Р Е Ш Е Н И Е
№ 239
гр. Перник, 29 август 2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети август през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
при секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията Георгиева административно дело № 268 по описа за 2017 г. на Административен съд Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба
на О.В.Н.,
с ЕГН **********,*** срещу решение №
580314 от 04.05.2017г. на ръководител на Териториално
поделение-Перник на Национален осигурителен институт, с което са отхвърлени
жалби против
разпореждане № 580314 от 01.02.2017г. на длъжностно лице по пенсионно
осигуряване. С последното е отказано да
се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в условията на чл. 69б,
ал. 2 от КСО.
Жалбоподателят изказва недоволство от оспореното
решение, като твърди, че административния орган неправилно е изчислявал
осигурителния му стаж и не се е съобразил със записите направени в
удостоверенията за стаж издадени от работодателите, при които бил работил. По
този начин е постановен неправилен акт, които иска да се отмени. В съдебно заседание, жалбоподателят се явява
лично, поддържа жалбата и иска отмяна на решението и на потвърденото с него
разпореждане.
Ответникът по жалбата–ръководител на Териториално
поделение-Перник на Национален осигурителен институт чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсулстко възнаграждение.
Административен съд Перник, след като обсъди
становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на
основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на оспорения акт и на
посочените в жалбата основания, приема за установени следните обстоятелства по делото:
По допустимостта:
Жалбата е депозирана в законоустановения в чл. 118,
ал. 1 от КСО срок и от лице, пряко засегнато от административния акт, поради
което се дължи разглеждането й по същество.
По фактите:
О.В.Н., с ЕГН **********,*** е подал заявление с вх. № МП-8410 от 06.04.2011г.,
с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С разпореждане № ********** от 15.08.2011г.
длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отказало отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст в условията на пар. 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.
О.В.Н., е подал заявление с вх. № 2113-13-660 от 16.11.2015г.,
с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
С разпореждане № ********** от 21.01.2016г.
длъжностното лице по пенсионно осигуряване е отказало отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст в условията на пар. 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй
като лицето към дата на подаване на заявлението за пенсия няма изискуемите се
за мъж през 2015г. -100точки. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в сила.
О.В.Н., е подал заявление с вх. № 2113-1452 от 27.12.2016г., с
искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към
заявлението си е представил трудова книжка и военно-отчетна книжка, както и
документи за удостоверяване на осигурителен стаж, издадени от осигурителите “Бетон”ООД,
“Столичен автотранспорт”ЕАД, “Такси С експрес”АД.
Длъжностното лице по пенсионно осигуряване след
извършена проверка на представените документи и след справка в регистъра на
осигурените лица е зачело осигурителен стаж от първа категория-08год., 03мес. и
24 дни, осигурителен стаж от втора
категория-11год., 07мес. и 15 дни и осигурителен стаж от трета
категория-05год., 09мес. и 10дни. Общият осигурителен стаж, превърнат в
осигурителен стаж по чл. 104 от КСО към трета категория е 34год., 02мес. и 01дни.
Н., към 27.12.2016г. е на възраст 58год., 09мес. и 13дни. Сборът от осигурителен стаж и възраст е 92
точки. Въз основа на тези изчисления е
постановено Разпореждане № 580314 от 01.02.2017г.,
с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. Длъжностното лице е приело, че заявителят няма
право на пенсия в условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като няма необходимите за мъж-100точки, като сбор
от осигурителен стаж и възраст, а към датата на заявлението има 92 точки.
Това разпореждане е обжалвано пред по-горестоящия
административен орган. С Решение № 580314
от 04.05.2017г. ръководителят на Териториално поделение-Перник към
Национален осигурителен институт е отхвърлил жалбите против атакуваното
разпореждане като неоснователни и на практика е потвърдил разпореждане № 580314 от 01.02.2017г., с което е отказано отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от
КСО.
Недоволен от решението О.В.Н. е подал жалба до Административен съд-Перник.
За изясняване на делото от фактическа
страна е прието и неоспорено от страните заключение по извършена съдебно–счетоводна
експертиза от вещото лице В.П., което настоящия съдебен състав кредитира
изцяло, като обективно, компетентно и кореспондиращо с ангажираните по делото
писмени доказателства. След проследяване на трудовия път на жалбоподателя и
полагания от същия труд при работодателите “Бетон”ООД,
“Столичен автотранспорт”ЕАД, “Такси С експрес“АД, както
и като е взело предвид периода на отбиване на редовната военна служба, вещото лице
е установило, че на жалбоподателя следва да се зачете осигурителен стаж
от първа категория-8год., 03мес. и 24 дни,
втора категория-11год., 07мес. и 15 дни
и осигурителен стаж от трета категория-05год., 09мес. и 09дни. Превърнат общия
осигурителен стаж по условията на чл. 104 от КСО към трета категория е 34год.,
02мес. и 01дни. Със заключението напълно се потвърждават констатациите на
административния орган.
При така установените факти, настоящия
съдебен състав на Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Разпоредбата на чл. 117, ал. 3 от КСО задължава
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт
да се произнася по жалбите по ал. 1, т. 2, б. "а" с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им. Изчерпването на административния
ред за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на
съдебното обжалване. Съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО на обжалване пред
административния съд подлежи решението на ръководителя на териториалното
поделение на Националния осигурителен институт по чл. 117, ал. 3 от КСО. В
случая законоустановения ред на оспорване е спазен. Предмет на съдебен контрол
е решение № 580314 от 04.05.2017г. на
ръководителя на Териториално поделение-Перник към Национален осигурителен
институт, което е издадено от компетентния орган посочен в чл. 118, ал. 1 от
КСО, в предписаната от закона форма и съдържа всички задължителни реквизити
посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Спазени са и административно производствените
правила. С оглед на това не се налага отмяната му на основанията по чл. 146, т.
1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Пенсионния орган е сезиран със заявление с
вх. № 2113-1452 от 27.12.2016г., с искане да бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Въз основа на доказателствата в пенсионното досие
е приел, че сборът от осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е 92 точки,
поради което заявителят няма право на
пенсия в условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като няма необходимите за мъж-100точки, като сбор
от осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Постановено е Разпореждане
№ 580314 от 01.02.2017г., с което е
отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Постановеното
решение и потвърденото с него разпореждане са в съответствие с материално
правните разпоредби. Съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО лицата, които са работили
15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако
не са придобили право на пенсия по чл. 168
или когато са променили осигуряването си по чл. 4в
и са:
1. навършили възраст до 31 декември 2015 г.
52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от
осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за
мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. С оглед на
това нормативно разрешение се налага извода, че разпореждането и постановеното
в последствие решение са правилни. Не е спорно, че жалбоподателят не е придобил
право на пенсия по чл. 168 от КСО. С оглед на това остава възможността същият
да поиска отпускане на пенсия по реда на чл. 69б от КСО. От изслушаната и приета
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло се приема, че жалбоподателя към дата на
депозиране на заявлението е на възраст 58год., 09месеца и 13 дни. Проследявайки
трудовия път му път, запознавайки се с разплащателните ведомости при различните
осигурители, вещото лице е установило осигурителен стаж от първа категория-8год.,
03мес. и 24 дни, осигурителен стаж от втора категория-11год., 07мес. и 15
дни и осигурителен стаж от трета
категория-05год., 09мес. и 09дни. По правилото на чл. 104 от КСО, когато лицето
е работило в условията на различни категории труд, то съгласно ал. 2 от КСО при пенсиониране, за
осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години
осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се
зачитат за пет години стаж от трета категория. При това превръщане се получава общ осигурителен стаж 34г., 02м. и 01 дни. Същите размери на осигурителен стаж е
установил и административния орган. Въз основа на това се приема, че към датата
на подаване на заявлението жалбоподателят не отговаря на условията посочени в
чл. 69, ал. 2 от КСО, тъй като няма 100 точки за мъж /има 34г., 02м. и 01 дни
+58год., 09месеца и 13 дни = 92 точки/. Същият
при прилагане на правилото на чл. 69б, ал. 6 от КСО има изискуемите се 15
години при условията на втора категория
стаж, но възрастта и осигурителния му стаж не дават сбор 100точки. С оглед на
това се приема, че жалбоподателя има 15 години
при условията на втора категория труд в “Бетон”ООД и в “Столичен автотранспорт“ЕАД,
т.е. същият отговаря на първото изискване посочено в чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Втората предпоставка за пенсиониране при втора категория труд също е налице,
тъй като жалбоподателя има навършени 58 години и 9 месеца за мъжете. Третата
предпоставка за пенсиониране по императивен начин предвижда заявителят да има
сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете. В случая не е изпълнено
третото кумулативно предвидено изискване на чл. 69б, ал. 2 от КСО, тъй като
жалбоподателят има осигурителен стаж -34г., 02м. и 01дни + възраст-58г., 09м. и
13дни или същият има 92точки, при изискуеми се за мъж- 100 точки. С оглед на
това състава приема, че отказът на пенсионния орган да отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст в условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО е правилен и е
съобразен с материалния закон. Като е достигнал до същите изводи
административния орган и длъжностното лице по пенсионното производство са
постановили материално законосъобразни актове, които ще бъдат оставени в сила.
