№ 206
гр. Перник, 05 юли 2017 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд – Перник, в публично заседание
проведено на шестнадесети юни през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно
дело № 261/2017г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 106а и сл. от
Закона за автомобилните превози.
Образувано е по жалба на И.Б.И.,*** против Заповед № РД-14-729 от
27.04.2017г. за прилагане на принудителна административна мярка издадена от
началник на Областен отдел “Автомобилна администрация”-Перник. Със заповедта е
постановено спиране от движение за срок от шест месеца, чрез сваляне на табела
с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация част ІІ № 004039462
на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № РК 4951АХ собственост на И.И. и е определено място на домуване охраняем
паркинг “Крумови и сие”, гр. Радомир, ул. “От. Паисий“ № 27.
С жалбата се
оспорва заповедта. Излагат се твърдения, че същата е незаконосъобразна, защото
като водач на управлявания автомобил не е извършил никакво нарушение по Закона
за автомобилните превози, което да послужи като основание за спиране от
движение на автомобила. Моли заповедта да се отмени. В открито съдебно заседание
пълномощника на жалбоподателя адв. Б. поддържа жалбата. Пледира същата да се
уважи и да се отмени заповедта. Заявява и претенция за заплащане на разноски.
Ответникът по
жалбата-началник Областен отдел “Автомобилна администрация”-Перник се явява
лично. Оспорва жалбата и пледира същата да се остави без уважение. Излага
доводи, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона
форма. По същество счита, че същата е правилна, тъй като е извършван
нерегламентиран обществен превоз на пътници. Не
заявява претенция за присъждане на разноски, нито възразява против искането за
присъждане на разноски на ответната страна. В указания срок представя писмени
бележки.
По допустимостта:
Жалбата е депозирана в законоустановения в чл. 149,
ал. 1 от АПК срок. Видно от отразеното върху самата заповед, същата е получена
лично от жалбоподателя срещу подпис на 02.05.2017г., а жалбата против нея е
входирана в деловодството на ОО“АА“-гр. Перник на 11.05.2017г.. Жалбата е допустима, като подадена в
законоустановения срок. С оглед начина
на изпълнение на принудителната административна мярка - спиране от движение за
срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство,
същата засяга собственика на автомобила, какъвто е жалбоподателя. Поради изложеното жалбата е процесуално
допустима и се дължи разглеждането й по същество.
Административен съд Перник, след като обсъди
становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на
основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и
на посочените в жалбата основания, приема за установено следното:
По фактите:
На 25.04.2017г. около 11.00ч. жалбоподателя И. управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № РК 4951АХ в гр.
Радомир по посока гр. Перник. Заедно с него в автомобила били още четири лица.
На изхода на гр. Радомир бил спрян за проверка от служители на РУ-Радомир.
Служителите на реда не установили нарушения по Закона за движение по
пътищата. Въпреки това разпоредили и придружили автомобила, ведно с водача и
пасажерите в него до сградата на РУ-Радомир за снемане на обяснения.
Сведения дали лицата И. В. И., В. Д. П., П. Ц. К. и Р.
П. Л.
По преписката липсват данни жалбоподателя да е давал сведения.
От сведение на И.
В. И. се установява, че на 25.04.2017г. трябвало да ходи до гр. Перник и на
центъра на гр. Радомир видял И.. След разговор между тях И. се съгласил да го
закара до гр. Перник, тъй като и той имал работа в тази посока. За заплащане на
превоза не станало дума.
По същото време на площада пред общината била и П.Ц.К.,
която била тръгнала на доктор в гр. Перник. Същата била позната на И.. Не са
имали уговорка за заплащане на превоза, нито в автомобила е станало дума за
пари. По принцип знае, че И. превозва хора на цената на билета, но тя не е
заплащала суми за превоза.
Р.П.Л. също е
била в автомобила. От сведение дадено от
нея се установява, че пари за превоза не е давала, нито е договаряна цена за
превоза.
В.Д.П. в писменото сведение, сочи, че с водача на
автомобила са добри познати и шофьора И. не му е искал пари.
От обясненията
на пътуващите в автомобила лица, се установява фактическата обстановка описана
по-горе при качването в автомобила, но не се установява заплащане на превоз,
нито уговорка за заплащане превоза.
На 26.04.2017г. е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 225683, за
това, че на 25.04.2017г. в гр. Радомир в посока гр. Перник, И. извършва нерегламентиран обществен превоз
на пътници срещу заплащане без издаден превозен документ и без МПС–то да е
включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници. С тези си действия И. нарушил чл. 6, ал. 1, изр. 1,
предложение 3-то от ЗАвП. Актът е
съставен от инспектор в ОО“АА“-Перник в присъствието на свидетели.
Въз основа на установеното в акта административно
нарушение е издадено наказателно постановление № 34-0000040 от 22.05.2017г., с
което е ангажирана административно наказателната отговорност на И. и му е наложено на основание чл. 93, ал. 1, т. 1
от ЗАвП административно наказание глоба.
При така установената фактическа обстановка
административният орган е приел, че се извършва обществен превоз на пътници срещу
заплащане в нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП, тъй като процесното моторно
превозно средство не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз. Въз основа на това е издал и атакуваната
заповед, с която на основание чл. 106а, ал.1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗДвП
е разпоредил спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за
домуване на процесния автомобил, с който е извършен обществен превоз на
пътници, както и заплащане на разходите за домуване.
В хода на съдебното дирене по искане на защитата се
допусна събиране на гласни доказателства.
Под страх от наказателна отговорност свидетелски
показания дадоха П.Ц.К. и И. В. И..
От показанията на П.Ц.К. се установява, че същата е
била учителката на синът на И. и двамата са добри познати. На посочената дата И.
я е качил в автомобила си, като не са имали договорка за плащане на пари за
превоза, нито тя е давала пари. На изхода на Радомир са спрени от полицейски
служители за проверка, които им разпоредили да отидат в районното да дават
обяснения. Свидетелката бързала за лекар и ги помолила да и дадат призовка да
отиде на другия ден в полицията да даде обяснения. На другия ден тя се явила.
Два пъти и били късани обясненията от полицейските служители, защото не им
харесвало какво е написала.
От показанията на И. В. И. се установява, че двамата с
водача на автомобила са съседи и си правят взаимно услуги. Никога не е ставало
дума за пари, нито е имало договорка за плащане на някакви пари. На процесната
дата е бил в автомобила на И..*** са спрени от полицейски служители за
проверка. Дошли още две патрулки и ги закарали в полицията да дават обяснения. Същият
е категоричен, че приложеното по делото сведение от 25.04.2017г. е писано в полицията пред полицай.
По искане на ответника по делото се допусна събиране
на гласни доказателства.
Под страх от наказателна отговорност свидетелски
показания дадоха С.К.С. и В.И.И..
Свидетеля С.К.С. е служител в РУ-Радомир. На
25.04.2017г., не по-късно от 08.00часа бил на установъчен пункт на изхода на
гр. Радомир, заедно с колегата му К.В.. Спрели за проверка лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № РК 4951АХ, управляван от водача И.. Не
констатирали нарушения по Закона за движение по пътищата, но с оглед на това,
че им било разпоредено да следят и за нерегламентиран превоз на пътници
преценили, че трябва да отведат всички пътници в районното управление за
снемане на обяснение. Счита, че обясненията
на пътуващите в автомобила лица са снети от дежурния дознател.
Свидетеля В.И.И. ***. Същият е свидетел по съставения АУАН. Той не е очевидец и на
25.04.2017г. не е присъствал на проверката. АУАН е съставен на 26.04.2017г. в
сградата на районно управление Радомир и екземпляр от акта е връчен на водача
на автомобила. По сведенията дадени от пътуващите в автомобила лица е преценил,
че става въпрос за осъществяван обществен превоз на пътници срещу заплащане,
осъществен чрез автомобил, който не е включен в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
От първата група свидетелски
показания се установява, по безспорен и категоричен начин, че осъществения превоз не е срещу заплащане,
нито е налице договорка или уговорка за заплащане на цена. Двамата разпитани по
делото свидетели са дали писмени сведения пред служители на районно управление-Радомир,
непосредствено след проверката, които сведения напълно кореспондират и с
дадените в хода на съдебното производство обяснения. С оглед на това не са
налице обстоятелства, които да попречат същите да се кредитират като годни
доказателствени средства. От тях се
приема, че не е осъществяван нерегламентиран обществен превоз на пътници срещу
заплащане по маршрут от гр. Радомир до гр. Перник.
Втората група свидетелски
показания не внасят яснота по казуса. Свидетеля С. е направил проверка на
водача по спазване на разпоредбите на ЗДвП, но същият не свидетелства касателно
нерегламентиран превоз на пътници.
Свидетеля И., не е очевидец на превоза, който е бил извършен на 25.04.2017г..
Същият е свидетел по съставяне на АУАН,
а не по установяване на нарушението. С оглед на изложеното показанията им не се
кредитират, тъй като посредством тях не се установява осъществен обществен
превоз на пътници и то срещу заплащане.
Така
описаната фактическа обстановка се възприема от представената по делото
административна преписка и събраните в хода на процеса гласни доказателства.
Въз основа на нея от правна страна се приема следното:
По правото:
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
упълномощен изрично със заповед №
РД-01-212 от 10.05.2015г. на изпълнителния директор на ИА "АА", в
съответствие с чл. 107, ал. 1 от ЗАвП. Тя е в предписаната от закона форма. С
оглед на това не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2
от АПК.
Същата обаче се приема за незаконосъобразна и като
такава ще бъде отменена в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
По силата на чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни
административни мерки.
В ЗАвП са уредени
условията и редът за обществените вътрешни и международни превози на пътници и
товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни превозвачи.
Съгласно чл.
6, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от
превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари
на територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за
регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон.
За нарушение на изискването за извършване
на обществен превоз на пътници въз основа на удостоверение за регистрация, в закона е
предвидено налагането на ограничителните мерки. Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал.
2, т. 1 и т.
4 от ЗАвП, за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка спиране от движение за срок от 6 месеца и
определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се
извършва нерегламентиран обществен превоз на пътници или товари, която се
осъществява чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането
й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство.
За да се приложи принудителна
административна мярка, на основание чл.
106а ЗАвтП, трябва да е обективирано
кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки - от една страна да
е извършен обществен превоз на пътници или товари, а от друга - превозът да се
извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността
или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. В случая не се
формира спор, че МПС-то не е било включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, съгласно
изискванията на чл. 12, ал. 5 от ЗАвП.
Съгласно ЗАвП превозите биват: пар. 1, т. 1 от ДР на
ЗАвП "Обществен превоз" е превоз, който се извършва с
моторно превозно средство срещу заплащане. Съгласно пар. 1, т.
3 от ДР на ЗАвП "Превоз на пътници" е дейност на физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу
заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни
превозни средства независимо дали са натоварени или не. Съгласно пар. 1, т. 26 от ДР на ЗАвП "Таксиметрови превози"
са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи
или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за
своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача,
които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от
клиента цел. Характерното за тези превози е, че същите се извършват срещу
заплащане.
От събраните по делото
доказателства настоящия състав приема, че не е установено извършването на обществен
превоз на пътници срещу заплащане. С
оглед разпределената по делото доказателствена тежест по чл.
170, ал. 1 АПК, в тежест на органа - издател на акта е да докаже
съществуването на фактическите основания, посочени в заповедта.
Административният орган до приключване на съдебното дирене не ангажира надлежни
доказателства за възмездния характер на превоза, т. к. от съставения АУАН не
може да се направи извод за извършването на обществен превоз на пътници срещу заплащане. Нито свидетеля
И., служител при ответника, който е присъствал при съставянето на АУАН, а не е
свидетел по установяване на административното нарушение, нито сведенията дадени
от пътуващите в автомобила лица, нито дадените свидетелски показания на Петра Цветанова Кюмуркова и И. Владимиров И. в хода на
съдебното производство насочват към осъществяван превоз срещу заплащане, нито
сочат на направена уговорка за плащане. С оглед изложеното се приема, че
административния орган не доказва възмездния характер на превоза на пътници. Изхождайки
от дефинициите на понятията "обществен
превоз" и "превоз на пътници", законодателят е посочил
"възмездността“ на превоза като задължителен елемент на тези превози. След
като в конкретния случай не се установи, че обществения превоз е извършен срещу
заплащане или при уговорка за плащане се приема, че не е доказана възмездността
на предоставената услуга и заповедта е материално незаконосъобразна. /Решение № 7687 от 24.06.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 10801/2015 г., решение
№ 12592 от 24.11.2015 г. по адм. дело № 8940/2015 г. по описа на ВАС/.
При издаване на заповедта е допуснато и
нарушение и на административно-производствените правила, което е съществено и
води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната
принуда. В проведеното административно производство административния орган не е
събрал доказателства, по силата на които да се приеме, че е извършван обществен
превоз на пътници срещу заплащане. Съгласно чл. 171, ал. 1 от АПК
доказателствата в съдебното административно производство са както тези, събрани
от административния орган пред него, така и тези, събрани в хода на самото
съдебно производство. Съдът цени обаче само доказателствата, които са събрани
редовно в хода на административното производство т. е. при спазване на
законовите изисквания. В случая от доказателствата по делото е видно, че
сведенията на лицата установени в автомобила не са надлежно събрани. Това са сведения от
неучастващи в административното производство лица, които са дадени
писмено, но които не са дадени пред
административния орган и не може да се установи пред кого са дадени и във
връзка с какво и от кого са изискани. Тези сведения не са приподписани от
административния орган или от определен от него служител. Следователно от
формална страна сведенията на четирите лица, не са и годно доказателство, от
което да се установи осъществен обществен превоз срещу заплащане, тъй като не
са събрани по законосъобразния ред разписан в чл. 44, ал. 2 от АПК. Те дори не са приобщени от административния
орган като неразделна част от заповедта. Сведенията
се дават писмено, подписват се от лицата, които са ги дали и се приподписват от
административния орган или от определен от него служител. В настоящия случай
приложените сведения не са приподписани от оправомощеното за това лице, поради
което не могат да бъдат приети като доказателства по аргумент от забраната,
въведена с разпоредбата на чл.
39, ал. 2 от АПК, тъй като не са събрани по законоустановения ред. А дори
да се игнорират тези факти, от тези сведения не се установява превоз срещу
заплащане. От събраните в съдебно заседание гласни доказателства също не се
доказва описаната фактическа обстановка. С оглед на това не са налице материалноправните
предпоставки на чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 отЗАвП
за издаване на заповед за налагане на ПАМ. От мотивите към заповедта не
може да се установи въз основа на какви доказателства органът е направил извода
си за заплащане на превоза. Липсата на годни
доказателства, които да кореспондират с изложената фактическа обстановка
мотивират състава да приеме, че заповедта е немотивирана и недоказана. Сам по
себе си факта, че лек автомобил „Шкода
Октавия“ с рег. № РК 4951АХ собственост на И.И. не е включен в списък
към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници
не е достатъчно да обуслови налагането на ПАМ. След като административният
орган не доказва превоз срещу заплащане, то превозът не може да бъде
квалифициран нито като обществен, нито като таксиметров по смисъла на ДР на
ЗАвтП, поради което не са налице материално правните предпоставки за прилагане
на процесната ПАМ. Изложеното е достатъчно основание за отмяна на заповедта в
условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от
АПК.
В пледоарията и в писмени бележки
представени по делото ответника по жалбата застъпва тезата, че МПС-то, с което
е извършван обществения превоз е било включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници издадено на
„Кооперация Бриз“ валидно до 11.07.2016г., след което е отписан от него и не е
включван в друг списък, поради което излага доводи, че правилно е наложена ПАМ.
Състава намира, че процесната ПАМ би могла да се кредитира като целесъобразна,
но не и като законосъобразна. Това, че автомобила не е включен към
удостоверение за регистрация не е пречка същият да се движи по пътната мрежа.
Също така, позоваването на ответника на документи по преписка УРИ №
328р-4898/07.04.2017г., по която на 07.04.2017г. е извършена проверка на същото
МПС и която поради недостатъчни данни и доказателства за осъществен превоз
срещу заплащане е прекратена и „е даден отказ за издаване на индивидуален
административен акт“ по този случай не може да послужи като предпоставка за
издаване на процесната заповед. В писмените бележки се сочи още, че водача бил
извършвал таксиметров превоз. Безспорно
е, че таксиметров превоз на пътници може да се извършва само от търговци,
притежаващи удостоверения за регистрация и отговарящи на определени нормативни
изисквания, но в случая не е установено извършването на такъв вид превоз. Отделно от това за да се
направи извод за наличието на таксиметров превоз, е необходимо безспорно да е
установено и заплащането на превоза, което в случая не се доказа.
Въз основа на извършената проверка на оспорената
заповед по реда на чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав приема, че са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 4 от АПК, предвид което оспорването
е основателно и административния акт следва ще
бъде отменен изцяло.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на
разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от страна на пълномощника
своевременно. Придружено е със списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Разгледано по същество е основателно. Ответната страна не е направила искане по
чл. 78, ал. 4 от ГПК. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да
заплати сума в размер на 610 /шестотин и десет/ лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 05668 от 05.05.2017
година в размер на 600лева и държавна такса в размер на 10лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.Б.И. Заповед № РД-14-729 от 27.04.2017г. за прилагане на принудителна
административна мярка издадена от началник на Областен отдел “Автомобилна
администрация”-Перник.
ОСЪЖДА Областен отдел “Автомобилна
администрация”-Перник да заплати на И.Б.И.,
с ЕГН **********, с адрес *** разноски
по делото в размер на 610 /шестотин и десет/ лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен
Административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/