О         П         Р         Е         Д         Е         Л         Е         Н         И         Е № 259

 

 

гр.Перник, 20 септември, 2017 год.

 

 

Административен съд – Перник, в закрито заседание проведено на двадесети  септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                              Съдия: Емилия Иванова

 

при участието на секретаря Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело №358/2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/, във връзка чл.203 от АПК.

Образувано е по искова молба вх.№1700 от 26.07.2017 г. на В.М.З., с ЕГН********** и адрес: *** срещу Министерство на финансите, с адрес: ***.

 С исковата молба се претендира обезщетение в размер на 1 000 000 лв/един милион лева/ за претърпени от ищеца неимуществени вреди във връзка с твърдение, което не отговаря на истината, записано в писмо ***г., че същият към датата на издавена на писмото има регистрирана фирма като ЕТ „***.”. От изложената в исковата молба фактическа обстановка е видно, че това писмо на ТД на НАП офис Перник е дало основание на ДСП гр.Трън, да откаже отпускане на помощ за отопление на ищеца.

Административен съд –Перник, след като се запозна с исковата молба и приложените към нея писмени доказателства, приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт действие или бездействие са причинени вредите. Исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се разглеждат по реда установен в АПК, който не съдържа разпоредби относно исковото производство. В тази връзка на основание чл.144 от АПК, субсидирано следва да се прилагат разпоредбите на ГПК.

Особеното за производството чл.203-207 от АПК е, че законодателят изрично е посочил срещу кого трябва да се насочи иска, като в този случай изискванията за пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези, за пасивната процесуалната легитимация, т.е. срещу кого трябва да се насочи претенцията. В случая исковата претенция е насочена срещу Министерство на финансите, който не е процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск. Писмото от което се твърди ищецът да е претърпял вреди е подписано от Директора на ТД на НАП офис Перник. Съгласно чл.205 от АПК, исковата претенция се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа , от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са произтекли вредите. С тази норма се определя, кой може да бъде пасивно легитимиран да отговаря по искове за обезщетение по ЗОДОВ. Вярно е, че Министерство на финансите е юридическо лице, но ТД на НАП, офис Перник не е част от неговата структура.

Съгласно Закона за НАП (чл. 2, ал.2, чл. 4, ал.2 и чл. 6, ал.1) Агенцията е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр.София, ръководи се от изпълнителен директор и се състои от централно управление и териториални дирекции.

Съдът не може да конституира служебно ответника по иска, тъй като правната норма на чл. 154, ал. 1 АПК се отнася до съдебното оспорване на административни актове, но не и до производството по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, което е с характера на исково, макар и разглеждано от административен съд.

Процесуалната легитимация на страните в процеса се определя от твърденията на ищеца в исковата молба. Съдържанието  и пределите на търсената съдебна защита се определят от ищеца, който индивидуализира спорното право. От съдържанието на исковата молба по повод на която е образувано настоящото производство е видно, че се поддържа твърдение за претърпени вреди от писмо ***г., подписано от Директора на ТД на НАП. Посоченото като ответник Министерство на финансите не е юридическото лице в чиято структура се намира ТД на НАП, офис Перник, поради което не може да отговаря по предявения иск.

Процесуалните предпоставки за исковото производство са свързани с възникване на правото на иск и надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред положителните абсолютни процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а липсата й има за последица недопустимост на иска и прекратяване на образуваното съдебно производство.

В исковото производство, какъвто е характера на производството по чл.203 и сл. от АПК, съдът не е длъжен да напътства ищецът срещу кого да насочи иска си и кой трябва  да е надлежния ответник, нито е длъжен служебно да конституира надлежния ответник. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВАС.

Предвид гореизложеното не са налице абсолютните процесуални предпоставки за възникване и упражняване правото на иск, поради което така предявения иск е недопустим, съответно исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.

Мотивиран така съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ И ВРЪЩА искова молба вх.№1700 от 26.07.2017 г. на В.М.З., с ЕГН********** и адрес: *** срещу Министерство на финансите гр.София, като недопустима.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№358 по описа на Административен съд – Перник за 2017 г.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС на РБ в седмодневен срок от връчването му на ищеца.

 

                                                                                  СЪДИЯ: