№ 245
гр.
Перник, 25.09.2017 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд – Перник, в публично заседание проведено на четиринадесети
септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
Емилия Иванова
при
секретаря А.
М.,
като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 275/2017
г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди
/ЗОДОВ/.
Образувано е
по искова молба
на А.П.Г., чрез адв. В.К., с адрес: ***, предявена срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи - гр.Перник.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение за вредите,
причинени му от незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ №1130/12 от 15.06.2012 г., издадено
от началник Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - гр. Перник.
Наказателното постановление е отменено с
Решение № 111/ 15.02.2016 г. постановено по н.а.х.д.№ 1523/ 2015 г. на Районен съд - Перник, необжалвано и влязло в сила.
Иска се ответникът да бъде осъден да заплати
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в размер на 300,00 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по н.а.х.д.
№ 1523/2015 г. на РС - Перник. Претендира се и заплащане на законната лихва върху горната сума,
считано от 31.05.2017 г. - датата на завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си в представена
писмена молба по делото, поддържа
исковете така, както са предявени, по доводи изложени в хода на устните
състезания. Претендира и присъждане на направените в производството по делото
разноски в размер на 310,00 лв. съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът - Областна дирекция на МВР - гр.
Перник, чрез пълномощника си оспорва исковете по основание и размер. Счита, на първо място, че издаването на наказателни
постановления не представлява административна дейност, а правораздавателна такава, като освен това
претендираните имуществени вреди фактически представляват разноските в
производството по неговото съдебно оспорване. Поради това намира, че поначало
претендирането на тези разноски не може да се извършва на основание чл. 1 от ЗОДОВ.
По същество оспорва наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за
реализиране на отговорността по ЗОДОВ, като счита, че не е доказано реалното
претърпяване на заявените от ищеца имуществени вреди. Акцентира, че направените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение във връзка с производството не представляват пряка и
непосредствена последица от оспорения правораздавателен акт, а са в резултат на
облигационни правоотношения. С тези аргументи, развити в писмен отговор,
ответникът моли исковата молба да бъде оставена без уважение.
Претендира
присъждане на разноски изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Перник,
пледира допустимост и основателност на иска за причинените имуществени вреди,
които намира за доказани по основание и размер. Предлага искът да бъде уважен.
Административен съд гр.Перник, като взе предвид изложените от ищеца фактически
обстоятелства, представените
писмени доказателства и становището на ответника в производството, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните по
делото писмени доказателства съдържащи се в н.а.х.д № 1523/2015 г. на Районен
съд - Перник, се установява, че с НП № 1130/12, издадено на 15.06.2012 г. от Началник Сектор "Пътна полиция" към ОД на
МВР - гр.Перник
е наложил на А.П.Г. глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение по чл. 179, ал.2, предл. 2 от Закона за
движение по пътищата.
Наложеното
административно наказание е било
обжалвано и е отменено като незаконосъобразно с решение № 111/15.02.2016 г. постановено по н.а.х.д.№ 1523/ 2015 г. по описа на Районен съд - Перник, което е влязло
в сила. Пред
РС-Перник А.П. е ползвал адвокатска защита и е бил представляван от адв.В.К., съгласно пълномощно от 30.09.2015 г. и договор за правна защита и съдействие от същата
дата
с бланков №02587. Съгласно отбелязаното в
договора, уговореното и платено в брой възнаграждение за един адвокат по делото
на Районен
съд - Перник, е в размер на 300 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая
се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт
незаконосъобразно наказателно постановление на орган от структурата на ОД на
МВР - гр.Перник. Областната дирекция на МВР - гр. Перник е
юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от Закона за Министерството на
вътрешните работи. Исковете за отговорност на държавата за вреди, причинени от
незаконосъобразен акт на администрацията, са редовно предявени от надлежна
страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК.
Нормата на чл. 1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда, установен в АПК. Основателността на иск с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда /претърпяна загуба или пропусната
полза/ от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие;
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието
или бездействието и настъпилата вреда. Липсата на който и да било от елементите
на този фактически състав препятства реализирането на отговорността на
държавата по посочения ред.
В разглеждания
случай безспорно се установи, че издаденият от администрацията акт, чийто
адресат е ищецът,
а именно - НП № 1130/12
от 15.06.2012 г. на Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - гр.Перник, е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила
съдебно решение. По мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/
19.05.2015 г., съдът приема, че издаването на процесното наказателно
постановление е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност. Изпълнението на
тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност и в
този смисъл наказателното постановление представлява властнически акт, издаден
от административен орган и въпреки че поражда наказателно-правни последици, е
резултат от санкционираща административна дейност. В този смисъл се
явяват неоснователни възраженията на ответника за
недопустимост на претенцията за обезвреда по реда на ЗОДОВ. Налице е и
първата от визираните в чл.204, ал.1 от АПК предпоставки - отменен като незаконосъобразен акт на държавен
орган, издаден при упражняване на административна дейност.
Не се споделят и
възраженията на ответника, че претендираната
имуществена вреда не произтича пряко от отмененото наказателно постановление, а
представлява сума, заплатена по сключен договор за оказване на правна помощ във
водено съдебно производство, т.е. породена е от облигационно отношение, което
не е обвързано с отмененото НП. Съгласно чл.
4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие, като цитираната разпоредба е приложима и по отношение на вредите,
причинени от незаконосъобразни наказателни постановления, отменени по съдебен
ред. Провеждането на производство по обжалване пред съд е необходима
предпоставка за отмяната на наказателното постановление и единствено средство
за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са
накърнени неправомерно от административния орган. Ако в производството по
съдебно обжалване съответният гражданин е ползвал адвокатска защита, защото не
е могъл сам да се защити, заплатеното възнаграждение за осъществяване на тази
защита съставлява увреждане на имуществената сфера на адресата на
незаконосъобразното наказателно постановление. Така претърпяната загуба е в
пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен акт на
администрацията, доколкото ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение,
ако не бе издадено наказателното постановление, за обжалването на което е
ангажирал квалифициран защитник. Заплащането на адвокатската защита в съдебното
производство се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния
изход на спора, и се намира с обжалвания акт в отношение на обуславяща причина
и следствие. Ето защо следва да се приеме, че ангажирането на адвокатска помощ
срещу заплащане на съответно възнаграждение, е пряка и непосредствена последица
от издаденото наказателно постановление. Респективно намаляването на
имуществото на ищеца е предизвикано от издаването на това наказателно
постановление, което впоследствие е отменено от съда.
Предвид
горните съображения и тези изложени в Тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017 г.
на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 2/ 2016 г., настоящият
състав намира предявеният иск за имуществени вреди в размер на 300 лв.,
представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по н.а.х.д.№ 1523/ 2015 г. по
описа на РС - Перник, за доказан по основание и размер.
Съгласно изрично вписаното по договора за правна помощ
приложен по н.а.х.д.№1523/2015 г. на РС-Перник, сумата от 300 лв. е заплатена
изяло и в брой. Това вписване има значение на
разписка за получаване на сумата.
Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение по
посоченото дело е в определения от чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокат К., е осъществила договореното процесуално представителство и защита на А.П., като е
участвала в три от проведените открити съдебни заседания. Ето защо не се
възприемат като основателни и възраженията
на ответната страна срещу размера на претендираните от ищеца имуществени вреди.
От изложеното до
тук се налага извод, че от издаването на
обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди,
изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на процесното НП. В случая ищецът, не би заплатил
адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако
при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице
бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни
наказания. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което и ответникът
следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в
резултат от незаконосъобразно издаденото НП.
По изложените
съображения,
настоящият състав намира, че са доказани
всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника на основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди
в размер на 300 лева, представляващи платените от него разноски за
адвокат по делото, в което е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 1130/12 от 15.06.2012 г., издадено от Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР гр.Перник.
Искът следва да се уважи като доказан и по основание
и размер, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба на 31.05.2017 г. до
окончателното заплащане на сумата.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата в размер на 310 лева,
представляваща направените разноски в това производството, в това число платена
държавна такса в размер на 10 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева.
Водим от
горното, състав
на Административен съд гр.Перник
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР
гр.Перник, с адрес: гр.Перник, ул.Самоков, №1, да заплати на А.П.Г., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 300.00 лева /триста лева/, представляващи обезщетение за причинени на
ищеца имуществени вреди изразяващи се в заплатени съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на наказателно
постановление
№1130/12 от 15.06.2012 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 31.05.2017 г. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Перник, с адрес:
гр.Перник, ул.Самоков, №1, да заплати на А.П.Г., с ЕГН**********, с адрес: ***, деловодни разноски в размер на 310 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ:/п/