О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 151

 

гр. Перник, 25.07.2017 г.

 

Административен съд – Перник, касационен състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и пети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                               

                                                                        ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

                                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: Емилия Иванова

                                                                                                                         Слава Георгиева

 

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.к.а.н.д. №312 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от Н.К.Н., с ЕГН **********, със служебен адрес ***, против Определение №1 от 04.01.2017 г, на Районен съд - Радомир, постановено по а.н.д.№ 612 по описа на съда за 2016 г.

С атакувания съдебен акт е прекратено като процесуално недопустимо, производството по делото, образувано по жалба на Н.К.Н. от гр. Земен срещу наказателно постановление (НП) №ПК – 20- ЮЗР - 38 от 13.09.2016 г. на Началник Регионална дирекция за национален и строителен надзор – Югозападен район (РДНСК- ЮЗР), тъй като подадената пред районния съд жалба е депозирана след срока, установен в чл. 59, ал. 1 от ЗАНН.

Недоволен от определението на Районен съд - Радомир, Н.Н. го обжалва, излага доводи за неправилност на изводите на районния съд за недопустимост на обжалването поради просрочие, твърди нередовност на връчването на процесното наказателно постановление. От касационния съд жалбоподателят иска да отмени определението на първата съдебна инстанция и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество.

Административен съд – Перник, след извършена проверка на представените по делото писмени доказателства и след преценката им във връзка с оспорването приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Радомир е образувано по жалба на Н.К.Н., в качеството му на главен архитект на Община Земен, срещу НП №ПК – 20- ЮЗР - 38 от 13.09.2016 г. на началника на РДНСК- ЮЗР, с което му е наложена „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.

В подадена жалба пред районния съд са изложени доводи за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, както и е поискано възстановяване на срока за обжалване на същото, като са посочени конкретни причини за това.

Във връзка с определение №31 от 31.01.2017 г., на Административен съд - Перник, постановено по ч.к.а.н.д. №33, с определение по а.н.д.612/2016 г,, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 09.05.2017 г., Районен съд - Радомир е оставил без уважение молбата на Н.Н. за възстановяване на срока за обжалване на НП №ПК – 20- ЮЗР - 38 от 13.09.2016 г. на началника на РДНСК-ЮЗР.

С обжалваното в настоящото производство определение №1 от 04.2017 г., производството по а.н.д. №612/2016 г. по описа на Районен съд - Радомир е прекратено като процесуално недопустимо поради образуването му по жалба, подадена извън рамките на преклузивния 7-дневен срок от връчване на 19.10.2016 г. на НП. Наказателното постановление е връчено на Н. в условието на отказ на последния, удостоверен по реда на чл. 184, ал. 4 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Жалба срещу НП е изпратена по пощата, с дата на пощенско клеймо от 09.12.2016 г., съответно регистрирана в РДНСК - ЮЗР на 12.12.2016 г.

Определението е правилно.

Доводите на касатора за „нарушена процедура по уведомяване“ във връзка с процесното НП и неговото връчване са неоснователни. Наказващият орган е съобразил разпоредбите на приложимия процесуален закон при връчване на процесното наказателно постановление, а именно ЗАНН и субсидираното приложение на НПК. Съображенията на жалбоподателя за незаконосъобразност на действията по връчването заради „несъгласие“ с мястото, на което е направен опит наказателното постановление да му бъде връчено предвид заявена от Н. воля това процесуално действие да се извърши на адреса му по месторабота в община Земен, се възприемат като защитна теза. Дори и хипотетично да се приеме, че действието по връчване на НП е опорочено, предвид факта, че не е извършено на посочения от нарушителя адрес (чл. 58, ал. 1 от ЗАНН), то порокът не се явява абсолютно съществен, така че да обоснове самостоятелно извод за основателност на жалбата От извършеното в НП удостоверяване на отказа на арх. Н. да приеме връчването, както и от показанията на свидетелите по делото безспорно се установява, че НП е било предявено за запознаване и връчване на арх. Н.. Решението му да откаже да приеме извършването на това процесуално действие поради желанието му това да се случи на посочено от последния място (апропо касаторът се установява да е отказал да му бъде връчен и актът, обосновал издаването на това НП, т. е. не е указал по надлежния начин адрес по смисъла на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН), не рефлектира върху законосъобразността на подхода на връчителя и следва да се тълкува единствено като опит за шиканиране на производството. Процесуалният закон осигурява на лицата, срещу които се водят административнонаказателни производства, достатъчно гаранции и способи за адекватно реализиране на правото им на защита. Но не предоставя възможност на същите да „водят“ производството. Това е правомощие на надлежните органи, които на свой ред следва да се ръководят единствено и само от закона. В случая, съобразено с процесуалните нормативни разпоредби, на арх. Н. е осигурена в пълнота възможност да организира своята защита, от която последният самоволно се е отказал, поради което и не е упражнил правото си да обжалва в рамките на предоставения му от закона преклузивен срок.

При тези съображения законосъобразен се явява изводът на Районен съд - Радомир, че подадената срещу наказателното постановление жалба е процесуално недопустима като просрочена, което е пречка за разглеждането й по същество с произнасяне по нейната основателност. В тази връзка необосновани се явяват доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразност на съдебния акт, както и изложените при оспорването му аргументи.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 от АПК, Административен съд - Перник, в касационен състав

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА определение №1 от 04.01.2017 г, на Районен съд - Радомир, постановено по а.н.д.№612 по описа на съда за 2016 г., с  което  е прекратено производството по обжалване на наказателно постановление №ПК – 20- ЮЗР - 38 от 13.09.2016 г. на Началника на Регионална дирекция за национален и строителен надзор – Югозападен район.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

      ЧЛЕНОВЕ: /п/   /п/