Р Е Ш E Н И Е
№ 247
Гр. Перник, 23.10.2017 година.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание проведено на двадесет и пети септември през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 158 по описа на
съда за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Р.С.Д. – Б. с ЕГН ********** ***
срещу Заповед № 306 от 21.02.2017 година на кмета на Община Перник, с която в
изпълнение на Решение № 423 на Общински съвет /ОбС/ Перник, взето по протокол
от заседание, проведено на 19.01.2017 година и във връзка с Решение от
13.10.2016 година на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по жалба № 34272/09
по делото Д. срещу България, Р.С.Д. – Б. е обезщетена с недвижим имот –
апартамент № 12, етаж 2, в жилищна сграда – блок № 15, находяща се на ул. „***“,
кв. 235 /ЦГЧ/, с идентификатор 55871.505.579.1.12 по КК и КР на гр. Перник,
одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 година на ИД на АГКК, със застроена
площ от 68.50 кв.м. и мазе № 12 с площ от 11.06 кв.м., актуван с АОС
№7019/21.05.2012 година с пазарна стойност на имота 72 600 /седемдесет и две хиляди
и шестстотин лева/ или 37 100 /тридесет и седем хиляди и сто евро/. Жалбата
съдържа доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт поради несъобразяване
при издаването му с разпоредбите на чл. 257 и чл. 258 от Правилника за
прилагане на закона за териториалното и селищно устройство /ППЗТСУ/. Моли съда
да измени или отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна. Претендира
присъждане на направените съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателя редовно
призован се явява лично и се представлява от ***/баща/, който поддържа жалбата
и моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна. В
представените писмени бележки развива допълнителни доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед.
В проведеното съдебно заседание ответника по жалбата кмета
на Община Перник, чрез процесуалния си представител Росен Каменов моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна, като излага подробни съображения в тази
насока. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, след като обсъди
релевираните с жалбата основания и доводите на страните, и като прецени
приобщените по делото относими доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С влязла в сила Заповед № 1326 от 14.07.2000 година
кметът на община Перник, във връзка с проведено отчуждително производство по реда
на ЗТСУ /отм./ е обезщетил Р.С.Д. – Б. /настоящ жалбоподател/ собственик на
имот пл. № 542, кв. „***“, отчужден за изграждане на транзитна магистрала София
– Перник – Кюстендил, с апартамент № 16, ет. 3 в жилищен блок, находящ се на ул. „***“, кв. 235 /ЦГЧ/,
състоящ се от дневна, спалня, кухня и две сервизни помещения, със застроена
площ 75.08 кв.м. и мазе № 16 с площ 5.98 кв м.
С Решение по Протокол от 10.06.2004 година комисия,
назначена със заповед на кмета на община Перник постановява Р.С.Д. – Б. да бъде
поканена да избере друг апартамент в същия жилищен блок, находящ се на ул. „***“
в кв. 253 в гр. Перник, мотивирано с „недоразумение, при което за един
апартамент се явяват двама собственици“ поради факта, че апартамент № 16,
предмет на Заповед №1326/14.07.2000 година е продаден от Община Перник на ***с
договор от 03.07.2001 година, съгласно Решение по протокол №7/01.10.1998 година.
Във връзка с това приключило отчуждително производство
Р.С.Д. – Б. на 03.05.2009 година депозира жалба пред ЕСПЧ.
С Решение от 13.10.2016 година на ЕСПЧ по жалба № 34272/09,
дело Д. срещу България, Съдът приема, че в нарушение на чл. 1 от Протокол № 1,
властите в РБ са възпрепятствали Р.Д. да получи в обезщетение апартамент –
право възникнало за същата в 1978 година в рамките на приключило с влязла в
сила Заповед № 1326 от 14.07.2000 година на кмета на Община Перник отчуждително
производство. Съдът, като е взел предвид факта, че апартаментът, посочен в
заповедта от 14 юли 2000 година вече е бил прехвърлен на трета страна е
постановил, че най-добрият начин за заличаване на последиците от нарушението по
чл. 1 от Протокол № 1 е държавата – ответник, в срок от три месеца, да
предостави на жалбоподателя собствеността и владението на апартамент равностоен
на този, който е определен за нея в заповедта от 14 юли 2000 година. В това
решение Съдът е приел още, че предоставената по делото от страна на
Правителството оценка на апартамента, разпределен на жалбоподателя със
заповедта от 2000 година е 51 200 /петдесет и една хиляди и двеста лева/ или равностойността
на 26 122 евро, изготвена от вещо лице през 2014 година. Тази оценка Съдът
приема за справедлива, поради което в решението същата е обосновала определянето на обезщетението по т. 4 от
диспозитива на същото в случай на неизпълнение на решението в неговата т. 3 /да
се предостави на жалбоподателя в срок от три месеца собствеността и владението
на равностоен апартамент/.
