушение по чл. 103 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във вр. с
чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, като за същото административно
нарушение административното наказание „глоба“ е намалено на 50 (петдесет) лева,
а административното наказание „лишаване от право“ намалено на 1 (един) месец;
- потвърдено в
частта, с която за осъществен състав на административно нарушение по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП са му наложени административно наказание „глоба“ в размер на
2 000 (две хиляди) лева и административно наказание „лишаване от право“ да
управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.
Против решението е подадена касационна
жалба, в която не се излагат конкретни касационни основания по чл. 348 от НПК.
Излагат се съображения по същество само относно нарушението по т. 2, но се
сочи, че решението е неправилно и се иска неговата отмяна, както и отмяната на
НП. Основен аргумент на касатора е, че има и друго наказателно постановление, с
което на Г.Г. е наложено наказание при еднородност на фактическата обстановка, както и че не е
установено авторството на извършване на нарушенията.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба,
редовно призован не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура
гр. Перник, предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Жалбата е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна. Според петитума на същата се оспорва цялото съдебно
решение.
Касационната жалба е насочена срещу
съдебен акт, който засяга неблагоприятно правната сфера на касатора и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично
основателна.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК
касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. В
касационната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство,
пресъздаваща пледоарията по същество пред въззивния съд, не се сочат конкретни
касационни основания. Възразява се единствено относно изводите на районния
съдия, свързани с авторството на извършените нарушения, както и се твърди, че има друго наказателно постановление, с което на
касатора е наложено наказание при еднородност
на фактическата обстановка.
Административен съд - Перник, в
касационен състав, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази
доводите в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна по делото е
установено, че на 10.07.2016 г. в 02:20 ч.,
в гр. Радомир на ул. Дупнишка на изхода на комплекс С. П., Г.Г., управляващ
личният си лек автомобил ***, с рег. №*** е отказал да предаде документите си и
е осуетил проверка на органите за контрол. Отказал да му се извърши проверка с
техническо средство за установяване на употребата на алкохол и му издаден талон
за медицинско изследване № 0425409. Придружен е до ФЦСМП - Радомир, където
отказал да даде кръвна проба.
За да постанови обжалваното решение
районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност
на административно наказателното производство е приел същото за проведено
съобразно процесуалните правила и без допуснати съществени нарушения, които да
са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и
оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, решаващият състав
е приел за установено по делото, като безспорно доказано, че на посочените в
акта дата и място и към посочения час, санкционираното лице е извършило
вменените му нарушения. Същите са приети за правилно квалифицирани към
относимите правни норми, с наложени предвидените административни наказания,
като само по отношение нарушението по чл. 103 във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП районният съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера, съответно срока на наложените в
кумулация две административни наказания, основано в разпоредбите на чл. 27 от
ЗАНН.
Изводите на РС Перник довели до потвърждаването
на НП, в частта, с която е наложено административно наказание за административно нарушение по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП се споделят изцяло и в тази част решението е правилно.
По доводите на касатора:
Районният съд е събрал необходимите му
за изясняване на спора доказателства, като възприетата в решението фактическа
обстановка напълно съответства на доказателствената съвкупност. В тази връзка
неоснователно, а и бланкетно, тъй като не се конкретизира „грешката“ на съда, е
оплакването на касатора за едностранчива преценка на доказателствата, събрани
по повод спора. Отказът на съда да приеме за основателни възраженията на
нарушителя е направен след анализ и оценка на всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства. В този смисъл не се установиха допуснати от
районния съд съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото
на защита на жалбоподателя, или които биха довели съда до различни правни
изводи.
По приложението на материалния закон:
В разпоредбата чл. 5, ал. 3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да управляват пътни превозни
средства под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Отговорността при неизпълнение е регламентирана в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества
или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
В производството
е безспорно установено, като съответно доказано, че водачът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство, след което (в съответствие с чл. 2, ал. 2 от Наредба № 30/ 2001 г.) му е издаден талон за медицинско изследване.
Следователно водачът е отказал да бъде проверен дали управлява МПС след
употреба на алкохол по всички възможни начини, т.е. осъществени са и двете
форми на изпълнителното деяние, предвидени в
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Така
направената формулировка на административното обвинение обективно не води до нарушаване
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, не ограничава
възможността му да разбере обвинението, нито предприемането на съответните
процесуални действия за изясняване на обективната истина по спора. За това
безспорно извършено и от Г.Г. административно нарушение и в безспорното му
качество на водач на МПС към момента на проверката, са наложени предвидените в
кумулация в относимата норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП административни
наказания- „глоба“ и „лишаване от право“ на управление на МПС, с абсолютен
законов размер/срок, съответно 2 000 лева и 2 години.
Несъответно
на приложимия материален закон е решението на Районен съд - Радомир в частта,
отнасяща се до НП в частта му, с която наложеното административно наказание
за административно нарушение по чл. 103
от ЗДвП във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП единствено е изменено. В тази
негова част решението е неправилно.
С
оглед фактическите заключения на решаващия първоинстанционен състав
касационният състав намира, че деянието е извършено от Г. Г. така, както е
прието в мотивите на решението. От събраните по делото гласни доказателства
безспорно е установено, че на въпросната дата и при сочените обстоятелства,
водачът, при извършена му от контролни органи проверка е отказал да предаде
документите си на контролните органи, с което е осуетил извършването на
проверка. Тази безспорност по фактите правилно е санкционирана на основание чл.
175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, но неправилно нарушението е квалифицирано по чл. 103
от ЗДвП. Последно цитираната законова разпоредба вменява в задължение на водача
на пътно превозно средство при подаден сигнал за спиране от контролните органи
да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. По
делото е безспорено, че автомобилът, управляван от касатора, се е намирал на
паркинг, непосредствено до входа на излаз на път 627 и там водачът е извършвал
маневри, като спрямо него няма данни да са предприемани действията по чл. 103
от ЗДвП, т.е. не се е осъществил фактическият състав, разписан в чл. 103, от
ЗДвП. Описаното нарушение „отказва да даде документите си или осуетява
извършването на проверка от органите за контрол“ не съставлява нарушаване на разпоредбата
на чл. 103 от ЗДвП. Неправилната правна квалификация в настоящия случай се
явява самостоятелно основание за отмяна на НП в тази негова част, тъй като с
посочването на нормата на чл. 103 от ЗДвП се ограничава правото на защита на нарушителя, което е съществено процесуално
нарушение. С оглед на това решението на районния съд, частта, с която е
изменено наказателно постановление № 16-0328-000436/15.07.2016г. на началник
РУ-Радомир ще бъде отменено като неправилно, а заедно с него
ще се отмени и наказателното постановление, в частта, с което за нарушение по
чл. 103 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
На основание гореизложеното и чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК, касационен състав на Административен съд -
Перник,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 25 от 24.02.2017г. на Районен съд - Радомир, постановено
по АНД № 424 по описа на съда за 2016г. В ЧАСТТА, с която е изменено
наказателно постановление № 16-0328-000436 от 15.07.2016г. на Началник на
Районно управление - Радомир към ОД на МВР-Перник, издадено срещу Г.Б.Г. ***, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 16-0328-000436
от 15.07.2016г. на Началник на Районно управление - Радомир към ОД на МВР -
Перник, издадено срещу Г.Б.Г. ***, В ЧАСТТА, с която за административно нарушение по
чл. 103 от ЗДвП във вр. с чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25 от
24.02.2017г. на Районен съд - Радомир, постановено по АНД № 424 по описа на
съда за 2016г. в останалата негова част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/