Р Е
Ш Е Н И Е
№ 240
гр. Перник, 28 август 2017г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд
Перник, в открито съдебно заседание проведено на осемнадесети август през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Слава Георгиева
По докладваното от
съдията Георгиева административно дело № 301 по описа за 2017г. на
Административен съд Перник, при участието на секретаря И.И., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
72 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
Производството по делото
е образувано по жалба на Т.М.С., с ЕГН **********, с адрес *** чрез адв. Я.С.
от САК против Заповед за задържане на лице, с рег. № 328зз-111 от 14.06.2017г.,
издадена от полицейски орган в група ПКП при РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник.
Със заповедта жалбоподателката е задържана за срок от 24 часа в помещение за
временно задържане. По съображения за противоречие на заповедта с приложимите
материалноправни норми и с целта на закона се иска отмяната й от съда. Не се
прави искане за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата Ч.Д.,
разузнавач в група ПКП при РУ-Радомир
към ОД на МВР-Перник редовно призован не се явява.
По допустимостта:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, пряко засегнато от
административния акт. Оспорва се индивидуален административен акт, който
подлежи на съдебен контрол. С оглед на това се дължи разглеждането й по същество.
Административен съд-Перник,
след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи
проверка на основание чл. 168, ал. 1 от АПК на законосъобразността на
оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема за установени
следните обстоятелства по делото.
В ОДЧ при РУ-Радомир е постъпило съобщение за разбита врата на
заведение „Калената къща“ в с. Калище и за извършена кражба. Извършен е оглед
на местопроизшевствие от служители на РУ-Радомир. Образувано е досъдебно
производство № 110/2017г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.
195, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 194, ал. 1 от НК, за това, че за времето от 23.45ч.
на 23.04.2017г. до 09.00ч. на 24.04.2017г. в с. Калище, обл. Перник от
заведение „Калената къща“, чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот е отнел чужди
движими вещи /сумата от 1747.30лв./ собственост на „Еко пазари“ЕООД без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Т.М.С., била призована
на 31.05.2017г. да се яви и да даде обяснения по ДП № 110/2017г. по описа на
РУ-Радомир. Вместо да се яви на посочената дата С., позвънила на ст. разследващ
полицай и го уведомила, че се намира в гр. Созопол на работа и го уверила, че ще
се обади допълнително за да посочи дата, на която ще се яви на разпит в
РУ-Радомир и точния адрес, на който пребивава. До 09.06.2017г. С. не изпълнила поетия
ангажимент, а и не отговаряла на мобилния си телефон. Поради тази причина ст.
разследващия полицай с постановление от 09.06.2017г. разпоредил принудително
довеждане на С. по ДП № 110/2017г. и й наложил глоба в размер на 150лева.
Лицето било обявено за общодържавно издирване с телеграма.
На 13.06.2017г. С. е
открита в гр. Приморско.
На 14.06.2017г. С. е
принудително доведена в РУ-Радомир. Издадена е заповед за задържане на лице,
рег. № 328зз-111 от 14.06.2017г. На 14.06.2017г.
е проведен разпит на свидетел, обективиран в протокол за разпит на свидетел и
лицето е освободено в 14.30ч. на 14.06.2017г.
Горната
фактическа обстановка се възприема от представената по делото административна
преписка. Въз основа на нея се гради настоящото изложение:
Със заповед рег. № 328зз-111
от 14.06.2017г., издадена от полицейски орган-разузнавач в група ПКП при
РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено
задържане на жалбоподателката за срок от 24 часа в помещение за временно
задържане. Полицеиските органи могат да задържат лица за срок от 24 часа,
съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Издателят на заповедта заема
длъжност "разузнавач" в група ПКП при РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник
и същият е полицейски орган по
смисъла на чл.
57 от ЗМВР, поради което и заповедта е издадена от компетентен орган.
Според посоченото в
заповедта правно основание за задържането – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР – полицейските
органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Съгласно чл.
74, ал. 1 от ЗМВР, задържането на лицата по чл.
72, ал. 1 от ЗМВР се извършва с писмена заповед. Оспорената заповед има
съдържанието посочено в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР като съдържа името, длъжността и
местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни,
индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането,
ограничаването на правата на лицето по чл. 72 от ЗМВР, правото му на адвокатска
защита от момента на задържането, както и правото му да обжалва пред съда
законността на задържането. Съгласно чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР заповедта
трябва да съдържа правни и фактически основания. Посоченото правно основание е
това на чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, по силата на което полицейските органи могат да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление или е
съпричастно към евентуално извършено такова. Като фактическо основание органът
е посочил „има данни за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК по ДП №
110/17г. по описа на РУ-Радомир“. По
делото не са налице доказателства за наличието на конкретни данни по ДП № 110/2017г.
по описа на РУ-Радомир, сочещи, че жалбоподателката има отношение към
извършването на престъпление по какъвто и да е състав от НК. Представите
доказателства не обосновават наличието на фактически основания за прилагане на
процесната ПАМ.
Действително,
административният орган няма задължение да дава точна правна квалификация на
престъплението, в което подозира задържаното лице, но по силата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР е длъжен да
опише фактическите и правни основания за задържането, които винаги са конкретни
- да опише конкретно противоправно деяние, за което съществува вероятност да е
престъпление, и то да е извършено от задържаното лице или това лице да е
съпричастно към извършеното деяние. Общото посочване "има данни за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК
по ДП № 110 от 2017г.", съдът не счита за описание на фактическите
основания. На първо място ако не е имало достатъчно данни е нямало да се
образува досъдебно производство. На второ място
няма факти, които да насочат, че именно жалбоподателката е извършила
престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК или да е съпричастна към него. Престъпленията са конкретни противоправни
деяния, обявени от закона за наказуеми и осъществяващи състав от НК. По делото
няма представени никакви конкретни доказателства, че по ДП № 110/2017г. по
описа на РУ на Радомир има данни, че жалбоподателката е съпричастна към
извършване на конкретно престъпление. Не са налице данни, че лицето вероятно е
извършило престъпление, без да е необходимо тези данни да са пълни или
категорично да уличават лицето в извършването на престъпление. Органът във
всички случаи следва да посочи обстоятелствата, които са го мотивирали да
издаде процесната заповед за задържане, като е допустимо мотивите, т.е.
фактическите основания, да се съдържат и в друг документ, неразделна част от
административната преписка, който предхожда издаването на акта /Тълкувателно
решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК/. Или актът следва да препраща към този друг
документ. В случая нищо от това не е сторено. С оглед на това се приема, че
заповедта е немотивирана и като такава ще бъде отменена.
От фактическата обстановка възприета по делото
се налага извод, че в случая не са налице и предпоставките на чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР за прилагане от
полицейски орган на мярката задържане за срок до 24 часа. От постановление за
принудително довеждане на свидетел от 09.06.2017г., както и от справка с изх. №
328А-7372 от 09.06.2017г. на разследващ полицай по ДП № 110/17г. по описа на
РУ-Радомир се установява, че издирването на С. и фактическото й задържане в РУ-Радомир
е във връзка с изпълнение на мярката по чл. 71
от НПК, принудително довеждане при орган на разследването и за нуждите на
ДП № 110/2017г. В постановлението на разследващ орган по ДП
не се сочат каквито и да е данни за участие на жалбоподателката в престъпно
деяние. Само по себе си изявлението на разследващ орган, обуславящо мярката по чл. 71
от НПК, че се следва принудително довеждане на едно лице за нуждите на
образувано и висящо досъдебно производство, не обуславя, нито сочи на данни за
извършено противоправно деяние по смисъла на чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която да налага задържане на лицето за срок до 24
ч.
Полицейското
задържане, каквото е регламентирано в чл.
72, ал.1 от ЗМВР е мярка, прилагана в спешен порядък, в предвидените от
закона хипотези, като в случая не се установява нито някоя от хипотезите, нито
нуждата от спешност, което обуславя отмяна на заповедта като незаконосъобразно
издадена, в противоречие с материалния закон.
Настоящия състав приема, че процесната ПАМ е
издадена в изпълнение на постановлението
на разследващия полицай за принудително довеждане на жалбоподателката от 09.06.2017г.,
но това не може да обоснове извод за наличие на предпоставките по чл.
72, ал. 1 от ЗМВР, в която и да е от предвидените хипотези.
Целта да се осигури явяването на С. за разпит, в
качеството й на свидетел по досъдебното производство категорично е била
осигурена чрез осъщественото й принудително
довеждане по реда и при условията на чл. 71
от НПК. Извършено е
процесуалното действие, за което е била доведена. Разпита е обективиран в
нарочен протокол от 14.06.2017г. и в 14.30ч. свидетелката е освободена.
Действията
по фактическо задържане на едно лице в изпълнение мярка, наложена от полицейски
орган по чл.
72, ал. 1 от ЗМВР-„задържане за срок до 24 часа“ и действията по фактическо
задържане на едно лице от органите на полицията в изпълнение акт на
правораздавателен орган с такова съдържание са различни. Органите на
разследването и съда могат да постановяват мярка принудително довеждане на лице
/чл.
71, чл.
120, чл.
219, ал.6 от НПК/, която се привежда в изпълнение от полицейски органи (чл.
71, ал.4 от НПК), като е в случая. Мярката „принудително довеждане“ пред
орган на разследването или съда, когато е постановена от разследващ полицай се
извършва от службите на МВР, съгласно чл.
71, ал. 4 от НПК. Полицейските органи, привеждайки в изпълнение подобна
мярка спрямо лице, което не желае доброволно да се яви, както е в случая пред
съответния правораздавателен орган, извършват фактическо задържане и довеждане
на лицето. Подобно задържане обаче е елемент от изпълнение на мярката „принудително
довеждане“, която е наложена от правораздаветелен орган, за разлика от
задържането в изпълнение на мярката „задържане за срок до 24 часа“, наложена от
административен орган по чл.
72, ал. 1 от ЗМВР и с друга цел. Основанието за задържането в единия случай
е правораздавателен акт, какъвто е постановлението или разпореждането на органа
на разследването или съда за принудително довеждане на едно лице в процесуално
качество на страна в съответното производство (било то свидетел, обвиняем,
подсъдим и пр.), а в другия случай административен акт, какъвто характер има
разпореждането на полицейския орган по чл.
72, ал.1 от ЗМВР. В случая е налице изпълнение на мярката „принудително
довеждане“, наложена от
правораздаветелен орган. С оглед на
това, спрямо полицейското задържане в тази хипотеза, нормата на чл. 11, ал.6,
т.1 от Инструкция № 8121з —78 от 24.01.2015г за реда за осъществяване на
задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда
в тях в МВР /приета по силата на законова делегация на чл. 72, ал. 9 от ЗМВР/ разписва,
че не се издава заповед за задържане на
лица, спрямо които е постановено принудително довеждане или които са задържани
по реда на НПК.
В случая
полицейският орган не е следвало да издава оспорената по делото заповед за
задържане на лице за срок до 24 часа спрямо С., доколкото фактическото й
задържане на 14.06.2017г. се явява елемент от изпълнение на мярката
"принудително довеждане" в РУ-Радомир при разследващия орган, който я
е постановил, а именно —разследващ полицай при РУ-Радомир по ДП № 110/2017г. по
описа на РУ-Радомир, разпоредено с постановление за принудително довеждане на
свидетел от 19.06.2017г. и с цел провеждане на разпит на свидетел.
Поради изложеното съдът приема заповедта за незаконосъобразна като
противоречаща на материално правни норми и несъобразена с целта на закона и като
такава следва да бъде отменена. Налице са предпоставките за отмяна на основание
чл.
146, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 от АПК.
Въз основа на изложеното настоящия
състав намира жалбата за основателна, поради което оспорваната заповед Заповед за задържане на лице, с рег. № 328зз-111
от 14.06.2017г., издадена от полицейски орган в група ПКП при РУ-Радомир към ОД
на МВР-Перник ще бъде отменена като незаконосъобразна.
Страните не претендират разноски, поради което и съдът не присъжда такива.
Воден от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдия при Административен съд Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Т.М.С.
Заповед за задържане на лице, с рег. № 328зз-111 от 14.06.2017г., издадена от полицейски
орган в група ПКП при РУ-Радомир към ОД на МВР-Перник.
Решението може да се
обжалва пред Върховен административен съд
на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
СЪДИЯ:/п/