Р Е Ш Е Н И Е

№ 193

гр. Перник, 28.06.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Е.В. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Н. Ц., като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 209 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) против решение № 82 от 29.03.2017г. на Районен съд - Радомир, постановено по АНД № 33 по описа на съда за 2017г.

С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 248-16 от 29.12.2016г. на временно изпълняващ длъжността Председател на КПУКИ, с което на П.И.М., в качеството му на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 8 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ), а именно - кмет на кметство с. Старо село, община Радомир, област Перник:

1. за извършено административно нарушение по чл. 12, т. 1 във вр. с чл. 13, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 1 от ЗПУКИ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева;

2. за извършено административно нарушение по чл. 12, т. 2 във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗПУКИ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно като постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Твърденията са за извършено от ответника по жалбата съставомерно деяние по чл. 34, ал. 1 от ЗПУКИ, което се явява безспорно доказано. Отричат са съображенията на въззивния съд за незаконосъобразност на НП във връзка с приложението на чл. 28 от ЗАНН, а именно наличие на "маловажен случай". Прави се искане за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора за потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, за представител изпраща гл.ю.к. С. Д.. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата, П.И.М., редовно призован, за представител изпраща адв. С. И.. Възразява срещу касационната жалба и пледира да остави в сила обжалвания съдебен акт като правилен.

Участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за незаконосъобразност на решението на първата съдебна инстанция поради липса на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Предлага съдебният акт да бъде отменен, а по същество - наказателното постановление да се потвърди.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

С НП № 248-16 от 29.12.2016г. временно изпълняващият длъжността Председател на КПУКИ, е наложил на П.И.М., в качеството му на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ, а именно - кмет на кметство с. С., община Р., област П.: 1. Административно наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда лева) за това, че в 7-дневен срок, считано от 20.06.2016г.-дата на полагане на клетва, т.е. до 27.06.2016г. вкл., не е подал декларация по чл. 12, т. 1 от ЗПУКИ, с което на 28.06.2016г. е извършил административно нарушение по чл. 12, т. 1 във вр. с чл. 13, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 1 от ЗПУКИ и 2. Административно наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда лева) за това, че в 30-дневен срок, считано от 20.06.2016г.-дата на полагане на клетва, т.е. до 20.07.2016г. вкл., не е подал декларация по чл. 12, т. 2 от ЗПУКИ, с което на 21.07.2016г. е извършил административно нарушение по чл. 12, т. 2 във вр. с чл. 14, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 1 от ЗПУКИ

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд-Радомир. В производството по АНД № 15 по описа на съда за 2017 г. наказателното постановление е отменено. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след събиране и анализ на приобщените по повод спора доказателства и след извършена цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание е достигнал до изводи за процесуална законосъобразност на същото. Приел е за безспорно извършени от обективна и субективна страна двете процесни нарушения и то от настоящия ответник, но е приел, че неправилно е приложен материален закон поради неприлагане на института на маловажността по чл. 28 от ЗАНН при безспорно наличие на предпоставки за това.

Решението е неправилно.

Основателно възразява касаторът срещу изводите на решаващия първоинстанционен състав за маловажност на двете нарушения по чл. 28 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Касационният състав не споделя и преценката на районния съд, че процесните нарушения покриват изискванията на ЗАНН във вр. с НК за маловажен случай. Константна е съдебната практика, че критериите за маловажност на административните нарушения са тези по чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН. Текстът на чл. 93, т. 9 от НК придава решаващо значение на критерий за маловажност ниската степен на обществена опасност на деятелността, като обвързва същата или с липса или незначителност на вредните последици или наличието на други смекчаващи обстоятелства, поради които извършеното престъпление/административно нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление/административно нарушение от съответния вид. За да може едно нарушение да се окачестви като такова, с ниска степен на обществена опасност, следва или от същото да не са настъпили вредни последици или вредните последици от него да са незначителни, или да са налице други смекчаващи обстоятелства. Хипотеза, свързана с вредни последици не се отнася до формалните нарушения, каквито без съмнение са процесните две. Законодателят не е обвързал неподаването в срок на декларациите по чл. 12, т. 1 и 2 от ЗПУКИ с наличието или не на вредни последици, като от друга страна със самия факт на предвиждане на санкция е определил степента на неговата обществена опасност що се отнася до вредни последици и техния характер.

По отношение на смекчаващи отговорността обстоятелства, такива, които да обосноват извод, че неизпълнението се отличава от обикновените случаи на неподаване в срок на декларациите по чл. 12, т. 1 и 2 от ЗПУКИ и да се приеме, че деянията са маловажни няма данни да са се проявили. Смекчаващото отговорността обстоятелство, а именно извършването на нарушението за първи път е отчетено от наказващия орган при определяне размера на санкцията, наложен в минималния предвиден законов размер, но същото не обосновава извод за неналагане на административно наказание, тъй като това не е достатъчно да го отличи от обикновените случаи на нарушения от същия вид. Възражението на наказаното лице, що се отнася до маловажност на нарушенията, се състои в твърдение за незнание за съществуването на това задължение и в твърдение никой да не го е „уведомил“. Съставът намира тези доводи за некореспондиращи с принципа, че незнанието на закона не оправдава. Никой не може да оправдава закононарушенията си със своето незнание. Непознаването от страна на ответника на относими материалноправни разпоредби към заеманата от същия длъжност не следва да се преценява като смекчаващо отговорността обстоятелство в смисъла на чл. 93, т. 9 от НК във вр. с чл. 11 на ЗАНН. Твърдението на ответника по жалбата за липса на основание за ангажиране на административно наказателната отговорност на ответника е неоснователно. Ответникът П.М., в качеството си на кмет на кметство с. С., община Р., обл. П., е лице заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ, т.е. субект на задължението по чл. 12, т. 1 и т. 2 от ЗПУКИ за подаване на декларации. С оглед изложеното липсва основание за преквалификация на нарушението като маловажно в смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Изложеното обосновава отмяна на решението на районния съд. Предвид това, че не се налага събирането на допълнителни доказателства, тъй като делото е изяснено от фактическа страна, а районният съд не е допуснал в хода на производството съществени процесуални нарушения, включително при формиране на доказателствената съвкупност, които да налагат събирането на допълнителни доказателства, спорът ще бъде решен по същество от касационната инстанция на основание чл. 222, ал. 1 от АПК.

Налице е материална и времева компетентност на органите, водили производството по налагане на административно наказание. Актът и НП имат необходимото съдържание от формална страна, съставени са в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и не се установяват допуснати в производството съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

По същество по делото е безспорно установено, че П.М., в качеството му на лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 8 от ЗПУКИ, а именно - кмет на кметство с. Старо село, община Радомир, област Перник, като не е подал в 7-дневен срок, считано от 20.06.2016 г., т.е. до 27.06.2016 г. вкл., декларацията по чл. 12, т. 1 от ЗПУКИ, на 28.06.2016 г. е извършил административно нарушение по чл. 12, т. 1 във вр. с чл. 13, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 1 от ЗПУКИ, както и като не е подал в 30-дневен срок, считано от 20.06.2016 г., т.е. до 20.07.2016 г. вкл., декларация по чл. 12, т. 2 от ЗПУКИ, на 21.07.2016 г. е извършил административно нарушение по чл. 12, т. 2 във вр. с чл. 14, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 1 от ЗПУКИ. Това правилно е обосновало налагането на две административни наказания на основание чл. 34, ал. 1 от ЗПУКИ в справедлив, с оглед обстоятелствата по извършване на нарушението, минимален размер.

С оглед горното решението на районен съд ще се отмени като неправилно, а наказателното постановление изцяло ще се потвърди.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 82 от 29.03.2017г. на Районен съд-Радомир, постановено по АНД № 15 по описа на съда за 2017г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 248-16 от 29.12.2016г., издадено от временно изпълняващ длъжността Председател на Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, с което на П.И.М., в качеството му на кмет на кметство с. С., община Р., област П. за извършено административно нарушение по чл. 12, т. 1 във вр. с чл. 13, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 1 от ЗПУКИ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева и за за извършено административно нарушение по чл. 12, т. 2 във вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗПУКИ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/