Р Е Ш Е Н И Е

№ 218

гр. Перник, 03.07.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при секретаря Емилия Владимирова и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 242 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Община Кюстендил против решение № 105 от 12.04.2017г. на Районен съд - Радомир, постановено по АНД № 104 по описа на съда за 2017г.

С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № МП 20 от 09.09.2016г. на Кмета на Община Кюстендил, с което на М.П.В.,***, за извършено административно нарушение по чл. 14, ал. 4 във вр. с чл. 123, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 60 (шестдесет лева).

Касаторът твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. Пледира се процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство, включително липса на предпоставки за преквалифициране на нарушението по чл. 28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на решението на първата съдебна инстанция и постановяване на друго, по съществото на спора, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

Срещу касационната жалба в срока по чл. 351, ал. 3 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН е депозирано възражение от страна на ответника М.П.В..

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се представлява от ю.к. М. С.. Поддържа жалбата и пледира същата да се уважи.

Ответникът по жалбата, М.П.В., редовно призована, се явява лично. Възразява срещу касационната жалба и пледира да се остави в сила на обжалвания съдебен акт.

Участващият по делото прокурор при Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт, предмет на касационна проверка, да бъде оставен в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

След извършена касационна проверка в пределите по чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С НП №МП 20 от 09.09.2016г. Кметът на Община Кюстендил е наложил на М.П.В. *** административно наказание „глоба“ в размер на 60 (шестдесет лева) за това, че е подала „данъчна декларация по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ след законоустановения 6-месечен срок за недвижим имот придобит по наследство, находящ се в с. Г***., местност „***“, с което е осъществила състав на административно нарушение по чл. 14, ал. 4 във вр. с чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ.

Наказателното постановление е обжалвано по съдебен ред, като по силата на Определение № 25/21.02.2017г. на Върховен касационен съд на Република България по КНЧД № 150 по описа на съда за 2017г., делото е разгледано от Районен съд - Радомир, който в производството по АНД № 104 по описа на съда за 2017г. е отменил наказателното постановление. За да постанови обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след събиране и анализ на приобщените по повод спора доказателства и след извършена цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на административно наказание е достигнал до изводи за процесуална и материална незаконосъобразност на същото, включително поради неприлагане от наказващия орган на чл. 28 от ЗАНН към процесното нарушение при безспорно наличие на предпоставки за преквалифициране на деянието като маловажно по смисъла на закона.

Решението е правилно.

Без основание касаторът пледира неправилност на изводите на районния съд за процесуална незаконосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Правилна е преценката на решаващия състав, че липсата на посочена дата на извършване на нарушението в акта и НП и непълната индивидуализация на имота, подлежащ на деклариране в настоящата хипотеза се явяват съществен порок на производството, рефлектирал както върху процесуалната му законосъобразност и от формална страна, а така също и върху материалноправната такава. Касационният съд установява и следваща непълнота на административнонаказателното обвинение, състояща се в липса на достатъчна индивидуализация на процесното нарушение с всички негови елементи от обективна страна. Това, ведно с непрецизната, с оглед възможните хипотези по чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ, правна квалификация на нарушението, е опорочило съществено производството в степен да води до неговата отмяна и на посочените основания.

Разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ, който следва да се отбележи е във вр. с ал. 1 на ЗМДТ, както и във вр. с чл. 32 на ЗМДТ, като вменява в задължение на всеки, придобил недвижим имот по наследство да подаде данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти в срока по чл. 32 от ЗМДТ. Този срок е 6 месеца от датата на откриване на наследството. Санкционната разпоредба на чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ на свой ред предвижда налагане на административно наказание „глоба“ в размери от 10 до 400 лв., отнесено към процесния случай в две хипотези: неподаване на декларацията по чл. 14 в срок и неподаване на декларацията по чл. 14 въобще (т. е. извън нарушението свързано с изтичане на срока).

На М.В. обстоятелствено предявено с акта и НП е, че е подала „данъчна декларация по чл. 14, ал. 4 от ЗМДТ след законоустановения 6-месечен срок за недвижим имот придобит по наследство, находящ се в с. Горна Брестница, местност „Влахов дол“. Но посочено е също и, че с това „виновно е нарушена разпоредбата на чл. 14, ал. 4 за неподаване на данъчна декларация в срок, чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ.“ Така формулираното обстоятелствено не дава яснота коя хипотеза на нарушение по чл. 14, ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 32 от ЗМДТ е осъществена в процесния случай - дали е предявено неподаване на декларация в срок (предл. 2 на чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ) или е предявено неподаване на декларация (чл. 123, ал. 1, предл. 1 на ЗМДТ). Смесени са съставите на двете нарушения.

На следващо място липсващата дата на извършване на нарушението, неустановима от данните по делото, на свой ред е от съществено значение за преценката относно спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН (същите са безсъмнено различни в двете хипотези на нарушението), компетентност на органите, водили производството и приложимия материален закон.

Също така липсата на достатъчна индивидуализация на имота, подлежащ на деклариране, с оглед факта, че само част от същия бил предмет на декларацията по чл. 14, ал. 4 във вр. с ал. 1 на ЗМДТ, във вр. с чл. 32 от ЗМДТ е ограничило както правото на защита на наказаното лице. Това и препятства преценката относно фактическата обоснованост на административнонаказателното обвинение, както и проверката относно приложимия материален закон.

Не на последно място е налице и непълна правна квалификация на нарушението при посочване на нарушените законови разпоредби, тъй като актът и НП не прецизират конкретния административнонаказателен състав с оглед възможните споменати по-горе хипотези.

Констатираните пропуски, допуснати при съставяне на АУАН и издаденото въз основа на него НП са от категорията на съществените, опорочават наказателното постановление изцяло и водят до неговата отмяна, каквото правилно е сторил районният съд.

В допълнение ще се отбележи, че касационният съд не споделя изводите за приложимост в случая на чл. 28 от ЗАНН. Вън от установените по-горе пороци на производството, като се вземе под внимание формалния характер на нарушенията от процесния вид и предвид липсата на данни за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, липсва основание за преквалифициране на процесното нарушение като маловажно. Същото няма отлика от обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Претенцията на ответника за присъждане на сторени в производството разноски не може да бъде уважена в това производство. Независимо от изхода на делото, съгласно ТР № 2/03.06.2009г. по ТД №7/2008г. на ОС на колегиите на Върховен административен съд на Република България, което е задължително за съда на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Страната разполага с възможността да заяви претенциите си по друг процесуален ред и в друго производство.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №105 от 12.04.2017г. на Районен съд - Радомир, постановено по АНД №104 по описа на съда за 2017г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

2./п/