Р Е Ш Е Н И Е

№ 220

гр. Перник, 21.07.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Емилия И.

при участието на секретаря А. М., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 116 по описа за 2017 г. на Административен съд - Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 196, ал.4 от ЗУТ във връзка с чл.215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Д.В.П., К.Р.В. и В.Р.В., всички с адрес ***, представлявани от адв. И.В. *** срещу Заповед № 210/07.02.2017 г. издадена от Кмета на Община Перник. С атакуваната заповед е разпоредено в срок от 30 (тридесет) дни от датата на влизане в сила на заповедта да бъде премахнат строеж: „Източна оранжерия”, находящ се в УПИ ХVII-***, кв. **, по плана на с. Драгичево, общ. Перник. В жалбата се сочи, че административният акт е незакотосъобразен поради допуснато нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли се за отмяна на заповедта. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата - Кметът на Община Перник, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че оранжерията, чието премахване е разпоредено, е изградена незаконосъобразно на улично-регулационната линия, не е спазено задължителното отстояние от регулационната линия на съседите, същата не е изградена по действащите законови правила и нормативи, поради което е и разпоредено нейното премахване.

Административен съд гр. Перник, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и проверка на оспорения административен акт от фактическа и правна страна намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от лица, имащи правен интерес от обжалването й, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния орган е започнало по повод жалба изх. № 16/ТР-2740 от 20.07.2016 г. (л. 38 от делото), подадена от И.В. К. – съсобственик в поземления имот. В имота е извършена проверка на 30.08.2016 г., като е констатирано следното: „ В южната част на имота, с адм. адрес ул. „***“ № ** има изградени два броя оранжерии. Изградени са от метална носеща конструкция, на която са поставени стъкла. Размерите са съгласно окомерната скица. За всички описани постройки са били изготвени становища на основание § 16, ал. 1 от ПРЗУТ от арх. М.Ч. – гл. архитект на община Перник. Представен е нот. акт № 50, том IХ, рег. № 2562 от 28.03.1975 г.“.

За проверката е съставен констативен протокол №1-16/ТР-2740/30.08.2016 г. (л. 29-30 от делото).

Главният архитект на Община Перник в свое становище № 3-16/ТР-2740 от 12.10.2016 г. намира, че не са налице условията за прилагане на § 16 от ПРЗУТ по отношение на „Два броя оранжерии“, „поради което, строежът не е търпим, по смисъла на закона и подлежи на премахване и забрана за ползване“.

На 12.01.2017 г., комисия, назначена със Заповед № 2611 от 28.11.2016 г.на Кмета на Община Перник отново извършва оглед и цялостна проверка по повод подадената от Колев жалба, за състоянието на обект „Източна оранжерия“, находяща се в УПИ ХVII-****, кв. 49, по плана на с. Драгичево, общ. Перник, като констатациите си излага в КП № 4-16/ТР-2740 от 12.01.2017 г., в който собственоръчно са изложили възраженията си и жалбоподателите по настоящото дело (л. 16-19).

С оспорената заповед № 210/07.02.2017 г. на Кмета на Община Перник на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 195, ал. 5, изр. 2, във вр. с чл. 196, ал. 3 от ЗУТ, съставения Констативен протокол (КП) № 4-16/Тр-2740 от 12.01.2017 г. и становището на гл. архитект на Община Перник е наредено премахването на обект: "Източна оранжерия”, находящ се в УПИ ХVII-****, кв. **, по плана на с. Драгичево, общ. Перник, собственост на жалбоподателите.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че при огледа на място е констатирано, че конструкцията на обекта е от метални профили, ограждащи стени от стъкло, както и покривна конструкция от метални профили и стъкло. Уточнено е, каква е широчината на улицата по РП от 1964 г. и по сега действащия регулационен план от 1999 г., като е установена разлика от 1 линеен метър. На основание нотариално заверена декларация № 3403 от 04.10. 2010 г. от Р. С. А. и Н. Б. В. „Източната оранжерия“ е построена 1983 г., като не е нанесена в строителния и регулационен план на с. Драгичево, Община Перник. В изготвеното допълнително заключение е отговорено и на въпроса как е закрепена оранжерията към земята, като вещото лице при повторния оглед е установило, че металните профили са забити директно в земята и обектът няма основи.

Основното и допълнително заключение на вещото лице с уточненията направени му в с.з. съдът намира за обективно, достоверно и компетентно дадени. Представителите на страните не го оспорват.

