Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 223
Гр. Перник, 07.07.2017 година.
Административен
съд – Перник,
в открито съдебно заседание проведено на трети юли през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при
съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 266 по
описа за 2017 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на
територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на „***“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 23, представлявано от
управителя ***срещу Мълчалив отказ на кмета на Община Перник да издаде
мотивирано предписание или отказ да се изработи проект за изменение на плана за
регулация по заявление № 17-СЛУ-2922 от 21.04.2017 година. В жалбата се твърди,
че с влязло в сила решението № 638 от 15.10.2010 година на общински съвет
Перник е одобрен проект за изменение на общия устройствен план на гр. Перник, ***,
за част от квартал 600, като е променено предназначението на терена за спортни
цели – УПИ II в терен за стопански дейности, с оглед на което е
подал заявление на 21.04.2017 година по реда на чл. 135, ал. 1 от ЗУТ с
приложена скица. Административният орган не се е произнесъл в предвидения 14
дневен срок, поради което е налице мълчалив отказ. Моли съда да отмени мълчаливия
отказ на кмета на община Перник и върне преписката за ново произнасяне.
В проведеното съдебно заседание на
03.07.2017 година жалбоподателя редовно призован се представлява от адвокат И.В.
***, който излага доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт.
Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на
03.07.2017 година ответникът по жалбата
община Перник редовно призован не изпраща представител.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като
обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред административния
орган е започнало по повод подадено заявление вх. № 17-СЛУ-2922 от 21.04.2017
година, с което настоящия жалбоподател е поискал да се изработи проект за
изменение на плана за регулация на УПИ II,
кв. 600 по плана на гр. Перник. Към заявлението са приложени акт удостоверяващ
правото му на собственост върху недвижимия имот – постановление за възлагане на
недвижим имот № 8654/2000/155540/16.12.2004 година и скица на имота.
С решение № 638 от 15.10.2010 година на
общински съвет Перник, по протокол № 17 от 15.10.2010 година е одобрен проект
за изменение на общия устройствен план на гр. Перник, ***, за част от квартал
600, като е променено предназначението на терена за спортни цели – УПИ II в терен за стопански дейности. Решението е
публикувано в Държавен вестник бр. 89 от 12.11.2010 година.
По така описаните и приети от настоящия
съдебен състав доказателства страните не спорят.
При така установените факти, настоящия
съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирано лице – засягат се
негови права и законни интереси като собственик на процесния имот, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е Мълчалив отказ на кмета на община
Перник да се произнесе по заявление № 17-СЛУ-2922 от 21.04.2017 година, с което
се иска изменение на плана за регулация.
Преди всичко
следва да се посочи, че в конкретния случай не се касае за разрешение за
изработване на проект за ПУП, а за разрешение за изработване на проект за
изменение на вече одобрен ПУП на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ.
Касае се мотивирано предписание по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ,
което е административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ и
подлежи на съдебен контрол. Предписанието спира прилагането на действащите
устройствени планове в частите за които се отнася – чл. 135, ал. 6 от ЗУТ,
като с това се засягат права на собствениците или носителите на ограничени
вещни права, непосредствено засегнати от предвижданията на плана, който ще се
изменя. Това обосновава и правната възможност за самостоятелното им оспорване
по съдебен ред, като не следва да бъде правена аналогия с текста на чл. 124б от ЗУТ. Актът
по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ,
с който се разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана,
подлежи на съдебен контрол, въпреки разпоредбата на чл. 124б от ЗУТ. В ал. 4 на цитираната норма
е предвидено, че решенията и заповедите по чл. 124 и 124а от ЗУТ не подлежат
на оспорване, но доколкото в чл. 135 от ЗУТ не е
предвидено изрично препращане към цитираните текстове, то разширително
тълкуване на ограничителната разпоредба не следва да се прави.
С оглед
направеното по – горе разграничение, разпоредбата на чл. 135, ал. 2 от ЗУТ
гласи, че към искането за изработване на проект за изменение на ПУП, към
заявлението следва да бъде приложена скица с предложение за изменението му. В
настоящия случай по делото не е спорно, че това изискване е изпълнено от страна
на заявителя /настоящ жалбоподател/.
Съгласно чл. 124б, ал. 1 от ЗУТ,
с разрешенията по чл. 124 от ЗУТ се
одобряват и заданията по чл. 125 от ЗУТ, като последното е
изискване при одобряване на първоначален план, но не и при искане за изменение
на вече приет такъв, какъвто е настоящият случай. В тази връзка и с оглед
разграничаването от процедурата по чл. 124а от ЗУТ, следва
да се посочи, че в процедурата по чл. 135 от ЗУТ няма
изискване за представяне на задание по чл. 125 от ЗУТ към
заявлението за изработване на проект за изменение на ПУП. Направено е искане за
изменение на ПУП, като към това искане, съгласно чл. 135 от ЗУТ, се
прилага само скица с предложение за изменението, но не и такова задание.
В чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ е посочено, че
заповедите, с които се разрешава или отказва да се изработи проект за изменение
на плана, се издават въз основа на становище на главния архитект на общината.
Такова становище не е представено в производството, но с оглед изрично
вмененото от закона задължение за административния орган, то последният е
следвало да изиска такова становище от главния архитект и едва след това да
прецени дали следва да издаде заповед или да откаже да се изработи заявеният
проект за изменение на плана. Това задължение в случая не е било изпълнено от
ответника по жалбата.
В случая е налице неизпълнение от кмета на Община Перник
на законово вменено му задължение да образува, придвижи и приключи
производството за издаване на административен акт от неговата компетентност,
при наличие на фактически обстоятелства, които законът изисква за това, поради
което последвалия мълчалив отказ се явява незаконосъобразен и следва да
бъде отменен, като преписката се върне на административния орган за ново произнасяне
по заявление № 17-СЛУ-2922 от 21.04.2017 година. В посочения смисъл е съдебната
практика на Върховния административен съд на Република България, обективирана в
Решение № 11 901 от 07.11.2016 година, постановено по адм. дело № 2 097 по
описа за 2016 година на II отделение.
С оглед разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК,
при отмяна на административен акт, в случая обективиран в мълчалив отказ,
когато естеството на въпроса не позволява решаването му от съда, следва да се
изпрати преписката на административния орган за провеждане на административната
процедура по чл. 135 от ЗУТ и
произнасяне с административен акт при спазване на задължителните указания по
тълкуване и прилагане на закона, изложени в мотивите на настоящото съдебно
решение. Съгласно чл. 174 от АПК когато
задължи органа да издаде административен акт, съдът определя и срок за това. В
случая срока е посочен в специалния закон – чл. 135, ал. 3 от ЗУТ и
следва да бъде 14-дневен, считано от датата на влизане в сила на съдебното
решение.
Относно разноските:
С оглед изхода
на спора направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи, като ответника
му заплати сумата от 550 /петстотин и петдесет/ лева, от които 50 лева платена
държавна такса и 500 лева платено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие № 06108 от 10.05.2017 година.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав при Административен
съд Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Мълчаливия отказ на кмета на община Перник да се произнесе по заявление №
17-СЛУ-2922 от 21.04.2017 година на „***“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. „***“ № 23, представлявано от управителя ***, като
незаконосъобразен.
ВРЪЩА административната
преписка на кмета на община Перник за произнасяне по заявление № 17-СЛУ-2922 от
21.04.2017 година на „***“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник,
ул. „***“ № 23, представлявано от управителя ***, при спазване на указанията по
тълкуването и прилагането на закона дадени в мотивите на съдебното решение в
14-дневен срок от влизането му в сила.
ОСЪЖДА община Перник да заплати на „***“ ООД,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „***“ № 23, представлявано
от управителя ***направените съдебни разноски в размер на 550 /петстотин и
петдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: