Р Е Ш Е Н И Е

№ 213

Гр. Перник, 27.06.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Емилия Владимирова и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 259 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник против Решение № 96 от 07.04.2017 година постановено по АНД № 394 по описа на съда за 2016 година на Районен съд Радомир. С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № 14-0000048 от 05.07.2016 година на директор на ДИТ Перник, с което на „Експанжън“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. П., представлявано от управителя А. С. С., за неизпълнение в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) на задължението по чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

Касаторът твърди, че съдебният акт е постановен в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, касационни основания по чл. 348, ал. 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и се произнесе по съществото на спора, като потвърди изцяло издаденото наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от старши юрисконсулт А. М., който моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд, като потвърди изцяло наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание ответникът по жалбата „Експанжън“ ООД, гр. Перник се представлява от адвокат К.С. ***, който възразява срещу касационната жалбата и моли съда да остави в сила решението на районния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за незаконосъобразност на решението на районния съд, като предлага съдебният акт да бъде отменен и да бъде потвърдено НП.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания настоящия касационен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма и по допустима жалба.

Разгледана по същество касационната жалбата е основателна.

С Решение № 96 от 07.04.2017 година постановено по АНД № 394 по описа на съда за 2016 година на Районен съд Радомир е отменено наказателното постановление. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващия първоинстанционен състав, след анализ на събраните по делото доказателства и при извършена проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание е достигнал до извод, че наказаното дружество не е извършило вмененото му нарушение на трудовото законодателство, поради липса на установено наличие на елементи на трудово правоотношение по повод извършваната от Р. Л. В. дейност в обект, стопанисван от ответника по касационната жалба.

Решението е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, настоящия касационен състав извън дължимата служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, обсъжда само посочените в касационната жалба пороци на решението.

Основателно е оплакването на касатора за неправилно приложен от страна на районния съд материален закон.

От фактическа страна районният съд е приел за безспорно установено, отразеното по фактите в АУАН и НП, а именно: че на 11.05.2016 година Р. Л. В. е заварена от контролни органи на ДИТ да работи в обект – бърза закуска „***“ в гр. Р., като „Работник кухня“, в който обект настоящият ответник осъществявал дейност, за което е съставен АУАН за нарушение на КТ. Решаващият съд е приел, че в АУАН и НП липсват вписани съществени елементи на трудово правоотношение, поради липса на данни за работно място, продължителност на работния ден и седмица, уговорено трудово възнаграждение и конкретни действия, които Р. Л. В. е извършвала. Прието е още, че за наличие на елементите на трудово правоотношение не могат да се използват данните от декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, която Райна Любенова Ваташка е попълнила в хода на проверката на място. Направен е още извод, че Р. Л. В. се била явила да се обучава с цел да може да изпълни задълженията си по сключения граждански договор, с което е дадена пълна вяра на част от безспорно противоречивите й и непоследователни показания, но без обосновано да е посочено защо същите се ценят като основен доказателствен източник само в едната тяхна част.

На основание тези си изводи по фактите, районният съд е достигнал до правен извод, че по своя характер правоотношението между настоящия ответник и Р. Л. В. не било трудово и разкрива белезите на облигационно такова, като това си съждение е обосновал с неизчерпателен анализ на трудовия договор и договора за „услуги“. Така районният съд е направил несъответен на доказателствата извод от обективна страна за липса на установени към датата на извършване на процесната проверка елементи на трудово правоотношение между лицето Р. Л. В. и настоящия ответник.

Събраните в хода на съдебното производство доказателства пред районния съд са неправилно преценени, съответно са приети за недостатъчни за наличие на трудово правоотношение. Анализът на т.нар. граждански договор, част от съдържанието на декларацията и показанията на разпитаните по делото свидетели налагат извод, че сключеният договор няма характер нито на договор по чл. 258 - чл. 262 от ЗЗД, нито на такъв по чл. 280 - чл. 292 от ЗЗД, като същевременно преобладаваща част от уговорките по същия сочат на правоотношение по предоставяне на работна сила и целен трудов резултат, тъй като с гражданския договор не е уговорено престиране на конкретен трудов резултат (извършването на работата/предоставяне на резултата), еднократен в повечето случаи, с постигането на който договорът се прекратява. Договорено е общо и неопределено, но със срок (възможно е всеки ден) „изпълнение на заявка за кетъринг услуга“, без да са налице данни Р. Л. В. да извършва или да се занимава с подобен вид дейност (същата има данни да е регистрирана като безработно лице). Р. Л. В. свидетелства, че била „назначена“ съгласно договора, за изпълнение на конкретни задачи, които „фирмата“, „работодателят“ определя. Свидетелските показания на Р. Л. В. установяват и работно място, което същата е следвало да напусне след определено време, т. е. не е свободна от контрола на наелото я лице, което сочи и за неин работодател. На следващо място предметът на договора се припокрива с основната дейност на наказаното дружество в проверения обект, а Р. Л. В. сочи още, че е разбрала за свободни работни позиции в обекта на работодателя, във връзка с които се намира в заведението. На последно място по делото не са налице доказателства относно факта на приемане на „целения“ с гражданския договор неясен резултат, съответно не са и налице данни за овъзмездяване.

От изложеното следва, че лицето определено е било подведено със сключването на т. нар. граждански договор, сключен с единствена цел заобикаляне разпоредбите на трудовото законодателство, респективно лишаване от съответни трудови, социални и здравни права. Към момента на проверката факт е било правоотношение по предоставянето на работна сила, неуредено като трудово съобразно изискванията на КТ.

Гореизложеното обосновава отмяна на решението на районния съд, като предвид яснота на спора от фактическа страна (не е налице необходимост от събиране на нови доказателства), делото следва да бъде решено по същество от настоящата касационна инстанция.

Липсата на мотиви и изводи относно процесуална законосъобразност на производството по налагане на имуществена санкция, налага извършването на проверка от настоящия касационен състав. Актът за установяване на процесното неизпълнение на КТ и издаденото въз основа на него НП са съставени от компетентни органи и в кръга на правомощията им, съдържат изискваните съгласно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизити, като в производството са съобразени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Производството е протекло без допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното дружество.

В АУАН и НП административното нарушение е описано със съставомерните му елементи откъм форма на изпълнително деяние, време, място на извършване и субект. Наведените фактически основания във връзка с обстоятелствата, при които е извършено нарушението и датата на извършването му, настоящият съдебен състав намира за достатъчни и относими към дадената правна квалификация на деянието. Същите се доказват и от събрания включително в хода на съдебното следствие пред районния съд доказателства.

На основание изложеното следва извод, че първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Доколкото административното нарушение е доказано от обективна и субективна страна наказателното постановление, издадено в процесуално законосъобразно производство, при правилно приложен материален закон и с наложена санкция в справедлив минимален размер, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 96 от 07.04.2017 година, постановено по АНД № 394 по описа на съда за 2016 година на Районен съд Радомир, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 14-0000048 от 05.07.2016 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Перник, с което на „Експанжън“ ООД, ЕИК***, седалище и адрес на управление гр. П., представлявано от управителя А. С. С. на основание чл. 416, ал.5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, за неизпълнение в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) на задължението по чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, като правилно и законосъобразно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/