В резултат на служебната проверка по чл. 168, ал.1 от АПК съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, така както е посочено в чл.195, ал.5 от ЗУТ, при спазване на императивно установените изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за форма и съдържание на административния акт и при спазване на процесуалните правила. Спазени са и общите правила на чл. 35 и чл. 36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и за служебно събиране на относимите, необходими и достатъчни доказателства преди произнасянето на административния орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа на първо място фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е счел, че са налице предпоставките за упражняване на предоставената му от закона компетентност. За да е изпълнено изискването на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, заповедта следва да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на някоя от нормативно регламентираните в условията на алтернативност материалноправни предпоставки по посочената като правно основание за издаването на акта разпоредба на чл. 195, ал.5 от ЗУТ.

Нормата на чл. 195, ал.5 от ЗУТ регламентира възможност за кмета на общината да задължи със заповед собствениците на строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящите по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Предвидените две хипотези за действия на кмета на общината не са кумулативни, което означава, че не е задължително между неподходящото местонахождение и вредата в санитарно-хигиенно отношение да има връзка.

В конкретния случай заповедта е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма и чието съществуване се установи категорично по делото. Фактическото местоположение на източната оранжерия, установено от служителите на общината при извършената проверка се потвърждава и от приетата по делото неоспорена от страните техническа експертиза. Спазена е законоустановената процедура по чл. 196 от ЗУТ, която предвижда освидетелстване на състоянието на обектите от комисия, назначена от кмета на общината, което в случая е направено. Комисията е изготвила констативен протокол от 12.01.2017 г., в присъствието на жалбоподателите. Те са получили покана да присъстват на проверката, като изрично им е посочено кога ще бъде извършена тя. Предоставена им е възможност да изразят своето становище и те са направили възражения по констатациите на проверяващите вписани собственоръчно в констативния протокол. По този начин изслушването на заинтересованите страни по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ с оглед обезпечаване на процесуалните им права е станало в писмена форма, за което няма пречки в закона.

Оспорената заповед е постановена и при правилно приложение на материалния закон Съгласно приетото неоспорено заключение на техническа експертиза, се потвърждават констатациите на административния орган относно наличието и конкретното месторазположение на процесната оранжерия. Като се съобрази фактическото разположение на оранжерията в имота, то тя несъмнено се явява неподходяща по разположение.

Не следва да се обсъждат и твърденията на процесуалния представител за търпимост на обекта, тъй като този въпрос не е относим в производство по чл.195, ал.5 от ЗУТ.

За пълнота на изложението, настоящият състав намира, че следва да обсъди и приложението на чл.177, ал.2 от АПК, тъй като по делото е приложено решение № 29/19.03.2012 г., постановено по адм.д.№11/2012 г., на същия съд, което е влязло в сила като окончателно на 19.03.2012 г.

Влязлото в сила съдебно решение се характеризира с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но освен това и с материална законна сила, т.е. задължителност, сила на пресъдено нещо, което е основание за прилагане на чл.177, ал.2 от АПК. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Предвидената възможнос за обявяване на нищожност по този ред е особен случай, свързан изцяло с действието на съдебното решение, което е влязло в законна сила. Тя се различава от обичайните случаи на нищожност – при издаване на акт от некомпетентен орган, при неспазване на законоустановената форма, при съществено противоречие с производствените правила и с материалния закон, които водят до извода за липса на ясно изразена воля и конкретна воля на административния орган. При проверка на административния акт относно наличие на основание за нищожност поради противоречие със съдебно решение индивидуализиращите елементи са свързани с предмета, страните и разпреденото дължимо поведение, т.е. страни, основание, предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 ГПК.

За да се приеме, че заповед № 210/07.02.2017 г. на Кмета на Община Перник е издадена в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, е необходимо да се установи какво е постановено с това съдебно решение и какво е постановено с оспорената заповед, т. е. какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо. Решение №29/19.03.2012 г., постановено по адм.д.№11/2012 г., не съдържа в себе си обсъждане на правния спор по съществото на жалбата, респективно на оспорената заповедта, която тогава е касаела „два броя парници“. Освен това, фактическото основание за издаване на акта е било друго, а не свързано с разположението на оранжериите. След като липсва произнасяне по същността на спора и идентичност на правните основания, то няма пречка между страните и на същото основание да бъде проведено ново административно производство, което да завърши с издаване на индивидуален административен акт.

По тези съображения съдът приема, че при правилно приложение и в съответствие с материалния закон и целта му е издадена валидната заповед № 210/07.02.2017 г. от Кмета на Община Перник, поради което подадената жалба срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на основание чл. 143, ал.4 от АПК на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определено съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.П., К.Р.В. и В.Р.В. всички с адрес: ***, срещу заповед №210/07.02.2017 г. на Кмета на Община Перник.

ОСЪЖДА Д.В.П. ЕГН**********, К.Р.В. с ЕГН ********** и В.Р.В. с ЕГН **********, всички с адрес: *** да заплатят на Община Перник разноски в настоящото производство в размер на 200 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/