Р Е Ш Е Н И Е

№ 190

гр. Перник, 20.06.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Емилия Владимирова и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 198 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от С.Г.Я.,*** против решение № 186 от 05.04.2017г. на Районен съд - Перник, постановено по АНД № 2400 по описа на съда за 2016г.

С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление (НП) № 16-1158-002162 от 17.10.2016г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ (ПП) към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР - Перник), с което на С.Г.Я. ***, за административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е постановено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Касаторът възразява срещу изводите на районния съд за процесуална законосъобразност на проведеното производство, като сочи, че на мястото на извършване на процесното нарушение не е установено. Излага доводи, че съставения за нарушението акт, не му е връчен и това е ограничило правото му на зашита. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция, както и процесното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител и не взима становище по жалбата.

Участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С НП № 16-1158-002162/17.10.2016г. Началникът на Сектор ПП към ОД на МВР - Перник е наложил на С.Г.Я. ***, в качеството му на водач на МПС, административни наказания „глоба“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева и „лишаване от право“ да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца, за това, че на 17.09.2016 г. в гр. Перник, по ул. „Бучински път“ към ул. „Юрий Гагарин“, при блок 95 на ул. „Рашо Димитров“, след като е спрян за проверка от контролни органи на ОД на МВР - Перник, е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и е отказал да се подложи на медицинско изследване, с което е извършил административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Перник. В производството по АНД № 2400 по описа на съда за 2016г. наказателното постановление е потвърдено.

За да постанови обжалвания в настоящото производство съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след събиране и анализ на приобщените по повод спора доказателства и след извършената проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание е достигнал до изводи както за процесуална, така и за материална законосъобразност на същото.

Решението е правилно.

Изводите на РС Перник довели до потвърждаването на НП, с което е наложено административно наказание за административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се споделят изцяло и решението е правилно.

В разпоредбата чл. 5, ал. 3 от ЗДвП е предвидена забрана за водачите да управляват пътни превозни средства под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Отговорността при неизпълнение е регламентирана в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.. В производството е безспорно установено, като съответно доказано, че водачът е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, след което му е издаден талон за медицинско изследване. Следователно водачът е отказал да бъде проверен дали управлява МПС след употреба на алкохол по всички възможни начини, предвидени в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Така направената формулировка на административното обвинение обективно не води до нарушаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, не ограничава възможността му да разбере обвинението, нито предприемането на съответните процесуални действия за изясняване на обективната истина по спора. За това безспорно извършено и то от С.Я. административно нарушение и в качеството му на водач на МПС към момента на проверката, са наложени предвидените в кумулация в относимата норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП административни наказания- „глоба“ и „лишаване от право“ на управление на МПС, с абсолютен законов размер/срок, съответно 2 000 лева и 2 години. Като е потвърдил наказателното постановление районния съд е приложил правилно материалния закон.

Неоснователно е оплакването на касатора свързано с нарушения в хода на административнонаказателно производство. Доводите за неустановено място на извършване на нарушението поради разлика между вписания в акта и НП блок - № 95 в акта и № 35 в НП, на ул. „Рашо Димитров“ са несъстоятелни. Мястото на извършване на нарушението в процесния случай, с оглед характера на нарушението и неговите елементи от обективна страна, е от значение единствено за определяне на местната компетентност на актосъставителя и наказващия орган, респективно местно компетентния по обжалване на издаденото наказателно постановление съд. Вписаното в акта и НП местоизвършване на нарушението има достатъчно съдържание за преценката относно тази компетентност. Разликата в акта и НП при вписването на номера на блока, пред който водачът е спрян за проверка, не се отразява по никакъв начин на проверката относно компетентност на органите и подсъдността на спора. Поради това вписването в НП на блок с номер 35, какъвто номер в производството пред районния съд, макар ненужно, е установено, че не съществува на ул. „Рашо Димитров“ се възприема единствено като техническа грешка. Допусната обаче в настоящия случай същата по никакъв начин не променя извода за установеност на мястото на нарушението, извършено в гр. Перник, на ул. „Бучински път“ с посока към ул. „Юрий Гагарин“.

Без основание е и оплакването за нередовност на процедурата по връчване на препис от съставения акт за установяване на административното нарушение (АУАН), който довод е наведен едва в производството пред настоящия състав. По делото е безспорно, че С.Г. е отказал да подпише съставения му акт за установено нарушение - факт надлежно удостоверен съгласно изискването на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Законодателят е регламентирал, че в случаите, когато нарушителят откаже да подпише акта този факт следва да се удостовери с подписа на един свидетел. Действието по връчване на препис от акта на свой ред, съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, следва да се извърши при подписване на акта. Това не означава обаче, че ако нарушителят откаже да подпише акта, то автоматично се лишава и от правото си да получи препис от документа, тъй като предявяването на АУАН, подписването му от нарушителя и връчването на препис от акта на нарушителя, са отделни, самостоятелни действия, имащи различни цели. Така в хипотеза на отказ на нарушителя и да подпише акта, след неговото предявяване, и да получи препис от него, предвид разпоредбите на чл. 43, ал. 2 и ал. 5 от ЗАНН, следва отделно да се удостоверят и отказът за подписване на акта - чрез подпис на един свидетел, и отказът да се получи препис от акта - чрез отбелязване на този факт от лицето, което предявява акта и/или с подпис на един свидетел. Видно от съдържанието на процесния акт, в същия са оформени, както отказ на Я. да го подпише, така и отказ на водача да получи препис от същия, като съответно двата отказа са удостоверени с отбелязване на този факт и с подпис на по един свидетел, чиито имена и адреси са вписани в акта. Въз основа на това се следва, че не е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при предявяване и връчване на препис от АУАН, така и че изобщо липсва процесуално нарушение - актът е бил предявен и връчен по предвидения от закона ред. За изчерпателност ще се отбележи, че цитираната от пълномощника на касатора практика на Административен съд - Перник е извън контекста на настоящия спор, тъй като се отнася до хипотези, различни от обсъдената по-горе, състоящи се в липса на процесуални действия въобще, по връчване на препис от АУАН на нарушителите, а не до удостоверен отказ на последните, поканени за това, да получат такъв препис.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението на районния съд и служебно - до приложимия материален закон, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 на АПК не установи нищожност, недопустимост и несъответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, както и не установи наличие на основания за касиране на решението по изложените от жалбоподателя доводи.

Съобразявайки се с горното и на основание чл. 221, 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 186 от 05.04.2017г. на Районен съд-Перник, постановено по АНД № 2400 по описа на съда за 2016г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: / п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2. /п/