Р Е Ш Е Н И Е

№ 188

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

гр. Перник, 23.06.2017 г.

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на седми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов.

ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

Слава Георгиева

при секретаря Емилия Владимирова и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Иванова к.а.н.д.№195 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от И.Т.И.,*** срещу решение №153 от 08.03.2017 г. на Районен съд - Перник, постановено по а.н.д. №224 по описа на съда за 2017 г.

С атакувания съдебен акт е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, №1461362 издаден от ОДМВР – Перник, срещу И.Т.И., като законен представител на „Томир”ЕООД. С потвърдения електронен фиш на касатора на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който за нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

При обжалването се излагат доводи за порочност на постановеното решение. При постановяването на акта, според касатора не са съобразени множество нарушения на административнонаказателното производство. Облекчената процедура по чл.89, ал.4 от ЗДвП, според изложеното в касационната жалба е приложима само по отношение на т.нар. „стационарни камери”, които заснемат нарушения в отсъствието на контролен орган. Освен това към издадения ЕФ липсва приложена снимка от която да е видно къде е била разположена АТСС и знак Е 24. От касационния съд жалбоподателят иска да отмени решението на първата съдебна инстанция, както и процесния електронен фиш.

Ответникът по жалбата, ОДМВР - Перник, редовно уведомени, не излагат становище по повод обжалването, а пред съда, редовно призовани, не изпращат представител.

Окръжна прокуратура – Перник, дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Административен съд гр.Перник, в пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Касационната жалба е подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С електронен фиш на ОДМВР-Перник, серия К, №1461362, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., за това, че на 20.12.2016г. в 13:49 ч. в гр. Перник, на път І-6, км 86+300, ПВ Църква, в посока на движение от гр.София към гр.Радомир, като е управлявал лек автомобил „Волво“ В 40, с рег. №*** със скорост от 99 км/ч при въведена забрана за движение в с пътен знак В26, е осъществил състав на административно нарушение чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Нарушението е установено със използването на автоматизирано техническо средство №TFR 1-М 632.

За да постанови обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка за законосъобразност на административнонаказателното производство е приел същото за проведено съобразно процесуалните правила и без допуснати съществени нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По същество, след анализ и оценка на събраните и приобщени по повод спора доказателства, решаващият първоинстанционен състав е приел за установено по делото, като безспорно доказано, че на посочените в ЕФ дата и място и към посочения час, с МПС собственост на „***представлявано от И.Т.И. е осъществен състав на нарушение на ЗДвП. Нарушението е правно квалифицирано към относимата правна норма и е наложено административно наказание на представителя на собственика на автомобила.

Решението е правилно.

Неоснователно е оплакването на касатора за процесуална незаконосъобразност на производството по налагане на административно наказание поради установяване на процесното нарушение не по надлежния, предвиден в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП ред. Доводите на касатора основно се отнасят до използваната за установяване на скоростта на движение при управление на собствения му лек автомобил мобилна система за видеоконтрол. Със ЗИДЗДвП (ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г., чрез добавяне в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 на ЗДвП на термина „автоматизирано“ към „техническо средство“, а също и „система“, като съответно законът вече регламентира използването на „автоматизирано техническо средство или система“, са съобразени изцяло мотивите тълкувателния акт относно използването на мобилни технически средства за установяване на нарушенията, свързани с превишаване от страна на водачите на ППС на ограниченията на скоростта на движение. Понятието на свой ред е дефинирано в §6, т. 65 на ДР на ЗИДЗДвП (ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.) - "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.“ Следователно при използването на мобилните системи за контрол контролният орган, независимо, че „присъства“, не се намесва в работата на средството/системата, а единствено слага начало и край на работния му процес, като го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след приключване на контрола го демонтира.

Факт към датата на извършване на процесното нарушение са и разпоредбите на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП във връзка с предвидената в чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП възможност и „съкратената“ процедура за реализиране на административнонаказателна отговорност, уредена в чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП. Така съобразено с мотивите на ТР, в изпълнение изискванията на ЗДвП и на основание разпоредбите на Наредбата пътната отсечка, обхваната от системата за контрол по спазване на правилата за движение по пътищата в процесния случай е била надлежно обозначена, като мястото на извършване на нарушението е детайлно и в достатъчност описано посредством посочено наименование на пътя, действащо ограничение на скоростта и пътен знак, посока на движение на автомобила, разположение на мобилната система за контрол, нейният вид и годност (ТР №1/2014 г. по ТД №3/2013 г. ВАС).

Предвид горното към датата на извършване на процесното нарушение по разбиране на настоящия касационен състав не е налице основание за позоваване в цитирания по-горе тълкувателен акт, постановен с оглед липсата към онзи момент „процедура, регулираща действията на контролните органи при използването на мобилни технически средства…“ Съобразяването на конкретните разпоредби на Наредбата и ЗДвП в процесното производство по налагане на административно наказание е изследвано от страна на районния съд, поради което и не е необходимо мотивите на решаващия първоинстанционен състав да бъдат преповтаряни в настоящото решение, като изводите за процесуална и материална съобразеност на същото се споделят изцяло. Обсъдени са основанията за законосъобразност на ЕФ, които са заявени с въззивната жалба и са изложени мотиви защо същите не се приемат за основателни.

Пред касационната инстанция са заявени отново същите основания за незаконосъобразност на наложената административна санкция, които се преценяват и от настоящият състав като неоснователни по изложените по горе съображения. Ето защо решението на районния съд като валидно, допустимо, постановено в процесуално законосъобразно производство и съответно на материалния закон ще бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №153 от 08.03.2017 г. на Районен съд - Перник, постановено по а.н.д. №224 по описа на съда за 2017 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/