Р Е Ш Е Н И Е

№ 207

Гр. Перник, 28.06.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Емилия Владимирова и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 188 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (ИАМО) срещу съдебно решение № 2 от 03.01.2017 година, постановено по АНД № 1263 по описа за 2016 година на Районен съд Кюстендил. С обжалвания съдебен акт е отменено изцяло наказателно постановление (НП) № 27-22 от 02.10.2015 година на Изпълнителния директор на ИАМО, с което на д-р В.А. ***, заемащ длъжност „Ординатор в Център за спешна медицинска помощ“ Кюстендил, в качеството му на ръководител спешен екип и дежурен лекар по време на нощно дежурство на 08.12.2014 година срещу 09.12.2014 година са наложени следните наказания: „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за извършено административно нарушение по чл. 115, ал. 1, във връзка с чл. 6 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), във връзка с Наредба № 45 от 26.08.2010 година за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ в частта му по т. 1.2.4 от Глава Втора „Структури и персонал“ на Раздел І „Общи положения“; „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за извършено административно нарушение по чл. 115, ал. 1, във връзка с чл. 6 от ЗЛЗ, във връзка с Наредба №45 от 26.08.2010 година за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ в частта му по т. 1.2.10.8.1 от Глава Втора „Структури и персонал“ на Раздел І „Общи положения“; „Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за извършено административно нарушение по чл. 115, ал. 1, във връзка с чл. 6 от ЗЛЗ, във връзка с Наредба №45 от 26.08.2010 година за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ в частта му по т. 1.2.10.8.2 от Глава Втора „Структури и персонал“ на Раздел І „Общи положения“ и „Глоба“ в размер на 300 (триста) лева за извършено административно нарушение по чл. 81, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 229 от Закона за здравето (ЗЗ).

Касаторът твърди, че съдебното решение е постановено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Твърди, че е налице процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство по отношение на извършените нарушения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и потвърди издаденото наказателно постановление в цялост.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован не изпраща представител. В депозираните по делото писмени бележки от процесуалния представител на касатора главен юрисконсулт А. Я. се излагат допълнителни доводи за незаконосъобразност на постановеното съдебно решение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението предмет на касационна проверка и потвърди издаденото наказателно постановление в цялост.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба В.А.А. се явява лично и се представлява от адвокат К. Й. С. от АК К., който оспорва касационната жалба и и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. В представените писмени бележки излага допълнителни доводи за законосъобразност на решението на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Със съдебно решение № 2 от 03.01.2017 година, постановено по АНД № 1263/2016 година по описа на Районен съд Кюстендил е отменено изцяло НП № 27-22 от 02.10.2015 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“ (ИАМО). За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото свидетелски показания, както и писмени такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност е приел от правна страна, че по отношение на нарушенията по т. 1, т. 2 и т. 3 от НП е налице несъответствие на установените факти и приложения материален закон в редакцията му към датата на извършване на процесните нарушения, поради което е приложен неправилно, съответно не е следвало да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на физическото лице, а на лечебното заведение, съгласно чл. 115а, ал. 2 от ЗЛЗ. По отношение нарушението по т. 4 от НП решаващия първоинстанционен съд отново е установил неправилно приложение материален закон, поради което и в тази част НП е отменено.

Пред настоящата касационна инстанция не са представени писмени доказателства. Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд Кюстендил фактическа обстановка, която напълно кореспондираща на събраните по делото доказателства. Въз основа на събраните доказателства е направен извод, който настоящият касационен състав споделя изцяло.

По отношение нарушенията по т. 1, 2, и 3 от НП:

По делото няма спор по фактите. Спорът по делото е по правото и се състои в това дали ръководителят на спешния екип и дежурен лекар по време на нощно дежурство в процесния случай следва да носи административнонаказателна отговорност по реда на чл. 115, ал. 1 от ЗЛЗ или деянията са съставомерни по чл. 115а, ал. 2 от ЗЛЗ, респ. дали разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ е бланкетна по своя характер. Настоящата касационна инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд за неправилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган. Към датата на извършените нарушения текстът на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ предвижда задължение за спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната помощ само за лечебните заведения. Действащият от 01.01.2010 година нов чл. 115а от ЗЛЗ предвижда санкции за нарушаване на медицински стандарт отново само за лечебни заведения. С изменението на чл. 6, ал.1 на ЗЛЗ (ДВ бр.72/2015 година) законодателят е разширил кръга на задължените за спазване на медицинските стандарти и за качество на оказваната медицинска помощ лица, като наред с „Лечебните заведения“ са добавени „Медицински“ и „Други специалисти“. По този начин законодателят е разширил кръга единствено на задължените за спазване на тези стандарти лица. Кръгът на административно наказуемите за неизпълнението на така вменените задължения лица обаче не е разширен посредством изменение в относимите специални санкционни разпоредби. И към настоящия момент не е приета законова промяна, която да уреди санкционирането на включените нови категории субекти (физически лица) при неспазване на медицинските стандарти. Поради това правилни са изводите на районния съд, че в процесния случай д-р В.А.А., заемащ длъжност „ординатор в Център за спешна медицинска помощ“ К., в качеството му на ръководител на спешен екип и дежурен лекар, не може да носи отговорност по чл. 115, ал. 1 от ЗЛЗ, която санкционна норма има общ характер и препращаща към разпоредби на ЗЛЗ и нормативни актове по прилагането му, при наличието на специална санкционна разпоредба на чл. 115а от ЗЛЗ имаща за предмет нарушаване конкретно на разпоредбите на утвърдените медицински стандарти. Същият не може да бъде наказан и на основание чл. 115а от ЗЛЗ предвид факта, че специалната разпоредба предвижда налагане на глоба, респективно имуществена санкция, само на лечебни заведения, извършващи дейност по оказване на извънболнична помощ в нарушение на разпоредбите на утвърдените медицински стандарти. Налице е законова празнота, тъй като в ЗЛЗ не съществува санкционна разпоредба, предвиждаща административнонаказателна отговорност за нарушение на медицинските стандарти за лице различно от лечебно заведение.

По отношение нарушението по т. 4 от НП:

Според настоящата касационна инстанция посочената за нарушена разпоредба на чл. 81 от ЗЗ има изцяло декларативен характер, съответно указва в ал. 2 принципите, с които следва да бъде съобразено постигането на целта – предоставяне на достъпна медицинска помощ на всеки български гражданин. За да е налице административно нарушение е необходимо в чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ да бъде разписана конкретна правна забрана или задължение за действие, за да може съдът да направи преценка дали описаната в НП фактическа обстановка съставлява административно нарушение. Нормата на чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ, нарушаването на която е вменено на настоящия ответник, конкретно поставя изисквания за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. В АУАН и НП липсва обстоятелствена конкретика на нарушението, вменено на ответника. В процесното наказателното постановление не е посочено правно изискванията на кои медицински дейности и стандарти са нарушени при положение, че текстовете на чл. 79 и чл. 80 от ЗЗ изрично разпореждат, че медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии, а качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ и правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от ЗСОЛЛДМ.

Предвид горното изложените касационни основания са напълно неоснователни.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 2 от 03.01.2017 година, постановено по АНД № 1263 по описа за 2016 година на Районен съд Кюстендил.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ:/п/ /п/