Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 264

Гр. Перник, 29.09.2017 година.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

                                                                                             СЛАВА ГЕОРГИЕВА

 

при съдебния секретар Емилия Владимирова и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД №318 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на В.Д.В. с ЕГН ********** *** срещу съдебно решение № 299 от 19.05.2017 година, постановено по АНД № 745 по описа за 2017 година на Районен съд – Перник, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-1158-000454 от 23.03.2017 година, издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ (ПП) към ОДМВР – Перник, с което на В.Д.В. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева за извършено административно нарушение по                 чл. 150а, ал. 1, във връзка с чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. първо от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е незаконосъобразно. Възразява срещу изводите на районния съд за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство. Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка, като постановен в нарушение на закона и да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и не изпраща представител. В писмена молба, отправена до съда, заявява че поддържа жалбата и моли да се даде ход на делото в негово отсъствие.   

Ответникът по касационната жалба – началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник редовно уведомен редовно призован не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита касационната жалба за неоснователна и моли съда да остави в сила решението на районния съд.

За установяване на касационните основания пред настоящата съдебна инстанция не са представени писмени доказателства.

Административен съд – Перник, като прецени наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК и след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Със съдебно решение № 299 от 19.05.2017 година постановено по АНД № 745 по описа за 2017 година на Районен съд – Перник е потвърдено наказателно постановление № 17-1158-000454 от 23.03.2017 година, издадено от началника на сектор „ПП“ към ОДМВР – Перник, с което на В.Д.В. с ЕГН ********** *** е наложена „Глоба“ в размер на 100 (сто) лева за извършено административно нарушение по чл. 150а, ал. 1, във връзка с чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДвП.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото свидетелски показания, както и писмените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност е приел за безспорно установено, че настоящият касатор на 15:03.2017 година, в 18.15 часа, в гр. Перник, като водач на лек автомобил „***“ с рег. № *** е управлявал МПС със свидетелство за управление на МПС с изтекъл на 27.11.2016 година срок на валидност.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

С оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд – Перник фактическа обстановка, като напълно кореспондираща със събраните по делото доказателства. Обжалваното съдебно решение е постановено след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства. При субсидиарното действие на НПК решаващият първоинстанционен състав е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съдебен състав правилно и въз основа на формираната доказателствена съвкупност е установил фактическата страна на спора, въз основа на която са направени съответните правни изводи.

Във връзка с доводите на касатора за погрешно изведена правна квалификация на процесното нарушение в съставения АУАН, съответно грешка при преценката на районния съд за процесуална и материална законосъобразност на производството, настоящия касационен състав приема, че районният съд е изпълнил и задължението си, преди да разгледа делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство от наказващия орган. Районният съд мотивирано е отхвърлил възражението на наказаното лице. Настоящата касационна инстанция напълно споделя правните изводи в обжалвания съдебен акт за процесуална и материална законосъобразност на проведеното административнонаказателно производство при реализиране на отговорността на касатора по чл. 150а, ал. 1, във връзка с чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДвП, по следните съображения:

Със съставения акт за установяване на административно нарушение на настоящия касатор е предявено, че на посочената дата и място е управлявал МПС със СУПМС с изтекъл срок на валидност, който факт не е оспорил в провелото се съдебно производство. На установения факт актосъставителят е приложил нормата на чл. 150 от ЗДвП, която без съмнение не съставлява административно нарушение с описания фактически състав. Но срещу тези факти именно, не срещу изведената по отношение на тях правна квалификация, водачът се е защитавал в хода на проведеното производство до издаване на наказателното постановление.

В издаденото НП, към така установените безспорно факти, като доказани съответно за осъществили се и при авторството на наказания водач, елементи от обективна и субективна страна на процесната деятелност и без изменение в обстоятелствено предявеното административнонаказателно „обвинение“, наказващият орган, основавайки се в разпоредбата на чл. 53,            ал. 2 от ЗАНН, е приложил административнонаказателния състав по чл. 150а, ал. 1, във връзка с чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗДвП, който е и относимият към предявеното по фактите, тъй като наказаният водач е управлявал МПС със административно невалидно СУПМС, като в този смисъл, но не задължителна, както се твърди в жалбата е ТР № 1 от 19.02.2010 година на ВКС по т. д. № 1/2009 година на ОСГТК е и трайната съдебна практика на ВКС. Административнонаказващият орган законосъобразно и при наличие на съответните предпоставки е упражнил правомощието си по  чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да издаде наказателно постановление и при допусната нередовност в АУАН в случай, че събраните по преписката доказателства обосновават без съмнение изводите за нарушението, неговото авторство и вината на нарушителя. Това изменение на административнонаказателното обвинение в частта му, съдържаща правната квалификация на процесното нарушение, освен че е законова възможност, не е ограничило правото на защита на наказаното лице защитавало се в хода на производството срещу фактите, които са безспорни, а и съответни на доказателствата по преписката. В тази връзка след извършената служебна проверка от настоящия касационен съд за правилното приложение на материалния закон, правилна е и преценката на решаващия състав на Районен съд – Перник за материална законосъобразност на НП.

Предвид изложените по – горе мотиви, наведените касационни основания са напълно неоснователни.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

          ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 299 от 19.05.2017 година, постановено по АНД № 745 по описа за 2017 година на Районен съд – Перник.

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

 

 

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: /п/   /п/