Р Е Ш E Н И Е
№ 255
Гр. Перник, 24.10.2017 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и пети септември
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Ивайло
Иванов
при съдебния секретар Теодора Маринкова, като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 205/2017 година по
описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по
жалба на С.К.Р.
с ЕГН ********** ***, ап.
107, със съдебен адрес ***, ***, чрез адвокат Б.В. срещу Заповед № РД-138-1 от
05.04.2017 година на кмета на община ***, с която на основание чл.
225а, ал. 1, във връзка с чл.
225, ал. 2, т. 2, във връзка с чл.
223, ал. 1, т. 8 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено
да бъде премахнат незаконен строеж „Масивна сграда – обор за крави“, построен в
имот № 076066 по КВС на с. ***, местността „***“, с НТП – нива в срок до 20 юли
2017 година.
В жалбата се
излагат съображения, че заповедта е постановена при съществени процесуални
нарушения и е в противоречие с материалния закон. Сочи, че е налице търпим
строеж, който не подлежи на премахване. Въз основа на тези аргументи изложени в
жалбата се иска отмяна на обжалваната заповед, с която е наредено премахването
на строежа.
В проведеното
съдебно заседание на 25.09.2017 година жалбоподателя редовно призован не се
явява, представлява се от адвокат Б.В. от АК Перник, който моли съда да отмени
оспорената заповед, като незаконосъобразна. Подробни съображения развива в
представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски
по приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по
жалбата – кмета на община ***, чрез процесуалния си представител адвокат С.П. ***
оспорва жалбата, като излага подробни съображения за нейната неоснователност,
поради което моли съда да я отхвърли. В представените писмени бележки развива
допълнителни доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на
направените съдебни разноски по приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните
и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК
приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:
В община *** е
постъпило писмо от ДНСК относно сигнал подаден от ***Н. от с. ***, относно извършено
незаконно строителство на „животновъден обект“ – краварник, торище и сеновал в
поземлени имоти № 076066 и № 076067 в с. ***.
С писмо изх. №
566/20.12.2016 година началник на общинска служба „Земеделие“ *** е предоставил
информация, че поземлен имот № 076066 по КВС на с. ***,
представляващ НТП – нива, в местността „***“ е с площ 11.000 дка е собственост
на С.К.Р.
/настоящ жалбоподател/, съгласно документ за собственост – договор за делба
№ 30 от 20.06.2007 година.
Със заповед №
РД-536/21.12.2016 година кмета на община *** е разпоредил проверка на място,
която да се извърши на 18.01.2017 година. За датата на проверката е уведомен и
жалбоподателя, но поради лоши атмосферни условия и трудно проходими пътища на
посочената дата не е извършена проверката, за което е съставен констативен
протокол № 536/УЗС/18.01.2017 година.
Със заповед №
РД-27/18.01.2017 година кмета на община *** е определил нова дата за извършване
проверка на място – 15.02.2017 година, която заповед е съобщена на
жалбоподателя.
На 15.02.2017 година
при извършена проверка на място от служители на община ***, при отсъствие на
жалбоподателя е съставен е констативен протокол № 4 от 15.02.2017 година, с
който е установено, че на място в имот № 076066, НТП – нива, в местността „***“ с площ 11.000 дка
е изградена „Едноетажна масивна сграда – обор за крави“ с размери 20.00 м/7.00
м.. Строежът е изграден от стоманобетонна конструкция и зидария от сгурбетонни
блокчета. Покрива е двускатен от дървена конструкция, покрит с ламарина. Монтирана
е дървена дограма и дървена врата. В момента на проверката е установено,че има
крави. Прието е, че строежът е извършен без разрешение за строеж и одобрен
инвестиционен проект, съответно се използва без издадено удостоверение за
въвеждане в експлоатация. Протоколът е изпратен на жалбоподателя по пощата.
Видно от обратна разписка, приложена по делото същият е получен от него. Срещу
констатациите обективирани в акта е постъпило възражение. Същото е разгледано и
отхвърлено като неоснователно, видно от протокол № 19 от 21.03.2017 година.
Съгласно договор
за делба на съсобствени недвижими имоти, находящи се в с. ***, област Перник,
акт № 30, том III, регистър № 1184 от
20.06.2007 година настоящия жалбоподател е носител на правото на собственост на
поземлен имот с № 076066 по КВС на с. ***, представляващ
НТП – нива, в местността „***“ с площ от 11.000 дка. Строежа „Едноетажна
масивна сграда – обор за крави“ е изграден в този имот.
Със Заповед №
РД-138-1/05.04.2017 година на кмета на община ***,
издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка
с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконно изграден
строеж: „Строежа „Масивна сграда – обор за крави“ построен в имот № 0760660 по
КВС на с. ***, местността „***“, община *** с НТП – нива от жалбоподателя.
По делото е
назначена и изслушана съдебно –техническа експертиза. Съгласно основното и
допълнително заключението на вещото лице описанието на постройката съответства
на описанието, направено в констативните актове и в заповедта. Процесният обект
не попада в чертите на регулационния план на с. ***, а попада в земеделска земя
в имот № 076066 по КВС. Не е отразен в действащата карта на възстановената
собственост на с. ***. За строежа няма издавана скица от главен архитект с
нанесено местоположение на постройката и местоположение на двора за
застрояване, няма застроително решение, обосновка, обяснителна записка, няма
разрешение за строеж. Имот № 076066 е обособен от разделянето на имот № 076011
на два имота съответно № 076066 и 076067, което е станало през 2007 година.
Имот № 076011 е възстановен с решение № 12 от 14.10.1999 година на Поземлена
комисия – ***, съгласно плана за земеразделяне на с. ***. Вещото лице е установило, че процесната стопанска
постройка с оглед на нейното предназначение, представлява стопанска постройка
със селскостопанско предназначение /отглеждане на животни/ и съответства на
изискванията на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, както и на чл. 169, ал. 1 от ЗУТ,
като отговаря на изискванията и нормативните актове и технически спецификации
за осигуряване в продължение на икономически обоснован експлоатационен срок на
съществените изисквания: носимоподобност, безопасност при пожар, хигиена,
безопасна експлоатация и защита от шум и опазване на околната среда. Наред с
това вещото лице е установило, че строежа е „търпим“, като е построен преди
2001 година /ноември 1999 година/, на основание § 127, ал. 1 от ЗУТ, съответно
попада в шеста категория и не е необходимо въвеждане в експлоатация. За
построената сграда не е необходими промяна на преназначението, съгласно Наредба
№ 2 от 28.04.1998 година за застрояване в земеделски земи. Така даденото
заключение настоящия съдебен състав го кредитира, като обективно, относимо и
съответстващо на събраните по делото писмени доказателства.
Пред настоящата
съдебна инстанция са разпитани свидетелите *** и *** водени от страна на
жалбоподателя. От свидетелските показания на *** се установява, че познава
жалбоподателя от 1985 година, откогато живее в с. ***. Посочва, че през 1999 – 2000
година е помагал при изграждането на обора, като направен от железобетонни
стени, нов покрив, като винаги са се отглеждали животни и преди ремонта. Така
дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира като
обективни, последовател и подкрепящи се от събраните по делото писмени
доказателства.
От свидетелските
показания на *** се установява, че познава жалбоподателя от много години и е
помагал при изграждането на обора през 1999 – 2000 година. На мястото на
построената сграда винаги са се отгледали животни и преди това, от бащата на
настоящия жалбоподател. Земеделската земя не била включвана в бившето ТКЗС на
с. ***, тъй като се е намирало в западната част, между с. *** и с. ***. Така
дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира като
обективни, последователни и подкрепящи се от събраните по делото писмени
доказателства.
При
така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирано лице,
адресат на заповедта за премахване, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Кметът на общината осъществява административен контрол по устройство на
територията и строителството за строежите от четвърта, пета и шеста категория. Атакуваната
в настоящето производство заповед е издадена от кмета на община ***, във връзка
с негови правомощия по Закона за устройство на територията. Същият съгласно чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ има
право да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, а осъществения
строеж е VІ-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Въз основа на
изложеното се приема, че оспорваният административен акт е издаден от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия с оглед, на което не са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорвания акт е в писмена форма и обективира волеизявления, с които се
засягат пряко и непосредствено права на настоящия жалбоподател. Т.е. в случая е
налице индивидуален административен акт и като такъв, той трябва да отговаря на
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Това се отнася в пълна степен и за
актовете издавани по ЗУТ. Формата на акта е гаранция за законосъобразността на
административния акт, като задължава административния орган да съблюдава при
неговото издаване предвидените от законодателя изисквания и условия. Именно
поради това, формата по чл. 59 от АПК е въведена като основание за отмяна на
издадени при неспазването й административни актове –чл. 146, т. 2 от АПК. В
случая формата е спазена и не се налага отмяна на акта на това основание.
По правило производството по чл. 225 от ЗУТ е служебно
и не е необходимо органът да бъде сезиран за да дължи произнасяне, както и
същият има право на собствена преценка за образуване на производство и за
провеждане и приключване на процедурата с краен акт, подлежащ на оспорване.
Това, че е подаден сигнал и че защитата сочи, че нямало такова лице и не
живеело такова в този район, не означава, че трябва да се търси сигнализатора и
да му се търси правен интерес и едва след това органът да прецени дали да се
сезира или не. На следващо място твърденията относно проверката не се
възприемат. Разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ не изисква актът, с който се
установява незаконно строителство да се съставя в присъствие на нарушителя.
Единственото условие в закона е актът да бъде връчен на заинтересуваните лица,
като видно от представена по делото обратна разписка, констативният акт е
връчен на жалбоподателя и същият е депозирал възражение в срок. Отделно от това
описанието в обстоятелствената част на заповедта напълно съответства на
констативния акт. В този смисъл констативния акт има доказателствена сила за
съществуването и вида на строежа. Последните две обстоятелства не се оспорват
от жалбоподателя, тъй като не се отрича фактът на извършеното и констатирано
строителство. С оглед на това и след цялостен преглед на административната
преписка, настоящият съдебен състав не констатира съществени процесуални
нарушения, които да доведат до отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от
АПК.
Относно
съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби следва
да се отбележи следното:
Нормативно
установените предпоставки за постановяване на заповед за премахване по чл. 225,
ал. 2 от ЗУТ са: наличие на извършен незаконен строеж по смисъла на някоя от
хипотезите, посочени в ал. 2 на същата разпоредба, както и строежа да не е със
статут на „търпим“ строеж.
Съгласно
§ 5, т. 38 от ДР на ЗУТ „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и
подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни,
възстановителни, консервационни и реставрационни работи по недвижими културни
ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура,
благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти,
реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. Настоящият съдебен
състав приема, че констатираният от проверяващите строеж, попада в легалната
дефиниция за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и представлява
надземна постройка, трайно прикрепена в земята, като по този начин е променено
и предназначението на земята.
От събраните по делото доказателства категорично се установява,
че се касае за незаконен строеж. От констативния акт и от заключението на
вещото лице се установява, че процесният обор, находящ се в поземлен имот №
076066 по КВС, има характер на строеж по смисъла на ЗУТ и за този строеж не е
издавано разрешение за строеж. За поземлен имот № 076066 няма изработен
одобрен подробен устройствен план. С оглед на това се приема, че в имот № 076066
е изпълнен строеж – стопанска постройка. Носещата конструкция на същият е
изградена от стоманобетонна конструкция и зидария от сгурбетонни
блокчета,
с двускатен от дървена конструкция покрив с ламарина. Строежът е
извършен без всякакви строителни книжа, така както е посочено и в констативния
акт, така като е посочено и в оспорената заповед. Жалбоподателят, нито в хода
на административното производство, нито в хода на съдебното производство
ангажира доказателства, от които да е видно, че разполага с одобрени строителни
книжа за тази постройка, в частност разрешение за строеж. С оглед начина на
изграждане на разпоредения за премахване обект същият представлява строеж по
смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. С оглед функционалното му предназначение е
със селскостопанско предназначение. Съобразно нормата на чл. 137, ал. 1, т. 6
от ЗУТ строежът е от VІ-та категория. За строежа не са представени строителни
книжа съобразно изискванията на чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗУТ. От
изложеното по – горе се установява, че като цяло строежът е извършен без
изискваните от закона строителни книжа – без издадено разрешение за строеж, в
нарушение на чл. 148, ал. 1, във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗУТ и
не попада в изключителната хипотеза на чл. 151 , ал. 1 от ЗУТ. Разпоредбата на
чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, изисква издаване на разрешение за строеж, с оглед
на което се подкрепя изведения по – горе извод, че обектът представлява строеж
по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. От тази разпоредба е видно, че за
извършването на строеж е установен разрешителен режим и за него се изисква
разрешение за строеж. Независимо от годината на построяване, съгласно чл. 55 от
ЗТСУ, респ. чл. 148, ал. 1 от ЗУТ
строежи се извършват само ако са разрешени. Строителните работи в страната се
извършват при спазване на закона и действащите правила, норми и наредби въз
основа на разрешение за строеж, а съгласно чл. 225 от ПП на ЗТСУ не се изисква
одобрен проект при издаване на разрешение за строеж за едноетажни второстепенни
постройки, с оглед на което се приема, че за строежа е било необходимо издаване
на разрешение за строеж и липсата на такова го прави незаконен.
В оспорената заповед е посочено, че навес-сеновал е
изграден в нарушение на разпоредбата на чл.
148, ал. 1 от ЗУТ, на чл. 9, ал. 1 и чл. 13 от Наредба № 19 от 25.10.2012 година
за строителството в земеделски земи без промяна на предназначението им.
Съгласно разпоредбата на чл.
148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени
съгласно този закон, а съгласно разпоредбата на чл.
137, ал. 3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията
на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти
при условията и по реда на този закон.
В хода
на административното производство са установявани факти и събирани
доказателства за извършване на строителство в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, т.е. без строителни
книжа. Липсата на строителни книжа е вписана като основание и в констативния
акт от проверяващите длъжностни лица. Позоваване на тази разпоредба има и в
атакуваната заповед. След като са налице непротиворечиви фактически основания,
характеризиращи строежа като незаконен в условията на чл. 225, ал. 2, т. 2 от
ЗУТ, правилно административния орган в съответствие с действащите
материалноправни разпоредби е издал процесната заповед, с която е наредено да
се премахне незаконен строеж „Масивна сграда – обор за крави“, находящ се в
имот собственост на жалбоподателя.
Законосъобразното издаване на заповед за премахване на
незаконен строеж в хипотезата на изпълнен незаконен строеж по чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, обаче е обусловено от наличието на още едно
нормативно регламентирано условие, а именно строежът да не е търпим по смисъла
на §
16 от ПР на ЗУТ или по смисъла на §
127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр.82/ 26.10.2012 година, в сила
от 26.11.2012 година/. Доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване и
забрана за ползване, „търпимостта“ на строежа се явява правоизключващо
обстоятелство за упражняване на административното правомощие по чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконния
строеж.
В
случая твърдението на жалбоподателя, че строежа е търпим, е основателно, тъй
като липсата на строителни книжа и безспорно събраните доказателства от
свидетелските показания и заключението на вещото лице за момента на изграждане
на постройката, обуславят и проверката по § 127 от ПР на ЗУТ.
Административният
орган в оспорената заповед не е извел собствени доводи относно периода, в който
е извършено строителството. Поради тази причина единствените доказателства
установяващи момента на изграждане на обекта са тези ангажирани от
жалбоподателя. С оглед на ангажираните и посочени по-горе доказателства следва
да се приеме, че същият е изграден през 1999 – 2000 година и за него няма
одобрени строителни книжа, т. е. попада в §
127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Тази разпоредба се прилага само за строежи,
които са реализирани след изтичането на крайния срок по ал.
3 на § 16 от ПР на ЗУТ, който е начален момент на периода на евентуална
търпимост по §
127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.
Твърдението на ответника, че обекта е построен след
този времеви период не се възприема. От удостоверението за регистрация № 2369/24.09.2013г.
на обект: пункт за съхранение на мляко, на което се позовава ответника не може
да се приеме, че обекта е изграден тогава. Кога собственик на обект ще
предприеме регистрация по Закона за храните е негова преценка. С договора за доброволна
делба от 2007 година страните доброволно са поделили земеделската земя, а не
изграденото върху нея. Поради това и не може да се приеме, че там не е имало
постройки.
Имотът, в който е изграден обекта попада в територия
без устройствен план, поради което на основание
чл. 9, ал. 1 от ЗУТ предназначението на имота до влизане в сила на план
се определя от фактическото му ползване, освен ако използването противоречи на
закона. Имотът е в обхвата на чл.
8, ал. 2 от ЗУТ и се намира в земеделска територия, видно от представените
по делото скици на имота и заключението на експерта. Начин на трайно ползване
на имота е нива. След като за тази земя няма подробен устройствен план, то
следователно и е невъзможно да се направи съответствие със ПУП. От друга
страна, с оглед приетото по – горе като период на изграждане на строежа и
съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ такъв вид постройки са били допустими
за изграждане в земеделска земя. В приетия период на изграждане на обекта е в
била действаща Наредба № 2 от 10.04.1998 година за застрояване в земеделските
земи, издадена на основание чл. 201 от ЗТСУ. Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 2, б. “а” от Наредбата без да се изисква промяна на
предназначението на земеделските земи, в тях се разрешава застрояване, свързано
с ползването им, като при имоти с площ над 10 дка могат да се изграждат
стопански сгради, постройки и съоръжения за съхранение на растителна и
животинска продукция и отглеждане на животни съгласно списъка /приложението/. С
оглед на това изграденото изцяло попада в обхвата на т. 2 от списъка, тъй като
служи за отглеждане на животни. Съгласно чл.
16, ал. 1 от Наредба № 2 от 10.04.1998 година за застрояване в земеделските
земи разрешение за строеж в земеделски земи се издава от главния архитект
на общината въз основа на писмено искане на собственика, към което се прилагат
изрично посочени в Наредбата документи. Т.е. при застрояване на земеделска земя
е задължително издаването на разрешение за строеж. С оглед на изложеното се
приема, изградения обект е допустим строеж, с оглед начина му на изграждане и
предназначението му. Същият има и отстоянията разписани в чл. 9, ал. 1 от
наредбата, с оглед дадените устни уточнения на експерта. Въз основа на това се
приема, че изграденото е допустимо и е съвместимо с основното предназначение на
земите, тъй като служи за отглеждане на животни. Строежът е допустим по
правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Строежът е
допустим и по ЗУТ, тъй като съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗУТ е
допустимо изграждане на обекти без промяна предназначението на земята за
застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имота.
С оглед изложеното следва да се приеме, че
са налице предпоставките на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и строежа е
допустим, както по разпоредбите, които са действали по времето, когато е
извършен, така и по действащите разпоредби съгласно този закон. Поради тази
причина е налице търпим строеж, който не подлежи на премахване. Ирелевантно за
преценката и определянето на строежа като търпим по смисъла на §
127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е обстоятелството, дали строежът подлежи на
узаконяване. С оглед на изложеното оспорената
Заповед № РД-138-1/05.04.2017 година на кмета на община
***, с която се нарежда да бъде премахнат незаконно изграден строеж, а именно: „Масивна сграда
– обор за крави“, построен в имот № 076066 по КВС на с. ***, местността „***“,
с НТП – нива в срок до 20 юли 2017 година се явява постановена в нарушение и при неправилно
приложение на материалния закон, поради което следва да бъде отменена в
условията на чл. 146, т. 4 от АПК.
Относно
разноските:
С
оглед изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените
съдебни разноски е основателно, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от
АПК ответника следва да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер
на 514.20 /петстотин и четиринадесет лева и двадесет стотинки/, от които 10
лева платена държавна такса, 3.20 лева платени банкови комисионни, 100 лева
платено възнаграждение на вещо лице, 400 лева платено адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 05.06.2017 година.
С
оглед изхода на делото следва да се остави без уважение направеното искане от
процесуалния представител на ответника по жалбата за присъждане на направените
съдебни разноски.
Мотивиран
от гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № РД-138-1 от 05.04.2017 година
на кмета на община ***, с която на основание чл.
225а, ал. 1, във връзка с чл.
225, ал. 2, т. 2, във връзка с чл.
223, ал. 1, т. 8 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено
да бъде премахнат незаконен строеж „Масивна сграда – обор за крави“, построен в
имот № 076066 по КВС на с. ***, местността „***“, с НТП – нива в срок до 20 юли
2017 година, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Община *** да
заплати на С.К.Р.
с ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 514.20 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия: