Р Е Ш Е Н И Е

№ 199

гр. Перник, 03.07. 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на седми юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Е. В. и с участието на прокурор Николай Цветков от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Емилия Иванова КАНД № 224 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба Р.Р.В. ***, срещу решение № 207/31.03.2017 г. на Районен съд гр. Перник, постановено по АНД №00462/2017 г. по описа на съда. Със съдебния акт е изменено наказателно постановление № 16-1158-002981 от 16.01.2017 г. на Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР гр. Перник, издадено срещу Р.В., като е приложена по благоприятната за касатора редакция на Закона за движение по пътищата в сила от 21.01.2017 г. На касатора след изменението е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца.

Оплакванията в касационната жалба са свързани с несправедливост на наложеното наказание въпреки приложената по благоприятна законова разпоредба. Касационно основание по смисъла на чл. 348, ал.1, т.3 от НПК.

Иска се отмяна на обжалваното решение, както бъде отменено НП изцяло и алтернативно се претендира за намаляване на определеното наказание до законовия минимум.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован за насроченото съдебно заседание, не се явява и не се представлява, не изразява становище.

Окръжна прокуратурата-Перник, предлага да бъде оставено в сила въззивното решение, като правилно и законосъобразно.

Административен съд-Перник, след като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК на атакуваното решение, намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 207/31.03.2017 г. Районен съд гр. Перник e изменил НП, с което на касатора за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, са наложени административни наказания по реда на чл. 174, ал.1 от същия закон - "глоба" в размер на 1000 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 10 месеца. Съобразявайки новите разпоредби на санкционната норма е намален размерът на наложената глоба на 700 лв. и срокът за лишаване от правоуправление е намален на 8 месеца.

За да стигне до крайния извод за осъществен състав на нарушение, районният съд е установил следната фактическа обстановка.

Р.Р.В. в качеството си на водач на МПС - Ауди А3, с рег. №***, на 11.12.2016 г., около 02:00 часа, в гр.П., по ул.“Р.“ по посока ул.“Б.“, управлява лекия автомобил с наличието на алкохол в кръвта 1,01 промила. Нарушението е отчетено с техническо средство Дрегер 7510, с фабр.№0100 и му е издаден талон за медицински изследване № 0047754, което не е направено. Отчетено количество на алкохол в кръвта на водача според показанията на дрегера било в размер на 1,01 промила. Горното дало основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност на водача на автомобила, което било сторено със съставянето на АУАН от същата дата. Въз основа на него било издадено и оспореното пред районния съд наказателно постановление, в което АНО описал идентична фактическа обстановка.

Районният съд e изяснил така изложените по-горе факти след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Според съда съставомерността на деянието, с което е нарушена разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП е била установена по безспорен начин, съобразно доказателствата по делото.

Въззивната инстанция е извършила преценка и относно размера на наложените наказания по чл. 174, ал.1 от ЗДвП, във връзка с измененията на закона в сила от 21.01.2017 г., като при спазване правилата разписани в чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН е определил нов размер на наказанията и е обосновал защо същите не са в предвидения от закона минимум.

Приетото от въззивната инстанция е правилно и се споделя напълно от касационния състав.

Налице е нарушението, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице - управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда до 1, 2 на хиляда, в случая - 1,01 промила. Това количество, както е посочил и районният съд, е установено по безспорен и несъмнен начин.

За да е осъществен състава на приетата за нарушена норма /чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП/, която води след себе си налагане на санкция по реда на чл. 174, ал. 1 от същия законов текст в редакцията му към момента на налагане на санкцията и произнасянето на въззвния съд, е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин, че към момента на проверката водачът на МПС го управлява под въздействие на алкохол в кръвта над 0, 5 до 1, 2 на хиляда. А последното категорично е установено и доказано, като районният съд е разгледал и обсъдил деянието както от обективна, така и от субективна страна.

Изводите на въззивната инстанция, изложени в проверяваното решение напълно се споделят от касационния съд.

Съставомерността на деянието е била установена по безспорен начин, съобразно събраните и приети доказателства. Районният съд е обсъдил всички направени пред него възражения и е обосновал в мотивите си решението да потвърди обжалваното НП.

Жалбоподателят нито в административната, нито в съдебната фаза на производството не сочи доказателства, които да оборят презумптивната доказателствена сила на редовно съставения акт за установяване на административно нарушение, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Показанията на разпитания по делото свидетел И. И. В. са обсъдени от районния съдия и правилно са преценени от районния съдия като такива, които обслужват защитната теза поддържана при обжалването.

Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния съд доказателства, както и доказателствата - гласни и писмени, събрани в съдебното производство пред въззивната инстанция, безспорно сочат, че е налице и доказано по безспорен начин нарушението на правилата установени със ЗДвП. Правилно решаващият съдебен състав е приел, че обективираното от касатора поведение е било в разрез с тези правила.

Районният съд е съобразил и особеностите в конкретната ситуация, отчел е и младата възраст на нарушителя и обстоятелство, че не са му налагани други санкции по ЗДвП и на това основание е намалил наказанията. Така определените размери настоящият съд счете за справедливи, като съобразява също така и конкретните обществени отношения, свързани с безопасността на участниците в движението по пътищата, които обществени отношения изискват по-висока степен на защита.

Атакуваното решение е допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а подадената жалба срещу него – неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Касационната инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на районния съд. Те съответстват на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационни основания за отмяната му, каквито се твърди при оспорването.

Мотивиран така и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 207/31.03.2017 г. на Районен съд гр. Перник, постановено по АНД № 00462/2017 г. по описа на съда.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/

ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/