Р Е Ш E Н И Е

№ 187

Гр. Перник, 03.07.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, в публично съдебно заседание проведено на пети юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Ивайло И.

при съдебния – секретар Теодора Маринкова и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна прокуратура - Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло И. административно дело № 183 по описа на съда за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на „***“ ООД, със седалище и адрес на управление ***представлявано от управителя Ю.Б.Г. ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от кмета ***. С исковата молба са предявени обективно съединени искове за присъждане на имуществени вреди в резултат на обявена за нищожна Заповед № ***година на кмета на община Перник, въз основа на която заповед е платена сумата в размер на 190 170.00 лева по договор № ***година с община Перник за учредяване на право на строеж, както и сумата в общ размер на 4 047.51 лева, представляваща платени разноски по сключване на Договор № ***година с община Перник за учредяване на право на строеж. Заповед № ***година на кмета на община Перник е обявена за нищожна с Решение № 249/22.07.2015 година, постановено по административно дело № 194/2015 година по описа на Административен съд – Перник, което е оставено в сила с Решение № 13074/02.12.2016 година, постановено по административно дело № 9124/2015 година по описа на Върховния административен съд. Ищецът претендира и законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба /22.04.2015 година/. Наред с това претендира и присъждане на сумата от 167 527.96 лева, представляваща лихва върху посочените по – горе претендирани суми - главница и разноски по договор № ***година с община Перник за учредяване на право на строеж, от датата на тяхното извършване до завеждане на исковата молба, както следва: сумата от 83 666.11 лева - законна лихва за периода от 03.10.2007 година до 22.04.2015 година върху сумата от 97 305.00 лева; сумата от 33 417.37 лева - законна лихва за периода от 03.10.2007 година до 22.04.2015 година върху сумата от 38 865.00 лева; сумата от 47 044.46 лева - законна лихва за периода от 04.09.2007 година до 22.04.2015 година върху сумата от 54 000.00 лева; сумата от 3 270.27 лева - законна лихва за периода от 03.10.2007 година до 22.04.2015 година върху сумата от 3 803. 40 лева; сумата от 129.75 лева - законна лихва за периода от 15.02.2010 година до 22.04.2015 година върху сумата от 244.11 лева. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът претендира ответника да бъде осъден да му заплати претендираните суми, представляващи претърпени имуществени вреди, вследствие на издадена и обявена за нищожна Заповед № ***година на кмета на община Перник.

В проведеното съдебно заседание на 05.06.2017 година ищеца се представлява от адвокат З.Д. от АК ***, който моли съда да уважи предявените обективно съединени искове по основание и размер, като основателни и доказани. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от процесуалния представител на ответника по исковете.

В проведеното съдебно заседание на 05.06.2017 година ответникът чрез процесуалния си представител адвокат И.А. *** моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура - Перник дава заключение за неоснователност на предявените искове, като излага подробни съображения в тази насока.

Административен съд - Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Със Заповед № *** от 19.09.2007 година на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 37, ал. 7 от ЗОС, чл. 81, ал. 2 от НРПУРОИ кмета на община Перник е определен за спечелил търга „***“ ООД – настоящ ищец, както и му е учредено възмездно право на строеж върху терен за изграждане на подземен гараж на три етажа с разгъната застроена площ от 9 000 кв.м. в УПИ VІІІ, целия с площ от 1 774 кв.м., отреден „За паркинг“, актуван с Акт за общинска собственост № 2219, находящ се м кв. 1, по действащия застроителен и регулационен план на гр. Перник – ЦГЧ, при граници на целия парцел: североизток – улица, северозапад – река „***“, югоизток – улица и югозапад – улица, както и е определена сумата за учреденото право на строеж в размер на 190 170 лева, която сума следва да се внесе в 15 дневен срок след изтичане срока за обжалване на посочената заповед.

Посочената по – горе сума е платено изцяло видно от представените по делото вносни бележки, с посочено основание – Заповед № *** от 19.09.2007 година.

Видно от представения по делото договор, на 03.10.2007 година е сключен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот – частна общинска собственост № 120 между община Перник и „***“ ООД /настоящ ищец/, който договор с Решение № 143 от 28.02.2014 година, постановено по гражданско дело № 421 по описа 2013 година на Окръжен съд Перник е обявен за нищожен, поради липса на предмет.