С Писмо изх. № 99-00-7/16.11.2016 година на заместник-министъра
на правосъдието и вх. № 07/ПЖ-119-6/21.11.2016 година в Община Перник, кметът
на община Перник е уведомен за решението на ЕСПЧ от 13.10.2016 година по жалба
№ 34272/09 по делото Д. срещу България.
По делото като доказателства, част и от
административната преписка, са приобщени „Оценка на апартамент № 16, находящ се
в гр. Перник,
на ул. „***“, бл. 15, ет. 3“ и „Оценка на апартамент № 12, находящ се в гр.
Перник, на ул. „***“, бл. 15, ет. 2“, възложени с писмо 07/ПЖ-119-8/19.12.2016
година. Целта на двете възложени и извършени експертни оценки е определянето
на пазарни стойности на двата имота към
ефективна дата на оценката/огледа 20.12.2016 година. Дата на докладите и по
двете оценки е 22.12.206 година. Оценките са извършени от оценител инж. В. ***,
член на Камарата на независимите оценители в България, с оценителска
правоспособност недвижими имоти, рег. № 100100789 от 14.12.2009 година. Съгласно
„Оценка на апартамент № 16“
пазарната стойност на имота възлиза на 73 000 /седемдесет и три хиляди лева/
или 37 300 /тридесет и седем хиляди и триста евро/. Съгласно „Оценка на
апартамент №12“ пазарната стойност на имота възлиза на 72 600 /седемдесет и две хиляди
и шестстотин лева/ или 37 100 /тридесет и седем хиляди и сто евро/. И двете
оценки са изготвени като сбор от процентови стойности на имота, определени по
три метода: възстановителен, приходен и сравнителен. Всяка стойност е с
различна тежест, като съответно крайната пазарна стойност на всеки от двата
имота е формирана като сбор съответно от: 10% от възстановителната стойност на
имота, 20% от приходната стойност на имота и 70% от сравнителната стойност на
имота.
С покана, изх. № 07/ПЖ-119-9/05.01.2017 година,
получена лично на 11.01.2017 година от настоящия жалбоподател, заместник – кмета
на община Перник е уведомил Р.С.Д. – Б., че в изпълнение на Решение от
13.10.2016 година на ЕСПЧ по жалба №34272/09 по делото Д. срещу България,
предстои Общински съвет /ОбС/ Перник да гласува решение, с което да бъде
конкретизиран апартаментът, който да й бъде предоставен като обезщетение.
С решение № 423, взето по протокол от заседание,
проведено на 19.01.2017 година ОбС Перник, в изпълнение на Решение от
13.10.2016 година на ЕСПЧ по жалба №34272/09 по делото Д. срещу България, на
основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация /ЗМСМА/, постановява във връзка с проведеното
отчуждително производство, по което е издадена Заповед № 1326 от 14.07.2000 година
на кмета на община Перник, Р.С.Д. – Б. да бъде обезщетена с недвижим имот –
апартамент № 12, етаж 2, в жилищна сграда – блок № 15, находяща се на ул. „***“,
кв. 235 (ЦГЧ), с идентификатор 55871.505.579.1.12 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Перник, одобрени със Заповед №РД-18-91/13.10.2008
г. на ИД на АГКК, който се състои от стая, кухненски бокс с дневна и
трапезария, тераса и сервизни помещения, на едно ниво, със застроена площ от
68.50 кв.м. и мазе № 12 с площ от 11.06 кв.м., актуван с АОС №7019/21.05.2012 година
с пазарна стойност на имота 72 600 /седемдесет и две хиляди и шестстотин лева/
или 37 100 /тридесет и седем хиляди и сто евро/.
С оспорената в настоящото съдебно производство заповед
Р.С.Д. – Б. е обезщетена с недвижим имот – апартамент №12, етаж 2, в жилищна сграда
– блок № 15, находяща се на ул. „***“,
кв. 235 (ЦГЧ), с идентификатор 55871.505.579.1.12 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Перник, одобрени със Заповед №РД-18-91/13.10.2008
година на ИД на АГКК, със застроена площ от 68.50 кв.м. и мазе № 12 с площ от
11.06 кв.м., актуван с АОС №7019/21.05.2012 година с пазарна стойност на имота
72 600 /седемдесет и две хиляди и шестстотин лева/ или 37 100 /тридесет и седем
хиляди и сто евро/.
При така установените факти, настоящият състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори същата, като неин адресат, и
срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Заповедта е издадена от компетентен орган. Кметът на
Община Перник се е произнесъл на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА в изпълнение
на решение № 423 на ОбС Перник, взето по протокол от заседание, проведено на
19.01.2017 година /правното основание за издаване на заповедта е в чл. 44, т. 7
от ЗМСМА, но независимо, че не е посочено в заповедта това не опорочава/ във
връзка с изпълнение на Решение от 13.10.2016 година на ЕСПЧ по жалба №34272/09,
дело Д. срещу България. Не е налице основание за отмяна на оспорения
административен акт по чл. 146, т. 1 от АПК.
В производството по издаване на оспорваната заповед не
са допуснати пороци на формата или съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Доколкото специален закон в случая е неприложим /противно
на твърденията на жалбоподателя за приложимост на разпоредбите на ЗТСУ/, то
приложима относно формата и съдържанието на заповедта на кмета е общата
разпоредба на чл. 59, ал. 1 от АПК, като актът е издаден в писмена форма и съдържа
всички необходими реквизити.
На следващо място, заповедта е издадена в рамките на
производство за изпълнение решение на ЕСПЧ. Издалият заповедта от 2000 година
орган не е инициирал производство по възобновяване по реда на чл. 99 и следващите
от АПК. Писмото на МП, предвид неговото съдържание, не следва да се възприема
като инициатива за възобновяване. Предвид това и с оглед предвидената в чл. 99,
ал. 1 от АПК само възможност за органа, издал акта, да избере този ред, както и
с оглед липсата на ясна воля за инициирането му и от някое от легитимираните
съгласно чл. 100 и чл. 101 от АПК лица, заповедта не е издадена в нарушение на
процесуалния закон. В този смисъл
производството не се явява такова, по реда на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ /отм./ във връзка
с § 9 от ЗУТ, в каквато посока са доводите на жалбоподателя. В това
производство, на общо основание, в изпълнение решение на ЕСПЧ, е проведена
процедура във връзка с правомощията на ОбС и конкретно това, по чл. 21, т. 8 от
ЗМСМА, да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско
имущество, каквото имущество е и недвижимият имот, предмет на процесната
заповед. Решението на ОбС Перник е взето по установения за това законов ред: по
докладна записка с вх. №12/09.01.2017 година на кмета на община Перник,
придружена от пазарни оценки, изготвени от независим оценител, отговарящ на
изискванията на Закона за независимите оценители, разгледана от ресорните
постоянни комисии – ПК „ОСКПСК“, ПК“УТИИ“ и ПК“БФЕ“ към ОбС Перник, с изготвен
доклад и положителни становища относно предложения проект на решение. По
предложението не се правени разисквания и коментари от общинските съветници.
Решението е взето в рамките на приетия за съответното заседание дневен ред, при
наличие на кворум по чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА, съответно с необходимото
мнозинство по чл. 27, ал. 4 от ЗМСМА.
Въз основа на това решение на ОбС Перник, кметът на община
Перник във връзка с правомощието си по чл. 44, т. 7, във връзка с чл.44, ал. 2 от ЗМСМА и с оглед предвижданията
на Закона за общинската собственост /ЗОС/
е издал оспорената в настоящото производство заповед. С оглед изложеното не се установяват
отменителни основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Преценена за съответствие с приложимия материален
закон заповедта е законосъобразна, включително предвид целесъобразност. Проведената
процедура е съобразено с постановеното решението на ЕСПЧ за обезщетяване на
жалбоподателя с равностоен имот. Така по отношение възприетата от ЕСПЧ пазарна
цена на имота, предмет на заповедта от 14 юли 2000 година, в процедура по
аналогия, са съобразени изискванията на ЗОС, относно разпоредителните сделки с
имоти – общинска собственост по чл. 41, ал. 2, изр. 2, както и процедурата по
принудително отчуждаване на имоти – частна собственост за общински нужди /Глава
Трета от ЗОС/. На следващо място, решението на ОбС Перник и издадената въз
основа на него заповед на кмета са основани на пазарни оценки, изготвени от
независим оценител, отговарящ на изискванията на Закона за независимите
оценители / чл. 22, ал. 3 от ЗОС/, възложени от кмета на общината /писмо
07/ПЖ-119-8/19.12.2016 година, л. 8 и л. 25 от делото/. Изготвените и приложени
като част от административната преписка оценки съдът цени, като изготвени по
надлежния ред и от независим оценител. Пазарната стойност на ап. № 12 е
съизмерима и с определеното от Съда обезщетение от 26 122 евро, дължащо се в
случай на липса на предоставяне на равностоен имот, като се отчете разликата от
две години между оценката на ап. 16 в експертния доклад от юли 2014 година,
посочен в § 28 от Решението на ЕСПЧ, и оценката от 2016 година за ап. № 12 –
37 000 евро. Равностойността на имота – предмет на настоящата заповед, с
имота – предмет на заповедта от 2000 година е преценена и по останалите техни
характеристики, които са формирали изводите за пазарните им цени, като например
- застроена площ – с разлика около 5 кв. м. в полза на ап. № 16, но с прилежащо
мазе към ап. № 12 с близо двойно по-голяма площ от това, прилежащо към ап. 16;
местоположение на имота – вкл. в същата жилищна сграда на втори етаж /ап. 16 се
намира на трети/, наличие на тераса в ап. № 12 и пр. Налице е равностойност и
по отношение на останалите външни и вътрешни характеристики на двата имота,
изследвани детайлно в експертните оценки. Срещу тези оценки жалбоподателят не
възрази в настоящото съдебно производство, въпреки неколкократно разпределената
доказателствена тежест между страните от настоящия съдебен състав.
Предвид изложеното настоящия съдебен състав намира, че
с оспорената в настоящото производство заповед, решението на ЕСПЧ за
предоставяне на жалбоподателя на апартамент равностоен на този, предмет на
заповедта от 14 юли 2000 година е изпълнено, като административният орган не е
допуснал нарушение на материалния закон. В този смисъл неоснователни са
изложените в жалбата съждения за приложимост към процесното производство на
разпоредбите на ЗТСУ /отм./ и ППЗСТСУ /отм./, във връзка с § 9 от ПЗР на ЗУТ. Настоящият
съдебен състав намира, че посочения ред от жалбоподателя е неприложим с оглед
спецификата на казуса, изключителната отдалеченост във времето на проведеното
отчуждително производство и липсата на приемственост между действащи и отменени
относими нормативни разпоредби, което е във връзка и със заключенията/мотивите
на Съда, в решението по делото Д. срещу България по жалба №34272/09, т. 30, че
с оглед обстоятелствата и като се има предвид, че апартаментът, посочен в
заповедта от 14 юли 2000 година вече е прехвърлен на трето лице, то най-добрият
начин да се заличат последиците от нарушението по чл. 1 от Протокол № 1 е
държавата да предостави на жалбоподателя равностоен апартамент. Това на свой
ред прави обжалвания административен акт и целесъобразен. Изложеното води до
извод за липса на основания за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 4 и т. 5 от
АПК.
По изложените съображения настоящия съдебен състав приема
оспорената Заповед № 306 от 21.02.2017 година на кмета на община Перник за
издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила,
съобразена с постановеното в решението на ЕСПЧ от 13.10.2016 година по делото Д.
срещу България по жалба №34272/09 и във връзка с него с приложимия материален
закон, както и целесъобразна, поради което жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на жалбоподателя, за присъждане на направените съдебни разноски, следва да се
остави без уважение.
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на
направените по делото разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
следва да се уважи, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37
от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ жалбоподателя бъде осъден да му заплати сумата от 100 /сто/ лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.С.Д. – Б. с ЕГН ********** *** срещу
Заповед № 306 от 21.02.2017 година на кмета на Община Перник, с която в
изпълнение на Решение № 423 на Общински съвет /ОбС/ Перник, взето по протокол
от заседание, проведено на 19.01.2017 година и във връзка с Решение от
13.10.2016 година на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по жалба № 34272/09
по делото Д. срещу България, Р.С.Д. – Б. е обезщетена с недвижим имот –
апартамент № 12, етаж 2, в жилищна сграда – блок № 15, находяща се на ул. „***“,
кв. 235 /ЦГЧ/, с идентификатор 55871.505.579.1.12 по КК и КР на гр. Перник,
одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 година на ИД на АГКК, със застроена
площ от 68.50 кв.м. и мазе № 12 с площ от 11.06 кв.м., актуван с АОС
№7019/21.05.2012 година с пазарна стойност на имота 72 600 /седемдесет и две хиляди
и шестстотин лева/ или 37 100 /тридесет и седем хиляди и сто евро/, като неоснователна.
ОСЪЖДА Р.С.Д. – Б. с ЕГН ********** *** да заплати на Община
Перник сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: