Р Е Ш Е Н И Е

№ 278

гр. Перник, 09.10.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: Емилия Иванова

при участието на секретаря А. М., като разгледа докладваното от съдията адм. дело №173 по описа за 2017 г., на Административен съд - Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 176 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.130, ал.6 от Закона туризма /ЗТ/.

Образувано е по жалба на „***” ЕООД, със седелище и адрес на управление: гр.Перник, ул.***, №**, представлявано от К.К.Б., срещу заповед №РД-75 от 22.02.2017 г. Административният акт се оспорва изцяло като се твърди, че е неправилен и незаконосъобразен. Изтъкват се съображения за наличие на отменителни основания по чл.146, т.3,т.4, т.5 от АПК.

Иска се отмяна на атакуваната заповед и присъждане на направените по делото разноски, за което се представя списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по жалбата – Кметът на Община Ковачевци, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Намира, че изложените в нея твърдения за незаконосъобразност не кореспондират със представените писмени доказателства в административната преписка. Издадената заповед е правилна и законосъобразна, което обосновава искане да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. В подробни писмени бележки представени по делото се излагат подробни аргументи в подкрепа на твърдението за законосъобразност на административния акт.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд гр. Перник, като съобрази становищата на страните, представената административна преписка и събраните в хода на производството писмени доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство е започнало по заявление вх. №З-18/23.01.2017 г. подадено от „***”ЕООД до Кмета на Община Ковачевци, с което е поискано категоризиране на заведение за хранене „Калената къща”, находяща се в с.Калище, общ.Ковачевци. Допълнително с писмо вх. №П-180 от 03.02.2017 г. към преписката са приложени писмени документи относими към искането за категоризация на заведението. При произнасянето си Кметът на Община Ковачевци е приел, че искането за категоризиране не е придружено с всички изискуеми документи – липсва документ за въвеждане в експлоатация на обекта и не са отстранени препоръки, дадени на заявителя с протокол № 4/27.01.2017 г. Мотивиран така е издал заповед №РД-75/22.02.2017 г., с която е отказал категоризация на обект пивница „Калената къща”, находяща се в с.Калище, общ.Ковачевци.

За да е законосъобразна издадената заповед е необходимо да са налице, в тяхната съвкупност, всички изисквания към административния акт, посочени в чл.146 от АПК, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Оспорената заповед на Кмета на община Ковачевци е постановена от надлежен орган в кръга на неговата компетентност съгласно чл. 130, ал.3 и ал.7 ЗТ, във връзка с чл. 128, ал.1 ЗТ, но е незаконосъобразна, т.к. е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми, което е основание за отмяната й.

Съгласно чл. 59, ал.1 АПК административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение, като ал.2, т.4 задължава когато административният акт е в писмена форма, той да съдържа фактическите и правни основания за издаването му.

Независимо дали се съдържат в самия акт или в друг изготвен по преписката документ е необходимо мотивите да са конкретни, всеобхватни, обосновани и непротиворечиви, както по отношение на приетата за установена фактическа обстановка, така и на правните норми, които прилага административния орган.

В издадената заповед Кметът на Община Ковачевци е посочил като правно основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.130, ал.3 от Закона за туризма/ЗТ/ и чл.16, ал.3 от Наредбата за изискванията за местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията.

Разпоредбата на чл.44, ал.2 от ЗМСМА е обща разпоредба на основния закон, който определя правомощията на общинската администрация и органите на местното самоуправление. С нея е предвидено, че кметът в изпълнение на своите правомощия издава заповеди. Т.е. определя наименованието на актовете издавани от Кмета на община, но в случаите когато в специален закон не е предвидено друго. В разглеждания случай със заявлението на жалбоподателя е започнала процедура по специалния Закон за туризма и в него следва да се потърсят основанията за издаване на заповедта за категоризиране или отказ за категоризация.

В оспорената заповед, като основание от специалния закон е посочена разпоредбата на чл. 130, ал.3 ЗТ, според която в случай на констатирана непълнота или нередовност на представените документи по чл. 129, ал.1, 2 и 3 от ЗТ, съответната експертна комисия по категоризация на туристически обекти, в срок 10 работни дни от датата на заседанието писмено уведомява заявителя и определя 14-дневен срок от получаване на уведомлението за отстраняването им, като ал.3 предвижда, ако в указания срок по ал.2 непълнотите и/или нередовностите не бъдат отстранени, съответният категоризиращ орган със заповед отказва определяне на вид и категория на обекта.

От събраните по делото писмени доказателства, които са представени в цялост, според твърденията на процесуалния представител на ответника е констатирана непълнота на приложените към заявлението документи. Липсвал е приложен такъв по чл.129, ал.1 от ЗТ-документ за въвеждане в експлоатация, но не е даден срок в който тази непълнота да бъде отстранена. Експертната комисия, назначена от кмета на Община Ковачевци е извършила оглед на обекта и е съставила констативен протокол №04/27.01.2017 г., посочила е препоръки в т.6, които да бъдат изпълнени, за да бъде категоризиран обекта.

От съдържанието на протокола не може да се направи извод дали при проверката е присъствал представител на жалбоподателя или е съставен в негово отсъствие. Освен това не е даден срок за отстраняване на нередовностите така, както изисква разпоредбата на чл.130, ал.2 от ЗТ. От експертната комисия е съставен протокол №04/27.01.2017 г., но процедурата по отстраняване на пропуските от заявителя е приключила до тук. Протоколът е връчен на К.Б., представител на „***” ЕООД на 03.02.2017 г. лично, но не му е указано в какъв срок следва да изпълни изискванията поставени към обекта. Решаващият състав приема,че първото от посочените фактически основания за отказ е свързано с допустимостта на подаденото заявление. Като в ЗТ е предвидена възможност за заявителите допълнително по указание на административния орган да представят необходимите документи. Едва след отстраняването на нередовностите следва да се пристъпи към разглеждане на искането по същество.

В атакуваната заповед е посочено и още едно фактическо основание, което мотивира отказа-неизпълнение на препоръките по т.6.4; т.6.5; т.6.6 и т.6.7 от Протокол №04/27.01.2017 г. Това фактическо описание е относимо към процедурата уредена в чл. 130, ал.5-7 ЗТ, която също приключва със заповед, но с нея се определя вида и категорията на обекта или мотивирано се отказва определянето на категория, но след разглеждане на въпроса по същество и преценка на основателността на искането. За тази процедура се говори и в писмените бележки представени от Община Ковачевци, но тя е последваща и не е еднаква с тази по чл.130, ал.3 от ЗТ.

Кметът на Община Ковачевци е започнал процедура по чл.130, ал.3 от ЗТ, като е посочил, че не са представени изискуемите документи по чл.129 от ЗТ, т.е. искането е недопустимо, а от друга е посочил факти, от които се налага извод, че е проведена процедура по чл. 130, ал.7 ЗТ. Двете алинеи на законовия текст уреждат две самостоятелни и взаимноизключващи се процедури, поради което между тях не може да съществува връзка както неправилно е приел административния орган.

Така извършеното недопустимо смесване на различни процедури е налице и в обстоятелствената част на оспорената заповед, като изрично е посочено, че се отказва определяне на вид и категория на местата за настаняване поради нередовност на представените документи по чл. 129, ал.2 ЗТ и неотговаряне на изискванията за категоризация на туристически обект съгласно закона.

В резултат на това изложените мотиви не отговорят на посочените по-горе изисквания за обоснованост и единство, като не е ясно по коя от двете процедури е развил административното производство категоризиращият орган и какво е фактическо и правно основание за отказа - нередовност на представените документи или неотговаряне на изискванията за категоризация на туристически обект.

Посоченото създава неяснота в мотивите, която е равнозначна на липсата на мотиви и съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените, което е самостоятелно основание за отмяна на постановения акт.

В заповедта е посочено още едно правно основание, което мотивира постановения отказ – чл.16, ал.3 Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията. Макар в законовия текст да е посочено, че кметът на община е компетентен да издаде заповед за категоризация цитирането на разпоредбата не допринася за правната прецизност на заповедта, тай като касае произнасянето по същество на административния орган и посочена в атакуваната заповед само допълнително внася неяснота относно това по коя процедура на чл.130 от ЗТ е работил административния орган и кои мотиви са относими към постановения отказ.

По разбиране на настоящия състав, в обстоятелствената част на оспорената заповед, липсва логическата последователност между цитираните правни норми и направения извод за неотговаряне на законовите изисквания, т.к. между тях няма връзка. Освен това задължение на категоризиращия орган е било да направи преценка на направеното искане със залегналите изисквания, а не да изразява становище на изисквания на какъв обект за настаняване отговаря сградата.

В съответствие с това и доколкото административният орган не е отнесъл приетата фактическа обстановка към приложимата правна норма, то е постановил акта си в нарушение на материалния закон.

Предвид посоченото съдът приема, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалноправни разпоредби, поради което следва да бъде отменена.

Поради това, че след отмяна на заповедта не е от компетентността на съда да извърши исканата услуга, на основание чл. 173, ал.2 АПК делото трябва бъде върнато като преписка на административния орган за решаване на въпроса, като съобрази дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК ответната страна дължи да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 550 лева, включващи платена държавна такса в размер на 50 лв. и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие №05467/01.06.2017 г.

Водим от горното, състав на Административен съд – Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ заповед № РД-75/22.02.2017 г. на Кмета на община Ковачевци, с която е отказано категоризирането с три звезди на обект пивница „***”, с.Калище, общ.Ковачевци.

ВРЪЩА делото като преписка на Кмета на община Ковачевци за произнасяне по заявление с вх.№З-18/23.01.2017 г. на "***" ЕООД, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА Община Ковачевци да заплати на "***" ЕООД ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.Перник, ул."*** " №**, представлявано от К.К.Б.-управител, направените по делото разноски в размер на 550 (петстотин и петдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/