Р Е Ш Е Н И Е

№ 221

гр. Перник, 21.07.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Емилия И.

при участието на секретаря А. М., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 118 по описа за 2017 г. на Административен съд - Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 195, ал.5 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по жалба от Д.В.П., К.Р.В. и В.Р.В., всички с адрес: ***. против заповед №215/07.02.2017 г., издадена от Кмета на Община Перник, с която на основание чл. 195, ал.5 от ЗУТ е разпоредено премахване на „западна оранжерия”, като неподходяща по разположение. Оранжерията е разположена в УПИ ХVІI-***, кв.49 по плана на с. Драгичево, общ.Перник, с административен адрес: с.Драгичево, ул.***, №***.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на заповедта като постановена в противоречие с материалноправни разпоредби и при съществени нарушения на процесуални правила. Поддържа се твърдение, че се касае за търпим строеж и не подлежи на премахване.

Ответникът – Кметът на община Перник, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е., оспорва жалбата като неоснователна. Обосновава, че разпоредените за премахване постройки са неподходящи по разположение и поради тази причина е проведена процедура по реда на чл.195, ал.5 от ЗУТ. Не става въпрос за незаконно строителство и поради това въпросът със търпимостта е неотносим към правния спор, както и предложените в този смисъл доказателства. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Перник, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството пред Община Перник е започнало по жалба от И.В. К.. Във връзка с това със заповед №2611/28.11.2016 г. е назначена комисия по реда на чл.196, ал.1 от ЗУТ. На комисията е възложено да извърши проверка на място на 12.01.2017 г. На проверката са поканени да присъстват и собствениците на оранжерията – Д.В.П., К.Р.В. и В.Р.В.. За работата на комисията и извършения оглед на място е съставен констативен протокол №5-116/ТР-2740/12.01.2017 г.

От съдържанието на протокола е видно, че строежът е изграден в южната част на уличната регулационна линия на улица с о.т. 259-260. Носещата конструкция на оранжерията е изградена от метални профили а ограждащите стени са от стъкло. Описано е подробно обекта и отстоянията му от масивните постройки изготвена е окомерна скица за онагледяване на ситуацията.

При проверката са присъствали собствениците на строежа, като им е предоставена възможност да изразят своето становище. И тримата са изразили своето несъгласие с констатациите на комисията и са вписали, че се касае за пореден опит на общината да премахне обекта.

Възраженията посочени в протокола са обсъдени в протокол от 23.01.2017 г., като е посочено защо не се възприемат за основателни. Изготвено е предложение до Кмета на община Перник да издаде заповед по чл.195, ал.5 от ЗУТ, като е посочено, че оранжерията е неподходяща по разположение. Въз основа на извършените проверки и съставени писмени документи е издадена оспорената в настоящото производство заповед. С нея на Д.В.П., К.Р. В. и В.Р. В. е наредено да премахнат западна оранжерия находяща се в УПИ ХVІI-***, кв.49 по плана на с.Драгичево, общ.Перник. От фактическа страна обжалваният административен акт се основава на обстоятелството, че оранжерията е разположена на уличната регулационна линия и е не подходяща по разположение според разпоредбата на чл. 195, ал.5 от ЗУТ.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че конструкцията на обекта е от метални профили, ограждащи стени от стъкло. Покривната конструкция е от метални профили и стъкло. Уточнено е, каква е широчината на улицата по РП от 1964 г. и по сега действащия регулационен план от 1999 г., като е установена разлика от 1 линеен метър. На основание нотариално заверена декларация № 3403 от 04.10.2010 г. от Р. С. А. и Н. Б. В. „Западната оранжерия“ е построена 1983 г., като не е нанесена в строителния и регулационен план на с. Драгичево, Община Перник. В изготвеното допълнително заключение е отговорено и на въпроса как е закрепена оранжерията към земята, като вещото лице при повторния оглед е установило, че металните профили са забити директно в земята и обектът няма основи. Изрично вещото лице е посочило, че „Западната оранжерия“ попада в улична регулация.

Основното и допълнително заключение на вещото лице с допълненията му в с.з. съдът намира за обективно, достоверно и компетентно дадени. Представителите на страните не го оспорват.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от лица, които правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Процесната заповед е постановена от материално и териториално компетентния орган по чл. 195, ал.5 от ЗУТ – Кмет на Община Перник, при спазване на императивно установените изисквания по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за форма и съдържание на административния акт и при спазване на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт следва да съдържа на първо място фактическите основания за неговото издаване. Това са конкретните факти, въз основа на които административният орган е счел, че са налице предпоставките за упражняване на предоставената му от закона компетентност. За да е изпълнено изискването на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, заповедта следва да съдържа описание на онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и обосновават наличието на някоя от нормативно регламентираните в условията на алтернативност материалноправни предпоставки по посочената като правно основание за издаването на акта разпоредба на чл. 195, ал.5 от ЗУТ.

