Р Е Ш Е Н И Е

№ 172

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 01.06.2017 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ. ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 183 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от И.Р.Г. ***, против решение № 166 от 23.03.2017г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 300 по описа на съда за 2017г..

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К № 1466957, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Перник срещу И.Р.Г. *** на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева).

Недоволен от решението на Районен съд - Перник, И.Г. го обжалва, като твърди, че съдебният акт е незаконосъобразен, без да сочи конкретни основания за обжалване по чл. 348, ал. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Касаторът повтаря доводите си от жалбата пред районния съд, като твърди, че ЕФ е издаден от некомпетентен орган, при неспазена форма и при съществени процесуални нарушения, поради липса на необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, че не е установено мястото на извършване на нарушението, че нарушението и вината на нарушителя също не са безспорно установени. Твърди съществено да е ограничено правото му на защита в производството. От касационния съд се иска да се отмени решението на първата съдебна инстанция, както и да се отмени електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата, ОД на МВР-Перник, редовно призовани, не изпращат представител и не взимат становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящия състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Доводите за това са следните:

С електронен фиш на ОД на МВР-Перник, серия К №1466957, издаден от ОД на МВР - Перник на И.Р.Г. ***, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. (двеста лева) за това, че на 27.12.2016г. в 13:33 часа в населено място, обозначено за начало с ПЗ Д11, а именно гр. Перник, на път І-6, км 76+500, кв. Бела вода, на 50 м след гостилница „Осояка“, с посока на движение към гр. Радомир, е управлявал собствения си лек автомобил „*** с рег. №*** със скорост от 83 км/ч при въведена забрана за движение в населено място със скорост, надвишаваща 50 км/ч, с което е осъществил състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Нарушението е установено посредством използването на автоматизирано техническо средство №TFR 1-М 632 и при доказан факт на обозначаване с ПЗ Е-24.

Електронният фиш е обжалван пред Районен съд-Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 300 по описа на съда за 2017г., а електронният фиш - потвърден. За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство е приел същото за проведено съобразно процесуалните правила и без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, решаващият първоинстанционен състав е приел за установено по делото, като безспорно доказано, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, И.Г. е осъществил състав на вмененото му нарушение на ЗДвП, съответно правно квалифицирано и административно наказано със следващото му се по вид наказание и в абсолютния законов размер.

Решението е правилно.

Неоснователно е оплакването на касатора, че ЕФ не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Съгласно дефиницията в §6, т. 63 от ДР на ЗДвП "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи“. Към съдържанието на това електронно изявление относима единствено е нормата на чл. 189, ал. 4 на ЗДвП във вр. с чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, която се явява специална спрямо тези на чл. 42, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, неприложими в производството по налагане на глоби посредством издаването на ЕФ.

Без основание е и оплакването за неустановено място на извършване на процесното нарушение. ЕФ съдържа в максимална степен точни данни относно мястото на извършване на деянието, а именно гр. Перник, на път І-6, км 76+500, кв. Бела вода, на 50 м след гостилница „Осояка“, с посока на движение към гр. Радомир, при действие на ПЗ Д11, които на свой ред кореспондират напълно с данните за местоположението на автоматизираното техническо средство, с което нарушението е регистрирано.

По приложението на материалния закон:

Касационната инстанция, на база фактите, установени от първа съдебна инстанция, намира за безспорно доказано, че на 27.12.2016г. в 13:33 часа в населено място, обозначено за начало с ПЗ Д11, а именно гр. Перник, на път І-6, км 76+500, кв. Бела вода, на 50 м след гостилница „Осояка“, с посока на движение към гр. Радомир, касаторът е управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег. №*** със скорост от 83 км/ч, с което е нарушил забраната за движение в населено място, обозначено с ПЗ Д11, със скорост, надвишаваща 50 км/ч - състав на административно нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за което законосъобразно е санкциониран с предвидената за това деяние глоба в размер на 200 лева.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението на районния съд и служебно - до приложимия материален закон, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи нищожност, недопустимост и несъответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, както и не установи наличие на основания за касиране на решението по изложените от касатора доводи.

Водим от горното и на основание чл. 221, 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 166 от 23.03.2017г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 300 по описа на съда за 2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/ 2./П/