№ 222
гр. Перник, 21.07.2017 г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд – Перник, в публично заседание проведено на двадесет и втори юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Емилия Иванова
при секретаря А. М., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 264/2017 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 106а и сл. от Закона за автомобилните превози /ЗАвт.П/.
Образувано е
по жалба на Д.К.Б.,***, срещу заповед № РД-14-777 от 04.05.2017 г. за
прилагане на принудителна административна мярка издадена от началник на
Областен отдел “Автомобилна администрация” - Перник. С оспорената ПАМ е
постановено спиране от движение за срок от шест месеца, чрез сваляне на табела
с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация част ІІ №007600637
на лек автомобил „***“ с рег. № РК****АС собственост на жалбоподателя. В акта е
определено и място на домуване на МПС-то
до заплащане на наложена санкция от контролния орган.
При оспорването се твърди, че заповедта
е незаконосъобразна. Оспорват се констатациите на съставения АУАН № 228370/04.05.2017 г. и се сочи че при
налагане на ПАМ са допуснати съществени процесуални нарушения, които са основание
за отмяна.
Ответникът по жалбата - Началник Областен отдел “Автомобилна
администрация” – Перник, оспорва жалбата
и пледира същата да се остави без уважение. Намира, че правилно е наложена ПАМ,
тъй като жалбоподателят осъществява нерегламентиран превоз на пътници. Подробни
съображения в подкрепа на твърденията си излага в представени по делото писмени
бележки.
Административен съд Перник, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и извърши проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и от лице, което е негов адресат.
Административното
производство е започнало по повод специализирана полицейска проверка извършена
от органите на ОД на МВР Перник / икономическа и пътна полиция/ на 04.05.2017 г.
В хода на проверката в района на бензиностанция Лукойл на ул. Юрий Гагарин, с посока на движение към
гр.София, около 09:20 ч. е спрян жалбоподателя Б.***. Същият управлявал лек автомобил „***“ с рег. № РК****АС. В автомобила освен
водача, според описаното в заповедта пътували
М. П. С.*** и В. М. А.***.
При извършване на проверката бил съставен АУАН № 228370/04.05.2017 г. на Б.*** за това, че осъществява нерегламентиран обществен превоз на пътници срещу заплащане без издаден превозен документ и без МПС–то да е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници съгласно изискването на ЗАвт.П и Наредба №34 на МТ.
Според проверяващите с тези си действия жалбоподателят е нарушил чл. 6, ал. 1, изр. 1, предложение 3-то от ЗАвтП. Към административната преписка са приобщени и писмени обяснения, от пътуващите в автомобила лица М. П. С.*** и В. М. А.***. И двамата сочат, че не познават шофьора, но са се качили в колата, за да бъдат превозени до гр.София, като заявяват, че са заплатили за това по три лева всеки от тях.
При така установената фактическа обстановка административният орган е приел, че се извършва обществен превоз на пътници срещу заплащане в нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвП, тъй като процесното моторно превозно средство не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз. Въз основа на това е издал и атакуваната заповед, с която на основание чл. 106а, ал.1, т. 1 е разпоредил спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на процесния автомобил, с който е извършен обществен превоз на пътници, както и заплащане на разходите за домуване.
Така описаната фактическа обстановка се възприема от представената по делото административна преписка, като в хода на съдебното производство са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Д. А. С.***. Според посоченото от нея, не е осъществяван нерегламентиран превоз на пътници, тъй като в колата, в която е пътувала не е ставало дума за плащане на пари. Самата тя не е давала пари на жалбоподателя за да я закара до гр.София и не е видяла другите пътници да заплащат превоза. Твърди,че пътува до столицата редовно и понякога това става със Д.Б.***, когото познава. Случвало се е и друг път да пътува с него. Според показанията й дадени под страх от наказателна отговорност жалбоподателят „често ходи до София, тъй като съпругата му е с онкологично заболяване”.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, упълномощен изрично със заповед № РД-01-212 от 10.05.2015 г. на изпълнителния директор на ИА "АА", в съответствие с чл. 107, ал. 1 от ЗАвП. Тя е в предписаната от закона форма. С оглед на това не се констатират отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Същата обаче се приема за незаконосъобразна и като такава ще бъде отменена в условията на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.
По силата на чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.
В ЗАвтП
са уредени условията и редът за обществените вътрешни и международни превози на
пътници и товари с автомобили, извършвани от български или чуждестранни
превозвачи. Съгласно чл.
6, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП обществен
превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република
България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари -
лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на
таксиметрови превози на пътници, и документи, които
се изискват от този закон.
За нарушение на изискването за извършване на таксиметров
превоз на пътници въз основа на удостоверение за
регистрация, в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки.
Съгласно чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал.
2, т. 1 и т.
4 от ЗАвП, за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка спиране от движение за срок от 6 месеца и
определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се
извършва нерегламентиран обществен превоз на пътници или товари, която се
осъществява чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането
й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство.
Анализът на горните разпоредби води до извод,
че за да се наложи ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 ЗАвП е необходимо да е
осъществен състав на административно нарушение - извършване на обществен превоз
на пътници или товари с ППС, без за него да има издадено заверено копие от
лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за
извършване на таксиметров превоз на пътници. По смисъла на ЗАвП "обществен
превоз" е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане предвид
разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗАвП.
Основният спор по делото е дали жалбоподателят
е извършил обществен превоз на пътници. Съгласно определението, дадено в
цитирания вече § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП "обществен превоз" е превоз,
който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане. Основанието
за налагане на ПАМ са обясненията на М. П. С.*** и В. М. А.***, които са
пътували в автомобила и са дадени при проверката. Според разпоредбата на чл. 44, ал. 1 АПК,
административният орган може да изисква сведения от неучастващи в
производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и
обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени
по друг начин, а ал. 2 допълва: сведенията се дават писмено, подписват се от
лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от
определен от него служител. В случая дадените от лицата обяснения не са
приподписани от представляващ ОО "АА"-Перник или от определен служител по смисъла на чл. 44, ал. 2, изр. второ АПК.
Съгласно чл. 171, ал.1 от АПК доказателствата,
събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред
съда. От изложеното става ясно, че обясненията на горните лица не са събрани
редовно, тъй като липсва приподписване от административния орган или от
определен от него служител, освен това административният орган не е разяснил на
лицата, неучастващи в производството, че при оспорване на административния акт
пред съда могат да бъдат разпитани като свидетели, съгласно чл. 44, ал.4 от
АПК. ( в този смисъл решение
№ 7314 от 23.05.2012 г. на ВАС постановено по адм. д. № 14395/2011 г.; решение
№4178/11.04.2016 г. на ВАС по адм.д.№4178/11.04.2016 г.; решение
№14081/21.12.2015 г. на ВАС постановено по адм.д.№5205/2015 г.; решение
№333/17.10.2016 г., постановено по адм.д. №307/2016 г. на АС гр.Перник;)
Следователно административният орган е
изградил извода си за извършване на обществен превоз на пътници срещу
заплащане, при липса на установени такива обстоятелства с предвидените в АПК
доказателствени средства в административното производство. Договорът за превоз
на пътници е двустранен, възмезден и неформален, но след като не е установено,
че между водача и пътниците в автомобила е уговорено плащане за извършения
превоз, то не може да се приеме, че оспорващият е извършвал таксиметров превоз
на пътници, за да се направи извода, че е нарушил изискването на чл. 6, ал.1
във вр. с чл. 24, ал.1 от ЗАвтП. Мярката по чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1
и 4 от ЗАвП се прилага, след като административния орган по безспорен начин
установи, че с процесното МПС се осъществява обществен превоз по смисъла на чл.
6, ал. 1 от ЗАвтП. В конкретния случай по делото не е безспорно установено, че
с моторното превозно средство, визирано в процесната заповед, е извършен превоз
на пътници срещу заплащане. Безспорно е, че за автомобила, с който е извършен
превозът, не е издадено удостоверение за регистрация за извършване на превоз на
пътници по смисъла на закона. Забраната за извършване на превоз на пътници
срещу заплащане без удостоверение за регистрация е абсолютна. Автомобилният
превоз на пътници е дейност с повишен риск за живота и здравето на хората,
затова за извършване на обществен превоз на пътници законодателят изисква
лиценз за територията на страната, лиценз на Общността или удостоверение за
регистрация. Извършването на която и да е от формите на дейността без надлежно
разрешение е въздигнато от законодателя в административно нарушение - чл. 93,
ал. 1 от ЗАвП, за което отделно се носи административнонаказателна отговорност.
Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на
административния орган е да установи фактическите основания посочени в акта и
наличието на законовите предпоставки за издаването му. След като не е изпълнил
това си задължение, то оспореният административен акт се явява издаден при
липса на материалноправни предпоставки, което води до неговата
незаконосъобразност. След като посоченото в заповедта за прилагане на ПАМ
административно нарушение не е подкрепено от събраните по административната
преписка и в съдебното производство доказателства, то съдът намира, че липсва
основание за издаване на оспорената заповед, същата като незаконосъобразна ще
следва да бъде отменена.
Пред настоящата инстанция не са направени искания за присъждане на разноски, поради което и настоящият състав не дължи произнасяне в този смисъл.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по заповед № РД-14-777 от 04.05.2017 г. за прилагане на принудителна административна
мярка издадена от Началник на Областен отдел “Автомобилна
администрация”-Перник.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен Административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/