С Решение № 249 от 22.07.2015 година, постановено по административно дело № 194 по описа за 2015 година на Административен съд - Перник е обявена за нищожна Заповед № *** от 19.09.2007 година на кмета на община Перник, от която заповед се претендират претърпени имуществени вреди в настоящото съдебно производство.

С Решение № 13 074 от 02.12.2016 година, постановено по административно дело № 9 124 по описа за 2015 година на Върховния административен съд на Република България, четвърто отделение е оставено в сила Решение № 249 от 22.07.2015 година, постановено по административно дело № 194 по описа за 2015 година на Административен съд - Перник.

Пред настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните заключение на вещото лице В.Ж.П. по допуснатата съдебно – счетоводна, от което се установява, че законната лихва върху претендираното обезщетение за причинени имуществени вреди е 167 527.96 лева върху сумата в общ размер на 194 217.51 лева, представляваща главница /190 170.00 лева/ и направени разходи /4 047.51 лева/. Така даденото заключение по извършената съдебно – счетоводна експертиза настоящия съдебен състав го кредитира като обективно, относимо, компетентно и кореспондиращо с приетите по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка настоящия съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявените искове са допустими.

Разгледани по същество са неоснователни.

Отговорността по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди е деликтна, като се отличава от общата деликтна отговорност по деликвента – административен орган, както и по спецификата на причинната връзка – вредите трябва да са причинени при или по повод упражняване на административна дейност. За противоправността и вредите приложимия материален закон не установява отклонения от общия състав на деликтната отговорност.

Съгласно чл. 205 от АПК искът се предявява срещу юридическото лице, към чиято структура принадлежи органът, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Община Перник безспорно има качеството на юридическо лице. Исковата молба е предявена срещу легитимиран ответник. При така очертания характер на деликтната отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и при наведените с иска доводи, настоящия съдебен състав на първо място дължи произнасяне дали е налице незаконосъобразен акт на ответника, от който да са произлезли претендираните имуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

В конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице обявен за нищожен административен акт - Заповед № *** от 19.09.2007 година на кмета на община Перник, поради което от тази нищожност се претендират имуществени вреди в посочения по - горе размер.

Според тълкуването дадено в т. 3 от Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2004 година по тълкувателно гражданско дело № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането - чл. 4 от ЗОДВПГ /понастоящем ЗОДОВ/. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган - т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално правни и процесуални норми. Държавата не отговоря за вреди, ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия - чл. 5 от ЗОДОВ. В този случай се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Ако единствен каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не отговоря. Ако само е допринесъл - обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки конкретен случай /чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ/.

Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото не се установява наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно тълкуването в т. 4 на Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2004 година по тълкувателно гражданско дело № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, ЗОДОВ определя специален ред и условия за обезщетяване на пострадалите лица. За неуредените в закона случаи се прилагат общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Началният момент, от който тече погасителната давност и от който тече мораторната лихва за забава, е моментът на издаване на акта, когато се касае за нищожност на административния акт. В случая е налице напълно идентична хипотеза с посочената част от тълкувателното решение, при която е издаден административен акт /Заповед № *** от 19.09.2007 година на кмета на община Перник/, който е обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение № 249 от 22.07.2015 година, постановено по административно дело № 194 по описа за 2015 година на Административен съд - Перник. Според ТР № 3/2004 година, обезщетение за вреди от незаконни административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда, като унищожаеми, а при нищожните - с констатиране на нищожността в самия процес по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването - чл. 1, ал. 2 ЗОДВПГ. В първия случай вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите произтичат от нищожен акт - от момента на неговото издаване. При незаконни фактически действия на администрацията този момент е тяхното преустановяване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната давност и се дължи мораторна лихва. В настоящия случай обявения за нищожен административен акт е издаден на 19.09.2007 година, а исковата молба е депозирана на 22.04.2015 година. Ето защо посоченото от ищеца като основание за реализиране на отговорността на общината по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обявения за нищожен административен акт - Заповед № ***, който нищожен административен акт е издаден на 19.09.2007 година от кмета на община Перник.

В настоящата хипотеза е изтекъл петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, във връзка с § 1 от ДР на ЗОДОВ за реализиране на отговорността на общинската администрация произтичаща от обявения за нищожен административен акт, поради което предявените обективно съединени искове се явяват неоснователни. Както се посочи по - горе исковата молба е подадена на 22.04.2015 година, който факт е безспорен между страните. Петгодишната погасителна давност е изтекла на 19.09.2012 година, с оглед на датата на издаване на обявената за нищожна заповед на кмета на община Перник - 19.09.2007 година, а исковата молба е подадена почти три години след това. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в Решение № 1 628 от 08.02.2017 година, постановено по административно дело № 564 по описа за 2016 година на трето отделение.

Ето защо в случая е налице липса на правно основание за ангажиране отговорността на общината по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което предявените от ищеца обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 194 217.51 лева, от които 190 170.00 лева, платена сума по договор № ***година с община Перник за учредяване на право на строеж, както и сумата в общ размер на 4 047.51 лева, представляваща платени разноски по сключване на Договор № ***година с община Перник за учредяване на право на строеж, в резултата на обявена за нищожна Заповед № ***година на кмета на община Перник, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба /22.04.2015 година/, както и присъждане на сумата от 167 527.96 лева, представляваща лихва върху посочените по – горе претендирани суми - главница и разноски по договор № ***година с община Перник за учредяване на право на строеж, от датата на тяхното извършване до завеждане на исковата молба, както следва: сумата от 83 666.11 лева - законна лихва за периода от 03.10.2007 година до 22.04.2015 година върху сумата от 97 305.00 лева; сумата от 33 417.37 лева - законна лихва за периода от 03.10.2007 година до 22.04.2015 година върху сумата от 38 865.00 лева; сумата от 47 044.46 лева - законна лихва за периода от 04.09.2007 година до 22.04.2015 година върху сумата от 54 000.00 лева; сумата от 3 270.27 лева - законна лихва за периода от 03.10.2007 година до 22.04.2015 година върху сумата от 3 803. 40 лева; сумата от 129.75 лева - законна лихва за периода от 15.02.2010 година до 22.04.2015 година върху сумата от 244.11 лева се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените съдебни разноски следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на ответника адвокат И.А. *** за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 8 ал. 1 т. 5 от Наредба № 1 от 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения ищецът следва да му заплати сумата в размер 7 376.40 /седем хиляди триста седемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/, видно от договор за правна защита и съдействие № 469867 от 04.01.2017 година и банково извлечение от 05.06.2017 година. В тази връзка е неоснователно направеното възражение от процесуалния представител на ищеца за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, тьй като договореното и платено адвокатско възнаграждение напълно съответства на материалния интерес по делото и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното настоящия съдебен състав на Административен съд - Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ООД, със седалище и адрес на управление ***представлявано от управителя Ю.Б.Г. обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди против срещу Община Перник, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от кмета *** за присъждане на имуществени вреди в резултат на обявена за нищожна Заповед № ***година на кмета на община Перник, въз основа на която заповед е платена сумата в размер на 190 170.00 лева по договор № ***година с община Перник за, от които сумата в размер на 190 170.00 лева, платена по Договор № ***година с община Перник за учредяване на право на строеж, както и сумата в общ размер на 4 047.51 лева, представляваща платени разноски по сключване на Договор № ***година с община Перник за учредяване на право на строеж, ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от датата на подаване на исковата молба /22.04.2015 година/, както и присъждане на сумата от 167 527.96 лева, представляваща лихва върху посочените по – горе претендирани суми - главница и разноски по Договор № ***година с община Перник за учредяване на право на строеж, от датата на тяхното извършване до завеждане на исковата молба, както следва: сумата от 83 666.11 лева - законна лихва за периода от 03.10.2007 година до 22.04.2015 година върху сумата от 97 305.00 лева; сумата от 33 417.37 лева - законна лихва за периода от 03.10.2007 година до 22.04.2015 година върху сумата от 38 865.00 лева; сумата от 47 044.46 лева - законна лихва за периода от 04.09.2007 година до 22.04.2015 година върху сумата от 54 000.00 лева; сумата от 3 270.27 лева - законна лихва за периода от 03.10.2007 година до 22.04.2015 година върху сумата от 3 803. 40 лева; сумата от 129.75 лева - законна лихва за периода от 15.02.2010 година до 22.04.2015 година върху сумата от 244.11 лева, като неоснователни.

ОСЪЖДА „***“ ООД, със седалище и адрес на управление ***представлявано от управителя Ю.Б.Г. ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от кмета *** съдебни разноски в размер на 7 376.40 /седем хиляди триста седемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: