Р Е Ш E Н И Е

№ 241

гр. Перник, 05 октомври 2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Перник, в публично съдебно заседание проведено на осми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при съдебния – секретар И.И., като разгледа докладваното от съдия Георгиева административно дело № 207/2017 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на М.К.К., с ЕГН **********,*** срещу Заповед № РД-137-1/05.04.2017г. на кмета на Община Ковачевци, с която се нарежда да бъде премахнат незаконно изграден строеж: „Навес – сеновал“ построен в имот № 076067 по КВС на с. Ковачевци, местност „Циганка“, община Ковачевци с НТП – нива.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е постановена при съществени процесуални нарушения и е в противоречие с материалния закон. Сочи, че е налице търпим строеж, който не подлежи на премахване. Въз основа на тези аргументи изложени в жалбата се иска отмяна на обжалваната заповед, с която е наредено премахването на строежа.

В проведените съдебни заседания се явява пълномощник на жалбоподателя-адв. Б.В., от АК-Перник. Същият пледира заповедта да се отмени като незаконосъобразна и да се присъдят направените разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмени бележки.

Ответникът по жалбата-Кмета на община Ковачевци, чрез пълномощника си адв. С.П. *** оспорва жалбата. Излага подробни съображения за неоснователността й и пледира същата да се отхвърли. Претендира присъждане на направените съдебни разноски, съгласно списък по чл. 80 от ГПК. Представя писмени бележки.

Административен съд Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено следното:

По фактите:

В община Ковачевци е постъпило писмо от ДНСК относно сигнал от М.Н., касаещ извършено незаконно строителство в поземлени имоти с № 076066 и 076067 в с. Ковачевци.

С писмо изх. № 566/20.12.2016г. началник на Общинска служба „Земеделие“-Ковачевци е предоставил информация, че поземлен имот с № 076067 по КВС на с. Ковачевци, представляващ НТП-нива, в местност Циганка е с площ 10.923дка е собственост на М.К.К., съгласно документ за собственост-договор за делба № 30 от 20.06.2007г.

Със заповед № РД-536/21.12.2016г. Кмета на община Ковачевци е разпоредил проверка, която да се извърши на 18.01.2017г.. За датата на проверката е уведомен и жалбоподателя. Поради лоши климатични условия на посочената дата не е извършена проверката.

Със заповед № РД-27/18.01.2017г. Кмета на община Ковачевци е определил нова дата за проверка. Заповедта е съобщена на жалбоподателя.

На 15.02.2017г. служители при ответника са извършили проверка на място. Проверката е извършена в отсъствие на жалбоподателя. Съставен е констативен протокол № 3 от 15.02.2017г., с който е установено, че на място в имот № 076067, НТП-нива, в местност Циганка с площ 10.923дка е изграден „навес-сеновал“. Изграден е от дървена конструкция, с покрив покрит с ламарина. Дървените подпори са с височина 4.20м, дължината на навеса е 12м., а ширината му е 10м. Няма оградни стени. Прието е, че строежът е извършен без разрешение за строеж и без становище от инженер конструктор. Протоколът е изпратен на жалбоподателя по пощата. Видно от обратна разписка, приложена по делото същият е получен от него. Срещу констатациите обективирани в акта е постъпило възражение. Същото е разгледано и отхвърлено като неоснователно, видно от протокол № 19 от 21.03.2017г..

Жалбоподателя, съгласно договор за делба № 30 от 20.06.2007г. се легитимира за собственик на поземлен имот с № 076067 по КВС на с. Ковачевци, представляващ НТП-нива, в местност Циганка е с площ 10.923дка. Строежа „навес-сеновал“ е изграден в този имот.

Със Заповед № РД-137-1/05.04.2017г. на кмета на Община Ковачевци, издадена на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено да се премахне незаконно изграден строеж: „Навес – сеновал“ построен в имот № 076067 по КВС на с. Ковачевци, местност „Циганка“, община Ковачевци с НТП – нива от жалбоподателя.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице описанието на постройката съответства на описанието, направено в констативните актове и в заповедта. Процесния обект не попада в чертите на регулационния план на с. Ковачевци, а попада в земеделска земя в имот № 076067 по КВС. Не е отразен в действащата карта на възстановената собственост на с. Ковачевци. За строежа няма издавана скица от главен архитект с нанесено местоположение на постройката и местоположение на двора за застрояване, няма застроително решение, обосновка, обяснителна записка, няма разрешение за строеж. Имот № 076067 е обособен от разделянето на имот № 076011 на два имота съответно № 076066 и 076067, което е станало през 2007г.. Имот № 076011 е възстановен с решение № 12 от 14.10.1999г. на Поземлена комисия-Ковачевци, съгласно плана за земеразделяне на с. Ковачевци.

По делото по искане на защитата на жалбоподателя се допуснаха до разпит свидетелите И.К. Й. и И. И. Р.. И.К. Й. свидетелства, че познава жалбоподателя от 1985г., откогато живее в с. Ковачевци. Посочва, че през 2000г. е помагал при изграждането на навеса, който представлява забити в земята дървени колове, които са покрити с ламарина. Няма стени и не е ограден. В него се събира сено за животните.

И.И.Р. свидетелства, че познава жалбоподателя повече от 40години. Посочва, че през 1999г.-2000г. е помагал при изграждането на навеса, който представлява забити в земята дървени колове и покрити с ламарина.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен съд Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от легитимирано лице, адресат на заповедта за премахване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

По правото:

Кмета на общината осъществява административен контрол по устройство на територията и строителството за строежите от четвърта, пета и шеста категория. Атакуваната в настоящето производство заповед е издадена от Кмета на община Ковачевци, във връзка с негови правомощия по Закона за устройство на територията. Същият съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ има право да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, а осъществения строеж е VІ-та категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. Въз основа на изложеното се приема, че оспорваният административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия с оглед, на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорвания акт е в писмена форма и обективира волеизявления, с които се засягат пряко и непосредствено права на настоящият жалбоподател. Т.е. в случая е налице индивидуален административен акт и като такъв, той трябва да отговаря на изисикванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Това се отнася в пълна степен и за актовете издавани по ЗУТ. Формата на акта е гаранция за законосъобразността на административния акт, като задължава административния орган да съблюдава при неговото издаване предвидените от законодателя изисквания и условия. Именно поради това, формата по чл. 59 от АПК е въведена като основание за отмяна на издадени при неспазването й административни актове –чл. 146, т. 2 от АПК. В случая формата е спазена и не се налага отмяна на акта на това основание.

По правило производството по чл. 225 от ЗУТ е служебно и не е необходимо органът да бъде сезиран за да дължи произнасяне, както и същият има право на собствена преценка за образуване на производство и за провеждане и приключване на процедурата с краен акт, подлежащ на оспорване. Това, че е подаден сигнал и че защитата сочи, че нямало такова лице и не живеело такова в този район, не означава, че трябва да се търси сигнализатора и да му се търси правен интерес и едва след това органът да прецени дали да се сезира или не. На следващо място твърденията касателно проверката не се възприемат. Разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ не изисква актът, с който се установява незаконно строителство да се съставя в присъствие на нарушителя. Единственото условие в закона е актът да бъде връчен на заинтересуваните лица, като видно от представена по делото обратна разписка, констативният акт е връчен на жалбоподателя и същият е депозирал възражение в срок. Отделно от това описанието в обстоятелствената част на заповедта напълно съответства на констативния акт. В този смисъл констативния акт има доказателствена сила за съществуването и вида на строежа. Последните две обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя, тъй като не се отрича фактът на извършеното и констатирано строителство. С оглед на това и след цялостен преглед на административната преписка, настоящият състав не констатира съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на акта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.

Относно съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби ще се отбележи следното:

Нормативно установените предпоставки за постановяване на заповед за премахване по чл. 225, ал. 2 от ЗУТ са: наличие на извършен незаконен строеж по смисъла на някоя от хипотезите, посочени в ал. 2 на същата разпоредба, който строеж да не е със статут на търпим строеж.

Съгласно пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни, консервационни и реставрационни работи по недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства с и без промяна на предназначението. Настоящият състав приема, че констатираният от проверяващите строеж, попада в легалната дефиниция за строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и независимо от това, че е изграден от дървена конструкция, представлява надземна постройка, трайно прикрепена в земята, като по този начин е променено и предназначението на земята.

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че се касае за незаконен строеж. От констативния акт и от заключението на вещото лице се установява, че процесният дървен навес, находящ се в поземлен имот № 076067 по КВС, има характер на строеж по смисъла на ЗУТ и за този строеж не е издавано разрешение за строеж. За поземлен имот № 076067 няма изработен одобрен подробен устройствен план. С оглед на това се приема, че в имот № 076067 е изпълнен строеж-стопанска постройка. Носещата конструкция на същият е изградена от дървени подпори, с двускатен покрив от ламарина. Размерите му са 12/10м. и височина до кота било 5м.. Строежът е извършен без всякакви строителни книжа, така както е посочено и в констативния акт, така като е посочено и в заповедта. Жалбоподателят, нито в хода на административното производство, нито в хода на съдебното производство ангажира доказателства, от които да е видно, че разполага с одобрени строителни книжа за тази постройка, в частност разрешение за строеж. С оглед начина на изграждане на разпоредения за премахване обект същият представлява строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. С оглед функционалното му предназначение е със селскостопанско предназначение. Съобразно нормата на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ строежът е от VІ-та категория. За строежа не са представени строителни книжа съобразно изискванията на чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗУТ. От изложеното по-горе се установява, че като цяло строежът е извършен без изискваните от закона строителни книжа - без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл. 148, ал. 1, вр. с чл. 147, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗУТ и не попада в изключителната хипотеза на чл. 151 , ал. 1 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, изисква издаване на разрешение за строеж, с оглед на което се подкрепя изведения по-горе извод, че обектът представлява строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. От тази разпоредба е видно, че за извършването на строеж е установен разрешителен режим и за тях се изисква разрешение за стоеж. Независимо от годината на построяване, съгласно чл. 55 от ЗТСУ, респ. чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи се извършват само ако са разрешени. Строителните работи в страната се извършват при спазване на закона и действащите правила, норми и наредби въз основа на разрешение за строеж, а съгласно чл. 225 от ПП на ЗТСУ не се изисква одобрен проект при издаване на разрешение за строеж за едноетажни второстепенни постройки, с оглед на което се приема, че за строежа е било необходимо издаване на разрешение за строеж и липсата на такова го прави незаконен.

В оспорената заповед е посочено, че навес-сеновал е изграден в нарушение на разпоредбата на чл. 148, ал.1 от ЗУТ, на чл. 9, ал. 1 и чл. 13 от Наредба № 19 от 25.10.2012г. за строителството в земеделски земи без промяна на предназначението им. Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал.1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, а съгласно разпоредбата на чл. 137, ал.3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съотвествие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон.

В хода на административното производство са установявани факти и събирани доказателства за извършване на строителство в нарушение на чл. 148, ал.1 от ЗУТ, т.е. без строителни книжа. Липсата на строителни книжа е вписана като основание и в констативния акт от проверяващите длъжностни лица. Позоваване на тази разпоредба има и в атакуваната заповед. След като са налице непротиворечиви фактически основания, характеризиращи строежа като незаконен в условията на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, правилно административния орган в съответствие с действащите материалноправни разпоредби е издал процесната заповед, с която е наредено да се премахне незаконен строеж „навес-сеновал”, находящ се в имот собственост на жалбоподателя.

Законосъобразното издаване на заповед за премахване на незаконен строеж в хипотезата на изпълнен незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, обаче е обусловено от наличието на още едно нормативно регламентирано условие, а именно строежът да не е търпим по см. на §16 от ПР на ЗУТ или по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ /обн. ДВ бр.82/ 26.10.2012 г., в сила от 26.11.2012 г./. Доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване и забрана за ползване, "търпимостта" на строежа се явява правоизключващо обстоятелство за упражняване на административното правомощие по чл. 225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконния строеж.

Твърдението на жалбоподателя, че строежа е търпим, е основателно. Липсата на строителни книжа и твърденията за момента на изграждане на постройката, обуславят и проверката по пар. 127 от ПР на ЗУТ.

Органът не е извел собствени доводи относно период, в който е извършено строителството. Поради тази причина единствените доказателства установяващи момент на изграждане на обекта са тези ангажирани от жалбоподателя. С оглед на ангажираните по делото гласни доказателства и представената писмена декларация се приема, че същият е изграден през 1999г./2000г. и за него няма одобрени строителни книжа, т. е. попада в § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Тази разпоредба се прилага само за строежи, които са реализирани след изтичането на крайния срок по ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ, който е начален момент на периода на евентуална търпимост по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Твърдението на ответника, че обекта е построен след този времеви период не се възприема. От удостоверението за регистрация № 2369/24.09.2013г. на обект: пункт за съхранение на мляко, на което се позовава ответника не може да се приеме, че обекта е изграден тогава. Кога собственик на обект ще предприеме регистрация по Закона за храните е негова преценка. С договора за делба от 2007г. страните доброволно са поделили земеделската земя, а не изграденото върху нея. Поради това и не може да се приеме, че там не е имало постройки.

Имотът, в който е изграден навесът попада в територия без устройствен план, поради което на основание чл. 9, ал. 1 от ЗУТ предназначението на имота до влизане в сила на план се определя от фактическото му ползване, освен ако използването противоречи на закона. Имотът е в обхвата на чл. 8, ал. 2 от ЗУТ и се намира в земеделска територия, видно от представените по делото скици на имота и заключението на експерта. Начин на трайно ползване на имота е нива. След като за тази земя няма подробен устройствен план, то следователно и е невъзможно да се направи съответствие със ПУП. От друга страна, с оглед приетото по-горе като период на изграждане на строежа и съгласно чл. 108, ал. 1, т. 1 от ППЗТСУ такъв вид постройки са били допустими за изграждане в земеделска земя. В приетия период на изграждане на обекта е в била действаща Наредба № 2 от 10.04.1998г. за застрояване в земеделските земи, издадена на основание чл. 201 от ЗТСУ. Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2, б. “а” от наредбата без да се изисква промяна на предназначението на земеделските земи, в тях се разрешава застрояване, свързано с ползването им, като при имоти с площ над 10 дка могат да се изграждат стопански сгради, постройки и съоръжения за съхранение на растителна и животинска продукция и отглеждане на животни съгласно списъка (приложението). С оглед на това изграденото изцяло попада в обхвата на т. 2 от списъка, тъй като служи за съхранение на растителна продукция. Съгласно чл. 16, ал.1 от Наредба № 2 от 10.04.1998г. за застрояване в земеделските земи разрешение за строеж в земеделски земи се издава от главния архитект на общината въз основа на писмено искане на собственика, към което се прилагат изрично посочени в Наредбата документи. Т.е. при застрояване на земеделска земя е задължително издаването на разрешение за строеж. С оглед на изложеното се приема, изградения навес-сеновал е допустим строеж, с оглед начина му на изграждане и предназначението му. Същият има и отстоянията разписани в чл. 9, ал. 1 от наредбата, с оглед дадените устни уточнения на експерта. Въз основа на това се приема, че изграденото е допустимо и е съвместимо с основното предназначение на земите, тъй като служи за съхранение на стопанска продукция. Строежът е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Строежът е допустим и по ЗУТ, тъй като съгласно чл. 59, ал. 2 от ЗУТ е допустимо изграждане на обекти без промяна предназначението на земята за застрояване на обекти, чиито функции са съвместими с предназначението на имота.

С оглед изложеното се приема, че са налице предпоставките на пар. 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и строежа е допустим, както по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен, така и по действащите разпоредби съгласно този закон. Поради тази причина се приема, че е налице търпим строеж, който не подлежи на премахване. Ирелевантно за преценката и определянето на строежа като търпим по см. на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е и обстоятелството, дали строежът подлежи на узаконяване. С оглед на изложеното оспорената Заповед № РД-137-1/05.04.2017г. на кмета на Община Ковачевци, с която се нарежда да бъде премахнат незаконно изграден строеж, а именно: „Навес – сеновал“ построен в имот № 076067 по КВС на с. Ковачевци, местност „Циганка“, община Ковачевци с НТП – нива се явява постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон. Същата ще бъде отменена в условията на чл. 146, т. 4 от АПК.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят имат право на разноски.

Искането е направено своевременно и е придружено със списък на разноските. Не е направено възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. С оглед на изложеното и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя се дължи присъждане на съдебни разноски по представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК общо в размер на 564.20 /петстотин шестдесет и четири лева/ лв.. Същите представляват заплатено възнаграждение за един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие от 24.04.2017г. , заплатен депозит за изготвяне на експертиза и държавна такса за образуване на производство.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдия при Административен съд-Перник

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на М.К.К. Заповед № РД-137-1/05.04.2017г. на кмета на Община Ковачевци.

ОСЪЖДА Община Ковачевци да заплати на М.К.К., с ЕГН **********, с адрес *** съдебни разноски в размер на 564.20 лв..

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/