Нормата на чл. 195, ал.5 от ЗУТ регламентира възможност за кмета на общината да задължи със заповед собствениците на строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящите по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Предвидените две хипотези за действия на кмета на общината не са кумулативни, което означава, че не е задължително между неподходящото местонахождение и вредата в санитарно-хигиенно отношение да има връзка.

В конкретния случай заповедта е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма и чието съществуване се установи категорично по делото. Фактическото местоположение на западната оранжерия, установено от служителите на общината при извършената проверка се потвърждава и от приетата по делото неоспорена от страните техническа експертиза. Спазена е законоустановената процедура по чл. 196 от ЗУТ, която предвижда освидетелстване на състоянието на обектите от комисия, назначена от кмета на общината, което в случая е направено. Комисията е изготвила констативен протокол от 12.01.2017 г., в присъствието на жалбоподателите. Те са получили покана да присъстват на проверката, като изрично им е посочено кога ще бъде извършена тя. Предоставена им е възможност да изразят своето становище и те са направили възражения по констатациите на проверяващите вписани собственоръчно в констативния протокол. По този начин изслушването на заинтересованите страни по чл. 196, ал. 2 от ЗУТ с оглед обезпечаване на процесуалните им права е станало в писмена форма, за което няма пречки в закона.

Оспорената заповед е постановена и при правилно приложение на материалния закон Съгласно приетото неоспорено заключение на техническа експертиза, се потвърждават констатациите на административния орган относно наличието и конкретното месторазположение на процесната оранжерия на регулационната линия. Като се съобрази фактическото разположение на оранжерията в имота, то те несъмнено се явяват неподходящи по разположение.

Не следва да се обсъждат и твърденията на процесуалния представител за търпимост на обекта, тъй като този въпрос не е относим в производство по чл.195, ал.5 от ЗУТ.

За пълнота на изложението, настоящият състав намира, че следва да обсъди и приложението на чл.177, ал.2 от АПК, тъй като по делото е приложено решение № 29/19.03.2012 г., постановено по адм.д.№11/2012 г., на същия съд, което е влязло в сила като окончателно на 19.03.2012 г.

Влязлото в сила съдебно решение се характеризира с формална законна сила, т. е. с необжалваемост, стабилитет, но освен това и с материална законна сила, т.е. задължителност, сила на пресъдено нещо, което е основание за прилагане на чл.177, ал.2 от АПК. Силата на пресъдено нещо, нейните обективни и субективни предели, определят това, за което и тези, спрямо които властническият държавен акт, каквото е съдебното решение, има действие. Предвидената възможнос за обявяване на нищожност по този ред е особен случай, свързан изцяло с действието на съдебното решение, което е влязло в законна сила. Тя се различава от обичайните случаи на нищожност – при издаване на акт от некомпетентен орган, при неспазване на законоустановената форма, при съществено противоречие с производствените правила и с материалния закон, които водят до извода за липса на ясно изразена воля и конкретна воля на административния орган. При проверка на административния акт относно наличие на основание за нищожност поради противоречие със съдебно решение индивидуализиращите елементи са свързани с предмета, страните и разпреденото дължимо поведение, т.е. страни, основание, предмет - чл. 177, ал. 1 АПК във вр. с чл. 298, ал. 1 ГПК.

За да се приеме, че заповед № 215/07.02.2017 г. на Кмета на Община Перник е издадена в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, е необходимо да се установи какво е постановено с това съдебно решение и какво е постановено с оспорената заповед, т. е. какви са обективните предели на силата на пресъдено нещо. Решение №29/19.03.2012 г., постановено по адм.д.№11/2012 г., не съдържа в себе си обсъждане на правния спор по съществото на жалбата, респективно на оспорената заповедта, която тогава е касаела „два броя парници“. Освен това, фактическото основание за издаване на акта е било друго, а не свързано с разположението на оранжериите. След като липсва произнасяне по същността на спора и идентичност на правните основания, то няма пречка между страните и на същото основание да бъде проведено ново административно производство, което да завърши с издаване на индивидуален административен акт.

По тези съображения съдът приема, че при правилно приложение и в съответствие с материалния закон и целта му е издадена валидната заповед № 215/07.02.2017 г. от Кмета на Община Перник, поради което подадената жалба срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на основание чл. 143, ал.4 от АПК на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определено съобразно чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.В.П., К.Р.В. и В.Р. ***, срещу заповед №215/07.02.2017 г. на Кмета на Община Перник.

ОСЪЖДА Д.В.П. ЕГН**********, К.Р.В. с ЕГН ********** и В.Р.В. с ЕГН **********, всички с адрес: *** да заплатят на Община Перник разноски в настоящото производство в размер на 200 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ:/п/