Р Е Ш Е Н И Е
№ 209
гр. Перник, 04.07. 2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен
съд – Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи
юни през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
СЛАВА ГЕОРГИЕВА
при съдебния
секретар Е.В. и с участието на прокурор Н. Ц. от Окръжна прокуратура – Перник,
като разгледа докладваното от съдия Иванова КАНД № 245 по описа на съда за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Хермес Карс Груп“ ЕООД, гр.Перник,
представлявано от Павлин Петров Терзийски - едноличен собственик и управляващ
дружеството срещу съдебно решение № 92 от 07.04.2017 г., постановено по АНД № 1956 по описа за 2016 г. на Районен съд –
Перник, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 27-А-25 от 12.09.2016
г. издадено от Директора на РИОСВ – Перник. С потвърденото НП на касатора на
основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 136, ал. 2, т. 3 от Закона за управление
на отпадъците (ЗУО) (ред. ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.) е наложена имуществена
санкция в размер на 7 000 (седем хиляди) лева за неизпълнение на
задължението по чл. 35, ал. 1 т. 1, във
връзка с чл. 67 от ЗУО.
Касаторът твърди, че съдебният акт е
неправилен и необоснован. Възразява срещу изводите на районния съд за липса на допуснати
в производството съществени процесуални нарушения и за правилна квалификация на
нарушението. В подробно обоснована касационна жалба прави искане да бъде
отменено както оспореното съдебно решение, така и потвърденото с него НП.
Ответникът
по касационната жалба - РИОСВ Перник, чрез процесуалният си представител, възразява
срещу касационната жалба. Твърди, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.
Окръжна
прокуратура – Перник,
прави заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага въззивното
решение да бъде оставено в сила.
Административен
съд – Перник,
касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на
страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира
следното:
Касационната жалба се явява допустима,
като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана по същество касационната жалба
е и основателна.
С НП № 27-А-25 от 12.09.2016 г. на
основание чл. 136, ал. 2, т. 3 от ЗУО, Директорът на РИОСВ – Перник е наложил
на „Хермес Карс Груп“ ЕООД, гр. Перник, имуществена санкция в размер на 7 000 лева,
за това, че на 07.04.2016 г. в гр.Перник, ул. „Юрий Гагарин“ №1, извършва
дейности по третиране (оползотворяване на отпадъци) от излезли от ИУМПС,
компоненти и материали от тях без изискващото се разрешение, издадено по реда
на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО като обстоятелствено е посочено още и че извършва
съхраняване на отпадъци от ИУМПС и демонтирани компоненти и материали от ИУМПС
(дейност с код R13) до
извършването на дейност по разкомплектоване на автомобилите и компонентите
(дейност по предварително третиране с код R12),
а именно –14 броя ИУМПС, различни демонтирани компоненти и материали от ИУМПС. Така
описаното е квалифицирано като неизпълнение на задължението по чл. 35, ал. 1 т.
1, във връзка с чл. 67, ал.1 от ЗУО.
Оспорено пред Районен съд – Перник,
наказателното постановление е потвърдено с мотиви за законосъобразност на
проведеното административно наказателно производство и правилна квалификация на
нарушението.
Настоящият състав не споделя изложените
от РС–Перник мотиви.
С НП на дружеството е предявено, че извършва
дейности по третиране (оползотворяване) на отпадъци от излезли ИУМПС,
компоненти и материали от тях, без изискващото се разрешение, издадено по реда
на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО. Изведените елементи на нарушението в тази част
съответстват на изведената правна квалификация, но са недостатъчни да „изпълнят“
посочения административно-наказателен състав предвид усложненото съдържание на
понятията в ЗУО, отнасящи се до дейностите, за които законът изисква наличие на
разрешение, включително изискванията за издаване на разрешение по чл. 35, ал.
1, т. 1, във връзка с чл. 67 и сл. от ЗУО. С оглед това е направен опит за прецизиране
на НП предвид разпоредбата на §1, т. 44 от ДР на ЗУО, която съдържа определение
на понятието „третиране“ и разпоредбата на §1, т. 13 от ДР на ЗУО, която
определя понятието „оползотворяване“.
Съгласно даденото определение в §1, т.
44 от ДР на ЗУО „третиране на отпадъците“ са дейностите по оползотворяване или
обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. В
случая в НП е посочено, че касае „оползотворяване“, поради което е налице пълнота
и относимост на фактическото обвинение. Но съгласно §1, т. 13 от ДР на ЗУО „оползотворяване“
е всяка дейност, която има като основен резултат използването на отпадъка за
полезна цел чрез замяна на други материали, които иначе биха били използвани за
изпълнението на конкретна функция, или подготовката на отпадъка да изпълнява
тази функция в производствено предприятие или в икономиката като цяло. В НП не
е посочено коя част от това определение (дейност) е относима към извършваното
от дружеството, т.е. дали оползотворяването ще има за резултат използването на
отпадъка или се състои в подготовка на отпадъка да изпълнява тази функция.
В НП е посочено, че дружеството извършва дейност по третиране и
съхраняване на отпадъци. Това са две различни дейности. Съгл. т.42 от §1 на ДР
на ЗУО – "Съхраняване" е дейност, свързана със складирането на
отпадъците от събирането им до тяхното третиране .., а §44 "Третиране на
отпадъци" са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, вкл.
подготовката преди оползотворяването или обезвреждането. Липсва обаче посочване
в НП, кои точно дейности са извършени от дружеството при третирането на
отпадъците. Нещо
повече, изрично в НП е посочено, че не се извършват дейности на площадката. Описан
е имотът, посочени са компонентите от ИУМПС, но не е вписано по отношение на
тях да се извършват някакъв вид дейности, които да бъдат приети като третиране
или оползотворяване.
Ето защо от тази част на обстоятелствено
предявеното въобще не става ясно и в какво точно се състои вмененото
оползотворяване на отпадъци от ИУМПС, за което да се изисква разрешение. Същото
се отнася до вида на дейността, обвързан със съответен код от Приложение № 2 на
ЗУО. Този въпрос също следва да бъде изяснен при описанието на елементите на
нарушението от обективна страна и да не се налага неговото тълкуване от лицето
или от съда. Последното изречение на разпоредбата на §1, т. 13 от ДР на ЗУО
сочи към Приложение № 2 на ЗУО, в което дейностите по оползотворяване са
изброени неизчерпателно. Под вписания в АУАН и НП код R13,
законодателят поставя съхраняването на отпадъци до извършване на някоя от
дейностите с кодове R1 до R12. Като дейност
от посочените видове (R1 - R12) в АУАН и НП е посочена дейност „съхранение“ и
„оползотворяване“.
Така в НП е формирана във висока
степен неяснота, състояща се в непоследователно, прекалено усложнено, но
„неизчистено“ формулирано фактическото обвинение, затрудняващо проверката за
материална законосъобразност, а на още по – голямо основание ограничаваща
правото на защита на наказаното дружество. С оглед на това, не се споделя
изводът на районния съд за яснота, прецизност и пълнота на фактически
предявеното административно-наказателно обвинение, срещу което именно се
защитава санкционираното дружество. Поради
което и настоящият състав намира, че не е установено безспорно от
административния орган вмененото на дружеството нарушение. Същото е посочено
неточно и неясно и по този начин са нарушение правата на наказаното лице, което
е основание за отмяна на наказателното постановление. Административно-наказващият
орган носи тежестта да докаже наличието на фактическите обстоятелства, визирани
в наказателното постановление, въззивният съд е бил длъжен да му укаже тази
тежест.
Като не е сторил това при постановяване на оспореното решение съдът е
допуснал съществено процесуално нарушение, довело до материална
незаконосъобразност на постановения съдебен акт, тъй като не са събрани
безспорни доказателства установяващи, че има извършено нарушение и по какъв
начин е осъществено.
Съгласно чл. 14, ал.1 от НПК, районният съд е следвало да вземе своето
решение по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, като се ръководи от закона, след
като е взел /по аргумент от чл. 13, ал. 1 от НПК/ всички мерки, за да осигури
разкриването на обективната истина. Без значение е дали има, или липсват
доказателствени искания от страните. Задължение на съда е по свои почин да
събере доказателства по делото, когато това се налага за разкриване на
обективната истина и за да отговори на релевантните доводи на наказания за
незаконосъобразност на наказателното постановление. Липсата на такава дейност
нарушава прогласените в чл. 13 и чл. 14 НПК принципи, а и не може да попълни и
критериите за справедлив наказателен процес по смисъла на чл. 6 ЕКЗПЧОС.
Изложеното обосновава отмяна на решението
на районния съд, както и на потвърденото с него НП, тъй като установената
неяснота на административно наказателното обвинение не може да бъде санирана в
съдебното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН,
настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 92 от 07.04.2017 г., постановено по а.н.д.
№ 1956 по описа за 2016 г. на Районен съд – Перник, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №27-А-25/12.09.2016 г., издадено от Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите, с което за нарушение на чл.136, ал.2, т.3
предл.3 от ЗУО, на „Хермес Карс Груп“ ЕООД, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала Павлин Петров Терзийски, е наложена имуществена
санкция в размер на 7000 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/