Р Е Ш Е Н И Е

№ 267

Гр. Перник, 29.09.2017 година.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Емилия Владимирова и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 321 по описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник, чрез процесуалния представител старши юрисконсулт А. М., срещу съдебно решение № 223 от 22.05.2017 година, постановено по АНД № 71 по описа за 2017 година на Районен съд – Перник, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 14-0000337 от 13.12.2016 година на Директора на ДИТ – Перник, с което на „Булгарлес инвест“ ООД, ЕИК 203381590, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „“ № 4, представлявано от Р. С.З. – управител на основание чл. 83 от ЗАНН, във връзка с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева за неизпълнение в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ на задължението по чл. 63, ал. 2 от КТ.

Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Излагат се доводи срещу изводите на районния съд за процесуална и материална незаконосъобразност на постановеното съдебно решение, както и се пледира неправилна оценка на доказателствата от страна на решаващия първоинстанционен състав. Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебния акт, предмет на касационна проверка и по същество да постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.

В проведеното съдебно заседание касаторът, редовно призован не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, „Булгарлес инвест“ ООД, гр. Перник, редовно уведомен, не депозира възражение срещу касационната жалба. В проведеното съдебно заседание ответникът, редовно призован, се представлява от адвокат К.С. ***, който моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

За установяване на касационните основания пред настоящата съдебна инстанция не са представени писмени доказателства.

Административен съд – Перник, като прецени наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК и след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С НП №14-0000337 от 13.12.2016 година Директорът на ДИТ – Перник е наложил на „Булгарлес инвест“ ООД, гр. Перник на основание чл. 83 от ЗАНН, във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ имуществена санкция в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева, за това, че на 28.09.2016 година в гр. Перник е допуснал до работа като „готвач“ лицето Р. И. В. в обект – механа „***“, стопанисван и експлоатиран от дружеството, без да му предостави екземпляр от уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда (КТ), с което е нарушил забраната да не допуска до работа работник или служител, преди да му предостави документите по чл. 63, ал. 2 от КТ.

Със съдебно решение № 223 от 22.05.2017 година, постановено по АНД № 71 по описа за 2017 година на Районен съд – Перник е отменено наказателно постановление № 14-0000337 от 13.12.2016 година, издадено от Директора на ДИТ – Перник.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото свидетелски показания, както и писмените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност е приел, че същите сочат на друго неизпълнено задължение към държавата от страна на наказания работодател, което обективно представлява неправилно приложен към установеното по фактите материален закон.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

С оглед чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд – Перник фактическа обстановка, като напълно кореспондираща със събраните по делото доказателства. При субсидиарното действие на НПК решаващият първоинстанционен състав е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила.

Районният съд, въз основа на формираната доказателствена съвкупност, след пълен, точен и обективен анализ на събраните доказателства, е направил и съответните правни изводи, които също изцяло се споделят от касационния съд.

Оспорването пред настоящата касационна инстанция е с оглед изводите на районния съд за неправилно приложен към установеното по фактите материален закон. Без основание е това оплакване на касатора. Административен съд – Перник в настоящия си съдебен състав споделя изводите по правото в обжалваното решение, като е постоянен в практиката си по тълкуване на относимия към аналогични случаи материален закон и конкретно приложимостта на разпоредбата на чл. 63, ал. 2, във връзка с ал. 1 на КТ. Доводите в касационната жалба съдът преценява като общи и некореспондиращи с действителното фактическо положение. Установено е, посредством достатъчност и превес на доказателствата, че към момента на проверката трудов договор не е представен пред контролните органи. В тази връзка твърдението, че по делото липсват доказателства, че представеният трудов договор № 003/28.09.2016 година със страни настоящият ответник и Р. И. В. е антидатиран е несъстоятелно. По делото е безспорно, че трудовият договор не е представен на контролните органи към момента на проверката на място, тъй като този факт не е удостоверен в официален документ (например протокол, съставен на място). Безспорно е и че липсват доказателства към същия момент и час този договор да е бил регистриран в ТД на НАП или неговата дата да е удостоверена по друг надлежен начин. Няма място за съмнение, че единствено твърдения от вида на „работодателят заяви че има договор“ и „работодателят представи (неясно кога) трудовия договор“, не са допустими доказателства относно съществуването на договора на 28.09.2016 година, в 15.12 часа. Наказващият орган, несъответно на отговорните контролни и административни репресивни функции, вменени му със съответните нормативни разпоредби, пледира за достоверност на датата на частен документ по недопустим начин. На компетентните органи се очаква да е известно как бива доказван, съответно установяван такъв факт. След като липсват доказателства трудовият договор да е бил представен при проверката на място на датата и в часа, посочени в АУАН и НП на 28.09.2016 година, в 15.12 часа, то правилно районният съд е приел, че датата и конкретно момента на сключване на този договор не са достоверни така, че да могат да удостоверят надлежно, че към момента на проверката на място по спазване на трудовото законодателство договорът не е съществувал. Приложеният, регистриран в ТД на НАП в по – късен момент (в 19.47.05 часа, независимо на 28.09.2016 година) договор, като частен документ, няма достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. Същият следва да се третира като съставен/сключен най – рано на датата и към часа, в който е подадено уведомлението до ТД на НАП за неговото сключване, или момента, в който е представен пред контролните органи и възпроизведен в официален документ, или е заверен и пр. По делото липсват надлежни доказателства за сключен писмен трудов договор на 28.09.2016 година, към 15.12 часа между Р. И. В.и „Булгарлес инвест“ ООД, гр. Перник, за който уведомление и е подадено, но работникът е допуснат до работа, без да му е връчено заверено копие, какъвто е съставът на нарушението по чл. 63, ал. 2, във връзка с ал. 1 от КТ, за което е наложена санкцията. При тези факти правилен е изводът на районния съд, че деянието се явява несъставомерно по посочената за нарушена законова разпоредба. Към този момент, с оглед доказателствата по преписката и делото е безспорно, че Р. И. В. е престирала работна сила в обект на „Булгарлес инвест“ ООД, гр. Перник като „готвач“ без отношенията й с дружеството да са били уредени като трудови посредством сключването на писмен трудов договор (чл. 61, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ).

Предвид горното изложените касационни основания са напълно неоснователни.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 223 от 22.05.2017 година, постановено по АНД № 71 по описа за 2017 година на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/ /п/