Р Е Ш E Н И Е № 243

гр. Перник, 13.10.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Емилия Иванова

при съдебния секретар А. М., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 160 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба на А.К.С. с ЕГН **********, който към настоящия момент е в затвора в гр. Бобов дол срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Столична, ул. „Генерал Столетов“ №21. Ищецът твърди, че е за периода от 22.11.2016 г. до 10.04.2016 г. е бил задържан по досъдебно производство № 390 по описа за 2016 г. на Първо РУ – Перник, с наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и в това си качество не му е осигурена лекарска консултация със специалист офталмолог и невролог. От неосигуряването на дължимата грижа за здравословното му състояние от страна на администрацията на ГД ИН е претърпял неимуществени вреди, които следва да му бъдат репарирани.

Ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на нарушаване на човешките му права за периода на престой в следствения арест от 22.11.2016 г. до 10.04.2017 г. От съда се иска присъждане на поисканото обезщетение в пълен размер, като предявенят иск се приеме за основателен и доказан.

Ответникът по исковата молба - Главна дирекция «Изпълнение на наказанията» гр.София, чрез своя процесуален представител оспорва исковата молба. Намира претенцията на А.К.С. за неоснователена и недоказана по подробно изложени съображения в представения писмен отговор по делото. Предлага да бъде отхвърлен иска, като претендира присъждане на разноски.

Окръжна прокуратура Перник, чрез своя представител дава заключение за неоснователност на предявения иск, като счита че не е доказан по основание и размер.

Административен съд – Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е между страните по делото, че настоящият ищец е бил задържан по досъдебно производство № 930/2016 г. по описа на Първо РУ на ОД на МВР Перник, с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода от 22.11.2016 г. до 10.04.2017 г., като на 11.04.2017 година е приведено в изпълнение наложеното наказание „Лишаване от свобода“ в затвора в гр. Бобов дол.

По делото е представена подробна справка от Началник сектор трета категория РСИН-Перник вх. № 8288/07.06.2017 г. за извършената проверка на обстоятелствата, цитирани в исковата молба за периода от 22.11.2016 г. до 10.04.2017 г. на задържаното лице А.К.С., от която е видно, че по време на престоя му многократно е бил преглеждан за установените здравословни проблеми.

Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля М.Б.Г. от страна на ищеца. От показанията на свидетеля се установява, че за част от периода 22.11.2016 г. - 10.04.2017 г. е бил заедно с настоящия ищец, като заявява, че за времето от съвместния им престой в ареста, ищецът е имал здравословни оплаквания и уточнява хронологията на последващите събития. Дава показания за хигиенните и санитарните условия, наличието на дневна светлина в килиите както и за размера на килиите, посочва че не е осигуряван достатъчен престой на открито на задържаните лица.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

В настоящия случай е предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева от лице, което в периода на задържането му по мярка за неотклонение „Задържане под стража“ твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност – незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на държавата, като не са му осигурени адекватни медицински грижи на влошеното му здравословно състояние. В конкретния казус Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към Министъра на правосъдието, което е с териториални служби в т.ч. Областните служби „Изпълнение на наказанията“ /чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС/, които обединяват, ръководят и контролират дейността на пробационните служби и арестите /чл. 16, ал.1 от ЗИНЗС/. Следователно, исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК. Твърдяната като незаконосъобразна дейност на служители от администрацията на Ареста – Перник представлява административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по изпълнение на наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража“ не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на мярката и изтърпяване на наказанието, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут. Ето защо настоящия съдебен състав приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск с правно основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ /сега чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС/ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия и действия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители на Ареста – Перник е процесуално допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК.

Разгледан по същество е частично основателен

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка настоящия съдебен състав намира, че предявеният иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София за претърпени неимуществени вреди от администрацията на Арест – Перник в периода от 22.11.2016 г. до 10.04.2017 г., период през който настоящия ищец е изтърпявал мярка за неотклонение „Задържане под стража“ се явява доказан по основание, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Законодателят в нормата на чл. 3 от ЗИНЗС е определил, кога е налице нарушение по отношение на осъдените и задържаните под стража, като тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, а в нормата на ал. 2 е доразвил понятието нарушение по смисъла на ал. 1, като за нарушение се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на посочените по-горе нарушения предвидени в разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, като е достатъчно да се установи, наличието на някои от предвидените нарушения, които от своя страна са довели до подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение или бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

В конкретния случай с предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия и действия на длъжностни лица от администрацията на Ареста – Перник. Така претендираните неимуществени вреди законодателя с нормата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е предвидил, че в случаите по ал. 1 /нарушения по чл. 3/ настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Ето защо в случая е необходимо да се установи само, че е налице доказано нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.

За квалифицирането на едно бездействие/действия като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде установено неизпълнение/изпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт. Съгласно обстоятелствената част и петитума на подадената искова молба, релевираните като основания на исковата претенция незаконосъобразни бездействия/действия на администрацията на Ареста Перник, се изразяват в неосигуряване на медицински преглед от офталмолог, което е довело до влошаване на зрението му. Некомпетентно проведеното лечение от страна на лицето осигуряващо медицински грижи в ареста също допринася за влошаване здравословното състояние на ищеца и обостряне на притеснението му и на пристъпите на клаустрофобия.

От събраните по делото гласни доказателства се установяват и други нарушения посочени в разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС, но същите не са предмет на настоящото производство, тъй като не са заявени със исковата молба. Предметът на делото се определя от ищеца с предявяването на иска. А.С. в исковата молба по повод на която е образувано настоящото производство е заявил, че претърпените от него страдания са свързани със здравословното му състояние и неположената от страна на администрацията грижа по отношение на него. В този смисъл от разпита на свидетеля Г. са относими тези показания, които дава във връзка с обстоятелствата свързани с положените медицински грижи за ищеца. Г. сочи, че А. Стафанов „е имал главоболие и казвал, че не вижда“, но не знае да е „каран на лекар или да го е посещавал лекар в ареста“.

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Конституцията на Република България никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. В чл. 10, т. 1 от Международния пакт за гражданските и политическите права изрично се предвижда, че всяко лице, лишено от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. В чл. 3 от Конвенцията е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, както и по отношение на лицата, на които е наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ във вътрешното законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 ал. 2 от ЗИНЗС както се посочи по – горе и която предвижда, че осъдените съответно задържаните лица, не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, както и бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

На това право на лицата съответства насрещното административно задължение, при изпълнение на наказанията, съответно на мярката за неотклонение, да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и задържаните лица, при зачитане на правата и достойнството им /чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС/.

В тази насока е и Съдебната практика на Европейския съд по правата на човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, която е установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е налице нарушение на прокламираното в чл. 3 от ЕКПЧ основно право. В контекста на тази съдебна практика, по смисъла на чл. 3 от Конвенцията, „Безчовечно или унижаващо отношение“ предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Установено, е че мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че начинът и метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени.

В случая от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че за периода от 22.11.2016 г. до 10.04.2017 г., ищецът е бил настанен в Ареста – Перник във връзка с изпълнението на наложената му мярка за неотклонение „Задържане под стража“. В периода на задържането му е било осигурено медицинско обслужване в непълен обем, което се доказва от приложените по делото медицински документи – извлечение от амбулаторен лист № 306 от 09.03.2010 г., установяващ, че С. страда от клаустрофобия; рецепта, издадена от д-р С. С. (офталмолог) на 10.05.2017 г., за намаляване зрението на ищеца; амбулаторен лист № 001342/10.05.2017 г. с анамнеза за намалено зрение; документи удостоверяващи, че към дата 01.03.2010 г. лицето е здравно осигурено и постановление на Районна прокуратура гр. Перник, с което се установява че прокуратурата е сигнализирана за влошеното му здравословно състояние. От страна на ГДИН със справка вх. № 8288/07.06.2017 г. са приложени медицински документи удостоверяващи многобройните оплаквания на А.С..

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав приема за доказани фактите, описани в исковата молба относно здравословното състояние на ищеца, вписванията в здравния журнал на Ареста в гр. Перник и престоя му в СБАЛЛС в гр. София, при които е бил поставен ищецът при пребиваването му в Ареста – Перник за посочения период. Нещо повече ответника по иска не проведе обратно доказване на изложените от ищеца факти, а напротив представи доказателства в подкрепа на неговата теза. Ето защо безспорно администрацията на следствения арест е допуснала лечение на задържаното лице ищец, но не е съобразила лечението изцяло с предписаното и не е обърнала внимание на многобройните оплаквания на задържания от офталмологичен преглед, с което е нарушила разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС.

Съгласно чл. 240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не е предвидено друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 5 от ЗИНЗС, необходимостта от изпращане на обвиняем или подсъдим в лечебно заведение се мотивира от директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода, от директора на медицинския център или от медицинския специалист към ареста. Това е обосновало издаването на постановление от 10.02.2017 г. на Районна прокуратура – Перник, с което А.С. е бил изпратен за консултиране в СБАЛЛС гр. София, като в периода от 30.12.2016 г. до 31.01.2017 г. е бил прегледан и подложен на лечение. Същото обаче не е продължило адекватно след напускане на лечебното заведение.

В случая негативните преживявания, физически и емоционален дискомфорт на настоящия ищец надвишават неизбежното ниво присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение „Задържане под стража“. Същите представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ареста в нарушение на изискването по чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на задържаните лица и зачитане на правата и достойнството им, които бездействия са рефлектирали върху личната сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от ЕКПЧ. Налице са елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, с оглед на което настоящия съдебен състав приема, че предявеният от А.К.С. иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ е доказан по основание.

Относно размера на претендираните неимуществени вреди следва да намери приложение разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „Справедливост“ е морално – етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и периода на исковата претенция, предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, настоящият съдебен състав приема, че искът следва да бъде уважен при определяне на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1000 /хиляда/ лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лева се отхвърли, като недоказан. С това обезщетение се репарират търпените от ищеца неимуществени вреди.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото на ответника по иска не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, а ищецът не е направил искане за присъждане на разноски нито в петитума на исковата молба, нито в съдебно заседание, поради което не се дължи и произнасяне в този смисъл.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Столична, ул. „Генерал Столетов“ №21 да заплати на А.К.С. с ЕГН **********, който към настоящия момент е в затвора в гр. Бобов дол сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща претърпени неимуществени вреди за периода от 22.11.2016 г. до 10.04.2017 година, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лева, като недоказан.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:/п/