Решение по Административно дело 186/2017г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 275

гр. Перник, 20.10.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

СЛАВА ГЕОРГИЕВА

при съдебния секретар Емилия Владимирова и с участието на прокурор Галина Антова от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Иванова адм.дело № 186 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК.

Образувано е по протест на Прокурор при Окръжна прокуратура – Перник, срещу чл.4, ал.1, т.4 и 5; както и чл.10а от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Трън /Наредбата/.

В протеста се твърди, че според чл. 4, ал.1 от Наредбата, размерът на местните такси и цени на услуги се определял при спазване на принципи конкретизирани в пет точки на разпоредбата. В т.4 е посочен като принцип-ефективно разпределение на общински ресурси чрез определяне на такси и цени на услуги, а в т.5 насърчаване на частния сектор в предоставянето на регламентираните в наредбата услуги. Според вносителя на протеста формулираните в т.4 и т.5 принципи са надхвърлили законовата рамка - чл. 8, ал.1 от ЗМДТ. Ето защо са приети от Общинския съвет без необходимата законова делегация.

С разпоредбата на чл.10а от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Трън е предвидено, че не се предоставят административни услуги на длъжници към Община Трън над 50 лв., докато същите не се издължат или не се изготви погасителен план по реда на чл.183 от ДОПК. Предвидено е, че ограничението не се отнася за конкретно изброени услуги свързани с гражданското състояние на лицата. Изложени са твърдения защо според прокуратурата текста на разпоредба създава ограничения за ползвателите на услуги на територията на Община Трън, които са незаконосъобразни и противоречат на разпоредбите на чл.9б; чл.81 и чл.92 от ЗМДТ.

Иска се отмяна на незаконосъобразните текстове на чл. 4, ал.1, т.4 и 5 и чл.10а от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Трън, като незаконосъобразни, поради противоречието им с разпоредби на нормативен акт от по-висок ранг.

Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът по протеста Общински съвет - Трън, оспорва подадения протест, но не изразява становище по същество.

Административен съд - Перник, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Докладна записка вх. №19/21.01.2008 г., Кметът на Община Трън е внесъл предложение пред ОбС – Трън, на основание чл. 22, ал.1 от ЗМСМА и чл. 9 от ЗМДТ, да бъде приета нова Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Трън.

Общински съвет гр.Трън със свое решение № 4 от 30.01.2008 г., прието по протокол №1, приема Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги /стр.102 и стр.103/. Многократно Наредбата е изменяна и допълвана, като по делото са приложени писмени доказателства за приетите промени, както и актуалната й действаща редакция. Към настоящия момент разпоредбите имат следното съдържание:

„Чл.4, ал.1 – Размерът на местните такси и цени на услуги се определя при спазване на следните принципи: ……

т.4 ефективно разпределение на общински ресурси чрез определяне на такси и цени на услуги

т.5 насърчаване на частния сектор в предоставянето на регламентираните в наредбата услуги.

Чл.10а-На всички длъжници към община Трън по ЗМДТ-физически и юридически лица с размер на задълженията над 50 лв. към 01.01. на текущата година, не се предоставят административни услуги от общинската администрация до внасяне на дължимите от тях суми или до подписване на погасителен план по чл.183 от ДОПК за отсрочване или разсрочване на плащането, с изключение на следните услуги:

1.УДОСТОВЕРЕНИЯ за

Раждане/дубликат/

Граждански брак/дубликат/

Препис извлечение от акт за смърт

Семейно положение

Родствени връзки

За наследници

Настоящ адрес

Постоянен адрес

Липсващ акт за смърт или раждане

Идентичност на имената

Идентичност на адрес

2. ЗАЯВЛЕНИЯ за

Постоянен адрес

Настоящ адрес“

След внасяне на протеста не са предприемани действия по промяна на атакуваните текстове.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване са две конкретни разпоредби от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община Трън. На основание чл. 186, ал.2 от АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае само посочените разпоредби от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Трън, което е допустимо съгласно чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл. 187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т.е. без ограничение във времето. Ето защо подаденият протест е процесуално допустим, а разгледан по същество е изцяло основателен.

Съгласно чл. 7, ал.2 от Закон за нормативните актове (ЗНА), наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а според чл. 8 от ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 75, ал.2 и чл. 76, ал.3 от АПК. Като компетентни да издават нормативни (подзаконови) административни актове разпоредбата на чл. 76, ал.1 от АПК сочи изрично овластените от Конституцията или закон органи, в какъвто смисъл е и по-общата разпоредба, доколкото се отнася до всички нормативни актове, на чл. 2, ал.1 от ЗНА. Като колективен орган на местното самоуправление по смисъла на чл. 18, ал.1 от ЗМСМА, общинският съвет е овластен да издава нормативни актове, с които да урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение.

Според нормата на чл. 21, ал.2 от Закон за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), общинския съвет в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член, е овластен да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. С оглед горното, наредбата, като цяло в това число и текстовете, които се протестират са приети от компетентен орган - Общински съвет - Трън, съобразно чл. 21, ал.2 от ЗМСМА. При изрично предвидена в ЗМДТ възможност органът на местно самоуправление да уреди конкретни отношения свързани с определянето и администрирането на местните такси и услуги. Съгласно §3 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата, последната е издадена на основание чл. 9 от ЗМДТ, според който общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Не се спори по делото, че протестираните текстове от Наредбата са приети с решение, взето на редовно проведено заседание на общинския съвет, при наличие на кворум и необходимото към този момент мнозинство на общинските съветници.

От направения преглед на нормативната уредба следва изводът, че нормотворческите правомощия на общинския съвет произтичат от Конституцията или закона и се ограничават до обществени отношения с местно значение, които обаче нямат своя регулация от нормативни актове от по-висока степен.

Основателно се твърди в протеста, че атакуваната разпоредба на чл. 4, ал.1, т.4 и 5 от Наредбата противоречи на чл. 8 от ЗМДТ, съгласно който общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи: т.1 - възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата; т.2 - създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество; т.3 - постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Тези принципи на закона са изцяло преписани в наредбата, но освен това има и допълнение, което е формулирано в т.4 и т.5 на ал.1,чл.4 от Наредбата.

Съдът намира, че принципите, които следва да съблюдават общинските съвети при определяне размера на местните такси, се сочат изчерпателно в чл. 8 от ЗМДТ, поради което не могат да се предвиждат нови, нефигуриращи в обсъжданата разпоредба такива. В случая посочените в чл. 4, ал.1, т.4 и 5 от Наредбата принципи не се установяват да са измежду изброените в чл. 8 от ЗМДТ, от което следва изводът, че посочените по-горе т. 4 и 5 от чл. 4, ал.1 от Наредбата са били приети в нарушение на чл. 8 от ЗНА, съгласно който всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, както и че противоречат на разглеждания по-горе чл. 8 от ЗМДТ /в относимите му редакции/, уреждащ изчерпателно принципите, следващи се при определяне размера на местните такси.

Втората разпоредба, която според прокуратурата е незаконосъобразна е чл.10а от Наредбата. Съгласно нейният текст не се предоставят административни услуги на длъжници към Община Трън над 50 лв. Разпоредбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като приета в противоречие с материалния закон, в който смисъл са и наведените от оспорващия прокурор съображения.

От анализа на оспорения чл.10а от Наредбата се установява, че е въведено ограничение на кръга от лицата, които могат да поискат извършване на административна услуга от общинската администрация. Въведеното ограничение е по отношение на лицата, които имат задължения към общината в конкретно посочен размер. Разпоредбата в това й съдържание води до ограничаване на права на гражданите, тъй като общината е задължена да предоставя на населението административни услуги. Това само по себе си представлява ограничаване и въвеждане на тежести при административното обслужване на гражданите, което се явява и своебразна санкция.

Извършването на административни или технически услуги е основна и съществена част от осъществяваните от общинската администрация дейности. Извършването на същите може да се откаже единствено на основанията, посочени в съответните специални закони, съдържащи предпоставките за извършването им. При наличието на тези предпоставки и заплащането на определената от наредбата такса/цена, административния орган е длъжен да извърши поисканата услуга, като е недопустимо обвързването на изпълнението им с реализирането на други факти и обстоятелства, които нямат пряко отношение към извършването на конкретната услуга. С текста на цитираната норма на практика е сторено именно това, като е ограничена възможността физически и юридически лица да се възползват от предоставянето им.

Оспорената нормативна разпоредба противоречи и на чл. 76, ал. 3 от АПК, съгласно който общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по - висока степен обществени отношения с местно значение. По смисъла на тази норма издаваните от общинските съвети нормативни актове имат вторичен и производен характер спрямо законите, по - висока степен на конкретизация и ограничено териториално значение. В процесния случай, с оспорената разпоредба от наредбата е създадена нова, неуредена в по - високия по степен нормативен акт правна уредба, с приемане като задължителна предпоставка за извършване на административна услуга, изразяващо се в липса на задължения към община Трън. С тази нормативна регламентация индиректно общинският съвет е уредил начин на събиране на свои вземания от граждани на общината, който обаче не е съответен на възприетия в ЗМДТ ред. Съгласно чл. 4 от цитирания закон, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. По аргумент от чл. 9б от ЗМДТ по същия ред се извършва администрирането и на местните такси. Облеченото в нормативна форма по - различно разбиране на този принцип е проява на несъответствие между процесния акт като подзаконов такъв и по - високия по степен закон.

Горното обосновава извод, че протестът е основателен в неговата цялост и чл.4, ал.1, т.4 и т.5, както и чл.10а от процесната Наредба, следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

При този изход на спора в полза на Окръжна прокуратура – Перник, следва да се присъдят направените в производството разноски в размер на 20.00 (двадесет) лева, представляващи заплатената такса за обнародване на оспорването в ДВ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 193, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по протест на прокурор при Окръжна прокуратура Перник, разпоредбите на чл. 4, ал.1, т.4 и т.5 и чл.10а от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Трън.

ОСЪЖДА Общински съвет - Трън да заплати на Окръжна прокуратура – Перник, разноски по делото в размер на 20 (двадесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: /П/ /П/