Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

176

гр. Перник, 13.06.2017 г.

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

                                                              СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е.В. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Е. Иванова к.а.н.д № 193 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

 Образувано е по касационна жалба на М.Г.М. ***, срещу решение № №865/20.12.206 г., постановено по а.н.дело №1957/2016 г. по описа на Районен съд гр. Перник. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 28-А-26/13.09.2016 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - гр. Перник, с което на касатора е наложена на основание чл.35, ал.1 във връзка с чл. 133, ал. 4, т. 1, изречение второ от ЗУО, глоба в размер на 2000 лв.(две хиляди лева).

 В касационната жалба се съдържат твърдения за незаконосъобразност на решението. Излагат се съображения относно незаконосъобразността на процесното наказателно постановление, които не са съобразени от въззивния съд, поради което решението е неправилно и незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна.

Ответникът по касационната жалба – Регионална инспекция по околната среда и водите – Перник, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, като законосъобразно и правилно, излага подробни съображения.

 Окръжна прокуратура – Перник, счита жалбата за неоснователна, а решението на районния съд за обосновано и законосъобразно, като такова следва да бъде оставено в сила.

 Административен съд – Перник, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

 Разгледана по същество същата е основателна.

 Касационното производство е средство за проверка на съдебното решение постановено от въззивния съд на основанията посочени в чл.348 от НПК. Те са нарушение на закона, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. В конкретния случай настоящата инстанция констатира допуснато от районния съд нарушение на процесуалните правила изразяващо се в неяснота на изложените от съда мотиви, което създава неяснота по отношение на кое нарушение същият е формирал воля и се е произнесъл.

С решението си Районен съд гр. Перник е потвърдил наказателно постановление №28-А-26/13.09.2016 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - гр. Перник, с което на М.Г.М. с ЕГН********** и адрес:г*** е наложена на основание  чл. 133, ал. 4, т. 1, изречение второ от ЗУО глоба в размер на 2000 лв.(две хиляди лева). Наложената санкция е за това, че при извършена на 07.04.2016 г., проверка в ПИ с идентификатор 55871.511.415 по КК и КР на гр.Перник, находящ се в гр.Перник, ул.Владайско въстание, №52 е констатирано, че М.Г.М. извършва нерегламентирано третиране – съхраняване на излезли от употреба моторни превозни средства / дейност с код R13/, без разрешение.

При тази фактическа обстановка, районният съд е приел от правна страна, че жалбоподателят е осъществил фактическия състав на нарушението на чл. 35, ал.1, т.1 и  чл. 133, ал.4, т.1 от Закона за управление на отпадъците. Нарушението безспорно е установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. И в хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения, които да са основание за отмяна на НП.

В мотивите на въззивното решение са изложени съображения за правилно проведена административно наказателна процедура, без допуснати съществени нарушения на производствените правила и при съобразяване с доказателствената тежест на АУАН. Тези съображения обаче са в контекста на тълкуването на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, който закон е неотносим към проверяваното наказателно постановление. В този смисъл липсва необходимата за всеки съдебен акт яснота и безпротиворечивост на изложените от съда мотиви, които да обосновават волята му изразена в постановения от него диапозитив.

Мотивите са писмени съображения на съда, обхващащи преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз основа на които съдът е стигнал до своето решение. Мотивите са основата на която се обосновава крайния извод за законосъобразност или съответно за неправилно налагане на административно наказание. Те дават възможност за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите на съда. Те са от съществено значение за съдебния акт. Върху тях се крепи убедителната му сила при проверка правилността и тълкуването на същото. В конкретния случай изложените мотиви на съда относно доказателствената тежест на АУАН са неотносими към разглеждания правен спор и не обосновават преценката за законосъобразност на процедурата при която е ангажирана административно наказателната отговорност на М.М.. Действително цитирането на правната норма може да е техническа грешка, но изводите на РС относно доказателствената сила на АУАН са неотносими към разглеждания правен спор, тъй като ЗУО в своите разпоредби няма дори аналогична разпоредба на цитираната в мотивите на решението.

Противоречивите мотиви и цитирането на два различни закона, които има различно приложно поле и уреждат различни обществени отношения е равнозначно на липса на мотиви и съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което касационната инстанция не може да отстрани и което е основание за отмяната му по реда на чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и връщане на делото на районен съд за ново разглеждане от друг състав.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

 

 ОТМЕНЯ решение № 865/20.12.2016 г., постановено по а.н. дело № 1957/2016 г. по описа на Районен съд гр.Перник.

 ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

 

ЧЛЕНОВЕ: /П/    /П/