След като жалбоподателя не отговаря на изискванията на
чл. 69б от КСО, за придобиване право на пенсия от лицата, работещи при
условията на първа и втора категория труд, то той не отговаря и на изискванията
на основния текст за отпускане на пенсия за изслужено време и старост.
Предпоставките, към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО са навършени 63
години и 10 месеца за мъжете, каквато възраст няма жалбоподателя и осигурителен
стаж 38 години и 2 месеца за мъжете, какъвто осигурителен стаж заявителят към
датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия няма. С оглед на това
същият не отговаря и на условията за пенсиониране в хипотезите на чл. 68, ал. 1
и ал. 2 от КСО. Въз основа на изложеното и при осъществения цялостен контрол не
се констатираха основания за отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 4 от
АПК.
Не се възприемат доводите на жалбоподателя, че неправилно не му е зачетен осигурителен
стаж от 9 месеца, обективиран в УП, обр.-3 от 14.07.2008г., издадено от
Столичен автотранспорт“ЕАД, посочен под т. 1-шофьор на автобус за периода от
05.04.1982г.-05.01.1983г. в размер на 09месеца, като труд положен в условията
на първа категория. От доказателствата по делото се установява, че записите в
трудовата книжка за периода 05.04.1982г.-05.01.1983г. не съответстват на УП,
обр.-3 от 14.07.2008г., издадено от „Столичен автотранспорт“ЕАД. Поради тази
причина е поискано от осигурителя уточнение на категорията труд. С писмо от
осигурителя „Столичен автотранспорт“ЕАД до НОИ, УП, обр.-3 от 14.07.2008г., издадено от
"Столичен автотранспорт“ЕАД е анулирано. Вместо него осигурителя „Столичен
автотранстпорт“ЕАД е издал УП-3, с изх. № 712 от 12.05.2011г.. Съгласно това
УП, периода от 05.04.1982г.-05.01.1983г. е разбит в три точки: под т. 1 за длъжност „шофьор курсист“ за периода от
05.04.1982г.-27.10.1982г. в размер на
00год., 06месеца, 22дни, за длъжност „шофьор стажант“ за периода от
27.10.1982г.-14.12.1982г. в размер на
00год., 01месеца, 17дни и периода от 14.12.1982г.-05.01.1983г., за длъжността
„шофьор на автобус“ в размер на 00год., 00месеца и 21дни, общо в размер на
09месеца. Полагания труд в периода от 05.04.1982г. до 14.12.1982г.
е без заверка за категория и е зачетен от пенсионния орган като труд
полаган в условията на ІІІ-та категория, а трудът положен в периода от
14.12.1982г.-05.01.1983г. е зачетен за І-ва категория. Единствено пенсионния
орган е този, който има правомощието да зачете определен стаж като стаж положен
в условията на определена категория. Настоящия състав намира, че правилно
органът е зачел трудът изпълняван от жалбоподателя на длъжностите „шофьор
курсист“ и „шофьор стажант“ за периода от 05.04.1982г. до 05.01.1983г., като
труд положен в условията на ІІІ-та категория. При проверката на разплащателните
ведомости на „Столичен автотранспорт“ЕАД вещото лице е установило разлики при
формиране на размера на трудовото възнаграждение за длъжността „шофьор курсист“, „шофьор стажант“ и „шофьор на автобус“. Съответно за длъжностите
„шофьор курсист“ и „шофьор стажант“ е посочена заплата единствено с разценка на отработен ден без други доплащания свързани с
категорията на труд, констатирани при „шофьор за автобус“. Доколкото УП-3, с
изх. № 712 от 12.05.2011г. е издадено
въз основа на разплащателните ведомости, които се съхраняват в проверявания
осигурител и с оглед заключението на експерта се налага извод, че трудът за
този период правилно е зачетен като такъв положен в условията на ІІІ-та категория. Дори да се
приеме, че този период от 00години, 8месеца и 09дни е труд положен в условията
на ІІ-ра категория труд, то пак за жалбоподателя, не е налице изискването на
чл. 69б, ал. 2 от КСО-100точки за мъжете. Дори да се приеме, че този период от
00години, 8месеца и 09дни е труд положен в условията на І-ва категория труд, то
жалбоподателя не попада и не може да се ползва от разпоредбата на чл. 69, ал. 1
от КСО, тъй като няма 10 години при условията на І-ва категория и не е налице и
изискването на чл. 69б, ал. 1, т. 1 от КСО-100точки за мъжете.
Твърдението на жалбоподателя за неправилно зачетен осигурителен
стаж, положен в „Такси С експрес“АД на длъжност шофьор е неоснователно. Жалбоподателят
е работил в „Такси С експрес“АД на длъжност шофьор за периода от 20.12.1988г.
до 19.10.1990г., за което същият представя УП-3, с изх. № 634/14.05.2010г. за
осигурителен стаж 01 година, 09месеца и 29дни. Органът е зачел осигурителен стаж от трета категория, тъй като същият не попада нито
в т. 6, както и не попада в т. 53 от ПКТП/отм./. При това положение настоящият
състав намира, че пенсионния орган правилно е зачел посочения по-горе период от
време, като труд от трета категория. Дори да се приеме, че и този период от
01години, 09месеца и 29дни е труд положен в условията на ІІ-ра категория труд,
то пак за жалбоподателя, не е налице изискването на чл. 69б, ал. 2 от
КСО-100точки за мъжете, формиращи се от стаж и възраст.
По изложените в
настоящето решение мотиви жалбата на О.В.Н. срещу решение № 580314 от
04.05.2017г. на ръководител на Териториално
поделение-Перник на Национален осигурителен институт, с което са отхвърлени
жалби против
разпореждане № 580314 от 01.02.2017г. на длъжностно лице по пенсионно
осигуряване, с което е отказано да му се отпусне лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст в условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО ще
се отхвърли като неоснователна. При
извършената цялостна проверка за законосъобразност на акта по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК не се откриха основания, които да
доведат до отмяната му. Настоящият съдебен състав приема, че в хода на
валидно проведено административно производство компетентният административен
орган правилно е приложил материалния закон спрямо установените в
производството факти и жалбата като неоснователна ще се отхвърли.
По разноските:
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
Ответникът има право на разноски. Ответникът в
съдебното производство се представлява от юрисконсулт и искането му за
присъждане на разноски е своевременно направено. Същото се явява основателно и
следва да бъде уважено. Съгласно чл. 143 от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с
чл. 78, ал. 8 от ГПК жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски в размер на 100 лева, представляващи юрисконсулско
възнаграждение. Разноските се определят
в минимален размер, определен по реда на
чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от
АПК, съдия при Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.В.Н. против решение № 580314 от
04.05.2017г. на ръководител на Териториално
поделение-Перник на Национален осигурителен институт, с което е потвърдено разпореждане №
580314 от 01.02.2017г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване.
ОСЪЖДА О.В.Н.,
с ЕГН **********,*** да заплати на Териториално поделение-Перник към
Национален осигурителен институт 100 /сто/
лева разноски по делото.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението на
страните пред Върховен административен съд на Република България.
Съдия: /п/